Един за всички...

Съюз на подводничарите в Република България

 

Адрес:
гр.Варна, ул”Селиолу” 14Б,
ет.1, ап.2
Пощенски код: 9002
Тел.: 052/980734
GSM: 0886 010 888
E-mail:

   
 
Днес е г.

01 Рашко Русев Серафимов
Принтирай   Изпрати на приятел   Създай отметка   Домашна страниза
 
none

Капитан 1 ранг Рашко Русев Серафимов

Роден на 16.01.1875 г. в с. Аджар, сега Свежен, Карловско.

Възпитаник е на Морската търговска академия в Триест и на Военното училище в София. Един от основателите на Военноморските сили на България на Черно море.

Служи като младши офицер на крайцера „Надежда”, специализира на френската учебна ветроходна фрегата „Мелпомен” и през 1904 г. завършва минния офицерски курс в Кронщадт, Санкт Петербург.

В Кронщадт става първия български офицер – подводничар, като от 1905 до 1906 г. в отряда за подводно плаване той е помощник-командир, а впоследствие командир на подводница „Пескарь”.

През 1986 г. съветският морски писател Николай Черкашин в повестта си „По следите на „Свети Георги" доказва, че Рашко Серафимов е първият командир в света, който е провел безперископна торпедна атака по императорската яхта „Щандарт”.

След завръщането си в България лейтенант Рашко Серафимов преминава през различни командни длъжности - от командир на миноносеца „Храбри" до началник (командващ) флота. Участва като доброволец в атаката на крайцера „Хамидие”. Като преподавател във висшия офицерски курс пише „Морска стратегия” и изготвя първото „Описание на българския черноморски бряг”.

Неумо­римо в публикации и лекции той доказва предимствата на подводниците в бъдещата морска война. През 1907 г. на страниците на сп. „Военен журнал" той пише: „Не ще минат може би много години и подводните кораби ще изместят в значителна степен надводния флот, ще сравнят по море силните със слабите и ще поставят всички приморски държани при еднакви условия".

Безспорният му авторитет в тази област е уважен при назначаването му като председател на приемната комисия, която провежда ходовите изпитания с първата българска подводница №18. Излиза в запаса през 1919 г. Умира на 30 май 1922 г. от холера в украинското пристанище Одеса, където пристигнал след поредното плаване с любимата си яхта „Тритон".

 

<< Назад
начало · устав · новини · карта на сайта · контакти