Един за всички...

Съюз на подводничарите в Република България

 

Адрес:
гр.Варна, ул”Селиолу” 14Б,
ет.1, ап.2
Пощенски код: 9002
Тел.: 052/980734
GSM: 0886 010 888
E-mail:

   
 
Днес е г.

В плен, К.Д.П. Дарин Матеев
Прегледана: 4616
 
В плен, К.Д.П. Дарин Матеев      В плен
К.Д.П. Дарин Матеев

На 24.03.2009 г. корабът Мalaspina Castle, на който бях капитан от 10.02.2009 г., напусна  пристанището на Новоросийск, натоварен с 30600 тона железни брикети. На  31 март преминахме Суецкия Канал и от 04 април плавахме по препоръчания от моите ех-колеги коридор. Оставаха ми още около 6 часа движение по коридора, когато в 0815 часа на 06 април третия помощник ме извика на мостика. На около 10 градуса вляво по носа имаше малък рибарски кораб, на дистанция около 5 мили, който беше започнал да намалява скоростта си. Измених курса надясно, за да увелича перпендикулярното си разстояние до него.Моята скорост бе 11.5 възла. В това време отдясно ме изпреварваше Car-Carier (автовоз)  със скорост около 18 възла. Когато скоростта на рибарския кораб падна под 2 възла, извиках на мостика старпома и изпратих главния механик в машината, като му заповядах да даде максимално възможната скорост. Веднага обявих Тревога по кораба. Започнах да викам на 16-ти канал на УКВ военните кораби в района, обявявайки че имам съмнителен рибарски кораб в близост до мен. Когато видях, че от риболовния кораб спускат на вода 2 бързоходни лодки, натиснах  алармения бутон на кораба, за да подам сигнал на брега и потърсих връзка с другите кораби в района, които имат връзка с военните кораби, тъй като се оказа, че аз нямах връзка с тях. Получих отговор от един кораб. В това време двете лодки с висока скорост се насочиха към нас, разделиха се пред носа и се насочиха за абордаж по двата борда. Предадох на колегата, с които имах връзка, че съм атакуван от пирати. И от двете лодки откриха автоматичен огън по кораба. Обявих по УКВ, че съм под обстрел. Куршумите зачаткаха по мостика. Тъй като лявата лодка подходи първа малко зад мидела, отхвърлих я с дясно на борд, после повторих същото с ляво на борд за дясната лодка. Тъй като лявата лодка подхождаше отново, дадох дясно на борд. Мернах на радара, че скоростта ми е паднала под 10 възла и разбрах, че повече нищо не мога да направя, за да спра абордажа.
  На дясното крило на мостика се появи боцманът на кораба и зад него пират, опрял дуло на автомат Калашников в гърба му. След това се появиха и други пирати. За да няма човешки жертви заповядах спиране на кораба.
 Общо на кораба се качиха 15 пирата, въоръжени с 14 АК Калашников, 1 карабина М 16, 4 пистолета и 2 гранатомета.
 Под заплахата за убиване на членове на екипажа насочих кораба към Сомалийския бряг.
 През цялото време имаше изстрели във въздуха за сплашването на рулевия, втория помощник и естествено на мен, тъй като останалите членове на екипажа бяха свалени в кабината на главния механик на кораба. Натискът се засилваше при несъгласие за нещо от моя страна. Искаха да плавам на 5 мили от брега, а аз плавах на 10 мили – съответно стрелба, да застана на котва на 2 мили от брега, а аз застанах на 4.5 мили - отново голяма пукотевица.
 Много опасен бе моментът, когато малко след 16 часа най-накрая се появи една фрегата - F 103 и се приближи на около 3.5 мили от нас. Заповядаха ми да и предам да се отдалечи от нас, а аз, все още таящ някакви надежди, ги извиках на 16 канал  и им казах, че на борда имам 15 въоръжени с АК лица. Струпаха ни тримата на мостика на куп, насочиха всички автомати към главите ни плюс единия гранатомет и обявиха че на 5 минути ще убиват по един от нас.
 На 08 април късно след обяд застанах на котва на 4.5 мили от базата на тази група -градчето Ел Марина. На 12 мили южно от мен вече имаше закотвен един друг кораб - общо до края на нашето премеждие в района бяха докарани още 3 кораба - Patriot, Victory и Marathon.
 На 09 април започнаха преговорите на пиратите с корабособственика, които завършиха успешно и най-сетне на 09 май корабът бе освободен. Като се има в предвид, че средния престой на корабите в плен е повече от 2 месеца, а има и случаи на повече от 5 и половина месеца, мисля си, че някои действия на екипажа, като например открадването на един пиратски телефон и съответно последвалата скришна връзка с корабособственика подпомогнаха много за бързото ни освобождаване.
Май 2009 г.

   Прочетох разказа на Дарин Матеев за премеждията му в плен.
Напълно му съчувствам и моля да го поздравите от мен. Аз вече две години плавам в
този район, понеже сам на линия Корея - Европа или Япония - Европа. Аз съм на
кар-карриер.
Аз минавам този район с 20 възла и имам много високи бордове - 25 метра и затова
практически за пиратите е невъзможно да се качат на борда. Няколко пъти съм бил
свидетел как пред мене или зад мене нападат и вземат кораби, но нищо не мога да
направя, за да им помогна, освен да викам по УКВ кораб от коалициата. Сега вече
нещата в този район са малко по-добре. Вече има доста голямо военно присъствие, но
пиратите се преместиха в Червено море и пак от време на време вземат по някой кораб.
Това мога да ви кажа по въпроса. Сърдечни поздрави на всички подводничари.
К.Д.П. Валентин Джамбазов



<< Назад

Остави коментар

Име
Е - поща
Уеб сайт
Оставащи символи: 255
начало · устав · новини · карта на сайта · контакти