Един за всички...

Съюз на подводничарите в Република България

 

Адрес:
гр.Варна, ул”Селиолу” 14Б,
ет.1, ап.2
Пощенски код: 9002
Тел.: 052/980734
GSM: 0886 010 888
E-mail:

   
 
Днес е г.

11
Автор: | Прегледана: 3835 | Публикувана на: 15:00, ЧЕТВЪРТЪК 2 ЮЛИ 2009 | Създай отметка   Домашна страниза
 
none                                              

                    11


            Такова голямо 11 не бях виждал. После ми се присънваше многократно и ме стряскаше заедно с епизоди от преживяното...
            Торпедната атака е върхът на бойната подготовка. През 1969 г. бях назначен за командир на торпедната бойна част на подводница С-42 от проект 613 (Whisky). Един от подчинените ми старшини на групи беше мичман Николай Цариградски (вечна му памет), сериозен, достолепен и уважаван от всички, доайен на колегите си старшини, които го слушаха със страхопочитание и, естествено, го наричаха Царя. Най-интересното за мен беше обаче, че той бе постъпил на служба във флота в годината, в която съм роден – 1944. Изпитвах голямо неудобство да го командвам и веднъж му предложих да се обръща към мен на „ти”, на което той без да се замисли отговори: „Неположено, другарю лейтенант, към своите командири аз мога да се обръщам само на „Вие”. Между многото мъдрости, които можеха да се чуят от него, бе и важна руска сентенция за значението на торпедната атака, която отправяше към матросите в централния пост на подводницата, но която  достигаше и се възприемаше от всички: „Момчета, цялата ни служба, ремонти, подготовки, плавания, потапяния и изплавания, бойни тревоги, тренировки и учения, всички ние, събрани на този кораб, сме предназначени да осигурим на нашия командир да произнесе командите „Апарати Товс” и „Апарати Пли”, и нашите торпеда да попаднат в целта”. (Тук трябва да отбележа, че нашите предшественици, обучавайки се цели 6 години в Одеса (1948-1954 г.) по подводното дело, бяха привнесли на подводниците масовата употреба на руската терминология, руските обичаи, руските книги, песни и т.н.)
            С командирите на подводници и техните помощници се провеждаше активна и целенасочена подготовка по провеждането на торпедни атаки, като се започне от теоретична подготовка, тренировки в базовите кабинети, тренировки по кораби на море и се стигне накрая до  изпълнение на бойни упражнения със стрелба на практически торпеда – първо  по единичен кораб, движещ се на прав курс, а след това - атака на съединение бойни кораби, движещи се на зиг-заг, както и атаки по подводница.
            След като завърших Военноморската академия в Ленинград през 1978 г. бях назначен за командир на подводница С-81 проект 633 (Romeo). Прекрасният екипаж, с който имах щастието да служа, ми помогна много за успешното справяне с непростите и понякога нечовешки командирски отговорности и техния връх – торпедните атаки.
            При общуването със съветските си колеги по време на ежегодните ни посещения за ремонт и провеждане на задължителните за подводниците ежегодни ремонти и дълбоководни потапяния на работна дълбочина (не са много българите, които са се потапяли на дълбочина 270 метра, където здравият корпус на подводницата се свива от чудовищното налягане с няколко сантиметра), а и по време на съвместните учения, в които вземаха участие до две-три съветски подводници, имахме много официални и неофициални приятелски срещи с колеги-командири, в които неминуемо се стигаше до споделяне на опит от всякакво естество. Най-интересен бе опитът от провеждането на торпедните атаки, тъй като мащабите на съветския флот, количеството и големината на участващите кораби, видът на използваните оръжия и средства бяха несъизмерими с нашите възможности.
            С един от великолепните командири на Черноморския флот на СССР Владимир Яковлевич Бабенко създадохме добро приятелство по време на ученията и ремонта на подводницата му в България. С приятно удивление разбрах от него, че предишната година (може би 1979-та) той е завоювал приза на Главнокомандващия на ВМФ на СССР за най-добра торпедна стрелба измежду участващите подводници от всичките четири флота на СССР. Разказа ми подробно за подготовката и провеждането на изпълненото бойно упражнение, подготвено в пълна тайна от Главния щаб на ВМС в Москва, причина, поради която на подводницата не са имали данни за състава на съединението, което трябва да атакуват, за курса, скоростта и другите необходими данни. Подводницата била развърната в назначен район със задача да атакува преминаваща през района главна цел в охранение на по-малки бойни кораби. Разгледах калката (копието на оризова хартия) на маневриране на подводницата, като ми направи впечатление голямата дистанция на откриване на целите – около 250 кабелта, което се дължеше на няколко важни причини:  шумността на съединение от големи бойни кораби е много голяма и те се откриват надалеч;  районът на маневриране е достатъчно дълбоководен и позволява далечно разпространение на звуковите лъчи под водата, и накрая, може би най-важното, с усилията и майсторството на хидроакустиците и началника на радиотехническата служба чувствителността на основното средство за наблюдение на подводницата – шумопеленгаторната станция МГ-10, е доведена до възможния максимум, намалени са собствените шумове и в резултат е достигната огромна за това доста остаряло средство за наблюдение дистанция на откриване. В края на краищата изстреляното учебно торпедо не само се насочва правилно, но и фактически попада в борда на главната цел – надводен крайцер.
            През 1981 г. дойде поредният период на отработване на курсова задача К-3, основната част на която включва провеждане на бойни учения и упражнения с изстрелване на практически торпеда по надводни кораби и подводници.                         Планираното време бе както обикновено - февруари-март, а отработването в методическа последователност – от простото към сложното: по единичен кораб, по конвой, по съединение бойни кораби, по подводница и т.н.
            Веднъж в края на март, както обикновено, започнахме подготовката за излизане на море в 1 часа след полунощ. Ненапразно се шегувахме помежду си,  че в малките часове на нощта във Варна можеш да срещнеш само проститутки и подводничари. След час и половина се снехме от швартови, проведохме задължителната пробна диферентовка в диферентовъчния полигон (недалеч от върха на втора буна на варненския плаж) и след около три часа преход се потопихме в зададения район за бойна подготовка. Макар часът да бе много ранен, около 06 00,  вече сме успели да закусим, а някои и да подремнат за час-два. Подадох установените сигнали до оперативната служба и командира на дивизиона, който бе ръководител на стрелбата и се намираше на кораба-главна цел - стражеви кораб № 11. По обстановката в заданието за упражнението СКР 11 започна маневриране в охранение на четири корвети (наричани за краткост ПЛК) от район, недалеч от нос Калиакра.
            С огромно удоволствие установих, че поради метеорологичните особености на утрото – температура около нулата, лек североизточен вятър, безоблачно небе и чист хоризонт,  далечината  на видимост с перископа бе прекрасна и се виждаха нос Калиакра и дори корабите, заемащи позиции около флагмана си. След това вятърът постепенно се усили, което се оказа съществено обстоятелство за последващите събития. Най-чудното обаче беше, че с хидроакустическата си станция  (МГ-10) следихме движението на корабите едва ли не веднага след излизането им от база Варна, т.е. на дистанции над 150-170 кабелта. Споходи ме мисълта, че това може да се окаже най-добрата ми торпедна атака, още повече че имах прекрасен екипаж, а старшината хидроакустик Гошо Янакиев сякаш бе роден за професията си.
            С получаването на сигнала за начало на атаката се потопих на дълбочината, осигуряваща най-добри условия за наблюдение, подадох сигнала за торпедна атака и започна деловата работа по определянето на курсовете, скоростта и разположението на корабите. Както на картата и планшета на щурмана, така и на планшета на началника на РТС и на торпедния автомат за стрелба „Ленинград” данните се получаваха, уточняваха и потвърждаваха с невероятна точност и лекота. С приближаването на времето за торпедния залп, торпедният апарат с практическото торпедо, на което бе въведена дълбочина на движение с пет метра по-голяма от максималното газене на целта, бе готов за стрелба,  а пеленгът към СКР-а се изменяше плавно, за което акустикът докладваше през минута: „250 градуса, 248, 246, 244.......223, 220”. Подадох команда за въвеждане на ъгъла за поворот на торпедото към целта „Омега” и командата „ТОВС” – това бе моментът, когато 20-30 секунди преди залпа всичко е готово и се подава последна команда за сверка на нашите стрелбови данни с истинското движение на целта: „Коректировъчен ТОВС”. Изведнъж прозвуча гласът на акустика: „Пеленгът започна да се увеличава, целта промени посоката на движение, пеленг 222 градуса, 224, 226 и т.н.” Да се стреля вече стана невъзможно: целта по някаква неизвестна за нас причина започна да се движи надясно, а торпедото ни щеше да тръгне наляво. Съгласно инструкцията изпратих старпома Краснодар Костадинов в първи отсек да отмени командата „ТОВС” и започнахме тежък размисъл с помощниците ми (Костадинов, Пеев, Шалев, Станков) -  какво става и какво да правим? Корабите за охранение продължаваха своето първоначално движение на югозапад, а главната цел – в обратно направление, докато след 20-30 минути шумът от винтовете и съвсем се загуби.
            Явно тук ставаше нещо неординарно, затова и взех неординарно (което впоследствие се оказа неправилно) решение: подизплавах под перископ и влязох във връзка с командира на дивизиона - ръководителя на упражнението. Последваха няколко взаимно неразбираеми сигнала (аз докладвах едно, той ме питаше друго, което не разбирах), когато изведнъж акустикът доложи: „Шум от винтовете на целта по пеленг 345 градуса, приближава се.”  Доколкото нямах заповед за прекратя упражнението, а задачата да „унищожа” главната цел си оставаше, незабавно се потопих на 60 метра, подготвих учебното торпедо за стрелба и когато целта дойде на удобен курсови ъгъл и дистанция изстрелях торпедото. Шумовете на торпедото и целта се сляха за момент, при което реших, че атаката е успешна и започнах подготовка за изплаване, но акустикът отново ме изненада: „Шумът от целта заглъхна.... Целта не се чува”. Това „преля чашата” на възбудата и нервността, което ме подтикна да взема прибързано решение за незабавно изплаване под перископ, без изпълнение на всички препоръчани в инструкциите мерки за безопасност.
            С показването на върха на перископа с изумление видях огромната бяла цифра 11 на сивия фон на борда на СКР-а. Като автомат изкомандвах: „Запълни бързата (цистерна за бързо потапяне с 10 тона вода в нея), двата среден напред, боцман потапяй се на дълбочина 40 метра с диферент 7 градуса на нос, спусни перископа!” Очите на всички се впериха в стрелката на дълбокомера и секундната стрелка на часовника. Последва дъх на облекчение, когато дълбокомерът показа 20 метра и продължи надолу.
            Оценявам, че дистанцията до целта е била около 150-200 метра и при потапянето си рубката ни е минала на метри (а може би сантиметри) от кила на СКР-а.
            Като капак на всичко при изплаването под перископ опитният ми боцман Борис Борисов вместо на 9,5-10 метра, „изпусна” подводницата до дълбочина осем метра, при което се оголват целият перископ и дори част от рубката и, естествено, те са били видяни веднага от целта и лично от Командващия на ВМС, намиращ се на борда.
Последващите дейности бяха рутинни: да се изплава, да се открие и улови учебното торпедо от торпедолова. След това обаче последва една нерутинна команда от Командващия: „Всички да се завърнат незабавно в базата!”
            Срочно организираната височайша комисия за разследване на създалата се извънредно опасна предаварийна ситуация, при която можеха да загинат както участващите кораби, така и множество хора, констатира ред случайни и неслучайни неправилни действия:
            - Оказа се, че непосредствено преди залпа, на командира на дивизиона кап. I ранг Гуцанов (лека му пръст) му се видяло, че под кораба минава торпедо. Веднага изкомандвал „Дясно на борд” и корабът-цел тръгнал  по следата на въображаемото торпедо. Всъщност той е бил заблуден от една от многото вълни, вече придобили сериозни очертания поради усилващия се вятър. Това се е случило една-две минути преди изстрелването на торпедото и дало началото на по-нататъшните неразбории.
- Изминал положеното разстояние и  неоткрил торпедото, корабът-цел легнал на обратен курс, достигнал до „точката на залпа” и дал Стоп на хода.
            - При установяването на УКВ радиосвръзка изпълнението на упражнението неправилно не се прекратява и не се подава команда на подводницата да изплава незабавно.
            - Както вече посочих, преди изплаването не бях изпълнил всички задължителни мерки за безопасност съгласно Инструкцията за управление на подводна лодка.
            Естествено следствие от разследването бе отдаването на министерска заповед, в която подробно се описваха допуснатите нарушения и най-вече солените наказания на главните участващи лица и „герои”.
            Голяма изненада беше за мен, когато преди няколко години прочетох издадената в Украйна книга „ВМФ СССР и России — аварии и катастрофы", Харьков, 1997 г., с автори В. В. Костриченко и Б. А. Айзенберг, в която открих, че 12 години преди нашия случай аналогичен инцидент е допуснал Северния флот на СССР. При провеждането на учебна торпедна стрелба през 1969 г. атомният подводен ракетоносец „К-436" (водоизместване 9300 тона) изстрелял фактически учебно торпедо по „Скр-59” (водоизместване 1300 тона). Стражевият кораб видял следата на торпедото и тръгнал след него, но в края на хода му не го открил и се върнал в точката на залпа, където застопорил хода. Точно там подводният ракетоносец го вдигнал на носовата си надстройка при изплаването си. След това „Скр-59” се изхлузил от палубата на огромната подводница  във водата с опасен крен, леки повреди и голяма паника сред  участващите. И в този случай последвали подобаващи мерки: комисия, разбори, наказания и най-важното: през същата година в съветския ВМФ се въвежда забрана за  преследване на практическото торпедо след изстрела и за всякакво нерегламентирано маневриране на атакуваните кораби до изплаването на подводницата и установяването на надеждна свръзка с нея. Горчивият опит на нашия флот също стана основание за аналогична забрана... Подчертавам „нашият горчив опит”, защото независимо че между съветските и българските подводничари по това време съществуваха много тесни връзки, ние не бяхме информирани за това изменение в такава особено важна дейност, която интензивно се провеждаше във флотовете ни
            С какво е актуален и поучителен този случай от миналото? Мисля, че е  очевидно -  Република България е вече активен член на НАТО,  мащабна организация, в която изпълнението на различните дейности се основава повече или по-малко на еднаквост в стандартите – подход с особена  важност за осигуряването на безопасността на плаването, на корабите и личния им състав.

ОР капитан I ранг Николай Йорданов, главен асистент във ВВМУ „Н. Й. Вапцаров”

25 май 2008 г.
гр. Варна

<< Назад

Остави коментар

Име
Е - поща
Уеб сайт
Оставащи символи: 255
начало · устав · новини · карта на сайта · контакти