Един за всички...

Съюз на подводничарите в Република България

 

Адрес:
гр.Варна, ул”Селиолу” 14Б,
ет.1, ап.2
Пощенски код: 9002
Тел.: 052/980734
GSM: 0886 010 888
E-mail:

   
 
Днес е г.

Нагръдни знакове и значки, носени от българските подводничари
Автор: Д-р ОР капитан 2 ранг Атанас Панайотов | Прегледана: 8347 | Публикувана на: 13:30, ЧЕТВЪРТЪК 9 ЮЛИ 2009
 

Нагръдни знакове и значки, носени от българските подводничари

Капитан II ранг о. р.

д-р Атанас ПАНАЙОТОВ

Капитан II ранг о. р.

Пламен ЖЕЧЕВ

Капитан-лейтенант о. р.

Павел ДИМИТРОВ

 

Темата за нагръдните знакове и значки, носени от българските морски офицери в 130-годишната история на военния ни флот, досега не е била тема на отделно изследване. Преди 1989 г. дори е налице известно пренебрежително отношение и неразбиране на значението на тези символи в кариерата на българския морски офицер. В рекламния албум „Военноморския флот на Н. Р. България”, издание на Главното политическо управление на народната армия от 1968 г., под снимките, изобразяващи различни нагръдни знаци, е поставен надписът: „Сувенири от пребиваването на български морски офицери в Русия”. Няма публикации и за нагръдните знакове и значки, носени от българските подводничари. Настоящата статия си поставя за цел един първоначален преглед на издирената до сега информация, без претенции за изчерпателност, но с надеждата, че темата ще има своето продължение в публикации и на други изследователи.

Първият българин – подводничар, е капитан I ранг Рашко Серафимов (1875 – 1922 г.), завършил Офицерския клас за подводно плаване в Русия от 5 ноември 1905 г. до 17 март 1907 г. Според изследователя Владимир Павлов, по време на обучението си Рашко Серафимов достига до длъжността помощник-командир на подводниците „Пескар” и „Сиг”. В по-ново изследване руският подводничар капитан I ранг Николай Черкашин помести изключително интересен факт: по време на учение в Балтийско море през м. май 1906 г. изпълняващият длъжността командир на подводницата „Пескар” лейтенант Рашко Серафимов извършва първата в историята на подводния флот безперископна учебна торпедна атака. Дали за това постижение, или за това, че е завършил успешно Офицерския клас за подводно плаване, лейтенант Рашко Серафимов е удостоен със знак за подводно плаване, който през 1969 г. е дарен от неговите наследници на Военноморския музей във Варна (Знак 1).

noneОказва се, че този знак е не по-малко интересен за изследователите, отколкото и първата учебна безперископна атака. Защо? Защото първият офицерски подводничарски нагръден знак в Русия се появява през 1909 г., след императорски указ от 26 януари, в който се казва, че се връчва „на офицерите от флота, успешно издържали випускните практически изпитания и удостоени със званието „офицер от Подводното плаване”. Съгласно описанието, приложено към указа, знакът представлява кръг от котвена верига, във вътрешността на който е разположена обвита с въже котва тип „Хол” и вертикално поставена върху нея подводница (Знак 2). С други думи, нагръдният знак е официализиран почти две години след като Рашко Серафимов завършва Офицерския клас за подводно плаване.

noneИ още нещо важно: знакът за подводно плаване на Рашко Серафимов е много по-различен от знака, въведен през 1909 г. Кръгът е затворен от маслинени и дъбови клонки, на върха е двуглав орел с щит, а краката на птицата продължават под формата на котви от адмиралтейски тип. Силуетът на подводницата е разположен върху вътрешен кръг от котвена верига. Въпрос на бъдещо проучване е дали и руски офицери, завършили Офицерския клас за подводно плаване са получили такъв нагръден знак и защо той е много по-различен от този, въведен през 1909 г. В книгата на Михаил Селиванов „Нагрудные знаки и жетоны военных учебных заведений Российской императорской армии” (2007 г.) е поместен трети вариант, при който в сравнение с „официалния” знак котвата има щок (напречник).

Логично е появата на следващия (в хронологичен план) нагръден подводничарски знак да търсим в биографията на първия командир на първата българска подводница (УБ-18) лейтенант Никола Тодоров (1886 – 1947). Той е офицерът, повел първия екипаж на подводницата в бой, под негово командване е извършена първата (и единствена засега) подводна торпедна атака по време на война в историята на българските ВМС. Нещо повече, година след като е командвал УБ-18, той е командирован да завърши подготовката си като командир на подводница в Германия. Логично е да търсим именно у него популярния след колекционерите Original WW1 Imperial U Boat Officers Badge (оригинален знак на офицер от подводниците на германския императорски флот - Знак 3). Внимателното проучване на служебния списък на капитан II ранг Никола Тодоров показва, че на 30 май 1917 г. той е награден „от Н. В. Кайзера с „Железен кръст” – II клас”. Други немски отличия там не са посочени.

noneНагръден знак за подводно плаване обаче има вторият командир на подводницата УБ-18 контраадмирал Иван Вариклечков (1891 – 1974 г.), който е помощник-командир на този боен кораб по време на командването на лейтенант Никола Тодоров. Със заповед по Флота № 2 § 1 от 17 януари 1920 г., основана на заповед по Военното ведомство № 707 от 15 декември 1919 г. на Иван Вариклечков му е присвоено званието „Подводен и торпеден офицер”, понеже е свършил с успех командирския курс на подводното училище в гр. Кил и училището за самодвижещи се мини в гр. Фленсбург. В свой рапорт до началника на Флота от 22 юли 1920 г. той се подписва като „подводник-торпедист лейтенант Вариклечков”. Със заповед по Флота № 57а § 1 от 7 септември 1927 г. му се дава право да носи „възпоменателния знак за подводно плаване”. Този знак напълно му приляга. Със заповед по Флота № 66 § 2 от 25 май 1916 г. мичман I ранг Вариклечков е назначен за младши офицер на подводник № 18. Със заповед по Флота № 40 § 2 от 10 май 1917 г. е назначен за командир на подводник № 18, като му се признава встъпване в длъжност от 2 май 1917 г. Със заповед по Флота № 35 § 1 от 28 август 1917 г. командирован в подводното училище за командири в гр. Кил. С рапорт на командира на УБ-18 капитан-лейтенант Никола Тодоров лейтенант Иван Вариклечков е предложен за награда с „Орден за храброст – IV степен, I клас” за участието му в бойните действия с подводника на море.

noneТози знак контраадмирал Вариклечков носи на униформата си до деня на своето уволнение – 26 ноември 1939 г. Това показват неговите фотографии, съхранявани във Военноморския музей. Приложената като илюстрация снимка (Снимка 1) е от периода, когато Иван Вариклечков е със звание капитан II ранг (той е повишен в този чин с Царска заповед № 4 от 26 март 1925 г.). Вероятно е сниман веднага или скоро след поставянето на знака върху униформата му през 1927 г. Внимателното преглеждане на изображението на знака от тази и от други портретни снимки на изтъкнатия наш морски офицер показва, че той е аналогичен на Original WW1 Imperial U Boat Officers Badge. Знакът не е запазен от наследниците на адмирала, тъй като вероятно е иззет по време на обиските в къщата му след 1944 г. Такъв знак също през 1927 г. получава третият (след Никола Тодоров и Иван Вариклечков) командир на подводницата УБ-18 лейтенант Георги Славянов (1893 – 1966 г.). Негова снимка с този знак засега не е обнародвана.

none„Знак за подводно плаване”, при това седем години преди Иван Вариклечков и Георги Славянов, получава капитан I ранг Борис Стателов (1886 – 1959 г.), който през периода 18-21.8.1916 г. и 16-22.9.1916 г. е на плавания на германските подводници UB-14 и U-33. През следващата година е „амбаркуван” в плавания на  българската подводница УБ-18 (18.8.1917 - 1.9.1917 г. и 11.9.1917 -30.10.1917 г.). Защо през 1920 г. му е даден „Знак за подводно плаване” и какъв е точно този знак, не е изяснено. В изследване на Владимир Златарски също се потвърждава факта за обучението на Борис Стателов на германски подводници. Във Военноморския музей се съхраняват запазени портретни снимки на Борис Стателов (като младши и като старши офицер), на които той (Снимка 2) е с всички свои отличия. Нагръден знак за подводно плаване на тези фотографии няма. Стателов носи единствено нагръдния знак, който според изследователя Мариана Кръстева, е връчван на българските морски офицери, завършили Артилерийските и Минните офицерски класове в Кронщат – Русия (Знак 3 А). Това нейно твърдение косвено се потвърждава и от руския изследовател Михаил Селиванов, който помества този знак в цитираната по-горе книга.

noneНе е ясно дали са получавали и дали са носили някакви подводничарски отличия издирените от Асен Кожухаров близо дузина български морски офицери, стажували, практикували и обучавали са на различни немски подводници и в специализирани курсове в Германия. Според Wikipedia нагръдният знак на подводничаря (нем. U-Boot-Kriegsabzeichen) е немска военна награда, която за първи път се връчва от император Вилхелм II на 1 февруари 1918 г. В английската версия на статията се уточнява, че този знак се връчва на всеки немски подводничар след три успешни бойни похода по време на войната.

Не е изяснено дали са имали някакви подводничарски знаци и морските ни офицери и подофицери, специализирали подводно дело в Германия през периода между двете световни войни. През 1936 г. Флотът предприема мерки за създаването на свои кадри, с които да възстанови подводното плаване, ликвидирано с клаузите на Ньойския договор (1919 г.). Със Строго поверителна министерска заповед (СПМЗ) № 43 от 28 януари 1937 г. се обявява, че командированите на основание СПМЗ № 370 от 1936 г. за следване на курс по морско дело в гр. Кил – Германия, са от Флота на Н.В. са заминали на 3 ноември 1936 г. и са се завърнали на 31 декември 1936 г. В заповедта военнослужещите са посочени със сухопътни звания: капитан Вълчо Колев Тонков, капитан Димитър Ганев Карагьозов, фелдфебел Стефан Костов Дечев, фелдфебел Марин Христов Маринов. От Поверителната министерска заповед № 485 от 6 ноември 1937 г. узнаваме, че на 2 август са заминали, а на 24 септември с.г. са се завърнали от „курс по подводно дело в Германия” лейтенант Тонков, лейтенант Карагьозов, корабник Дечев и корабник Маринов. Това, което е известно за двамата офицери е, че в края на 1941 г. капитан-лейтенантите Тонков и Карагьозов са включени в комисии по приемането на различни доставки от Германия за нуждите на Морските войски.

noneПървият нагръден знак на офицер-подводничар в България след 1944 г. е съветски. Това е нагръдният знак на командир на подводница (Знак 4), връчван на офицери от ВМФ на СССР до 1990 г., придобили правоспособност за управление на такива кораби. Изработен е в Московския монетен двор (създаден на 25 април 1942 г.). Знакът е учреден със заповед на народния комисар на ВМФ на СССР № 170 от 12 юни 1942 г. Представлява изображение на подводница тип „Щ”, в центъра е поместена червена звезда с позлатени сърп и чук по средата. Дължината на знака е 70 мм, а най-голямата му височина е 17 мм. Изработен е от месинг.

Със заповед на народния комисар на ВМФ на СССР № 383 от 16 август 1943 г. знакът е видоизменен. Очертанията на изображението на подводницата е по-точно, а в центъра е поместена емайлирана червена звезда, върху която вече няма сърп и чук. Дължината на знака е 68 мм, а най-голямата височина (с перископите) – 23 мм. Знакът е металически, оксидиран, като закрепването му става с щифт и гайка. Върху гайката е изписан производителят: „Московский монетный двор”. Това е и знакът, който носят българските командири на подводници. Във ВМФ на СССР нагръден знак на командир на подводница се връчва на офицера в тържествена обстановка при встъпването му в длъжност след отдаването на съответната заповед на командващия флота (флотилията). Според тогавашната нормативна база знакът се връчва на офицера само веднъж, при първото му встъпване в длъжност командир на подводница. Със заповед на министъра на отбраната на СССР от 15 август 1987 г. знакът е преобразуван като знак „Командир на кораб”.

След разпадането на СССР със заповед на министъра на отбраната № 123 от 21 март 1996 г. е въведен нагръден знак „Командир на кораб” в два варианта – за надводен и за подводен кораб. Новият знак за командир на подводница малко се отличава от съветския вариант, като от него е отпаднала само емайлираната червена звезда, а оксидираният метал е златистожълт. Размерите са същите. Любопитен момент, фиксиран в положението за носене на знака е, че офицерът (адмиралът), който го е получил има право да го носи и по време на по-нататъшната си служба, но само ако длъжността му е свързана с командване на кораби – началник-щаб, заместник-командир и командир на съединение или на обединение кораби. При преминаването на друга длъжност, която не е свързана с командването на кораби, знакът остава у офицера (адмирала), но без правото да бъде носен от него върху униформата му.

В България този нагръден знак се връчва тържествено на командира на подводница след сдаването на допуск за правоуправление на този боен кораб пред комисия, назначена със заповед на командващия ВМС. Използван е съветският знак, произвеждан до 1987 г. и доставян у нас неофициално, по приятелско-колегиална линия. Възприет е негласно от командването на ВМС и за съществуването му у нас няма никакъв официален документ. След 1990 г. използването на този знак е преустановено.

noneПрез 1983 г. се появява първата българска подводничарска значка (Знак 5), създадена по проект на капитан I ранг Недялко Йосифов (1938 – 2008 г.), командвал подводница (проект 633) от 1974 до 1981 г. и изпълнявал длъжността началник-щаб на дивизиона подводници през периода 1982 – 1983 г. Капитан I ранг Йосифов използва традиционно добрите връзки с различните флотски инстанции в тогавашната съветска военноморска база Севастопол и успява да издейства производството на 500 броя подводничарски значки за нуждите на българския дивизион подводници. Затова на гърба на първата българска подводничарска значка има релефен надпис „Ц(ена) 15 к(опеек)”. Проектът е раздвижен, изчистен и добре стилизиран, като върху добре оформения щит с широчина 30 мм и височина 40 мм са вградени тогавашният военноморски флаг на Народна република България и силует на подводница върху светлосин фон. Силуетът ”излиза” от щита и от към кърмата, и от към носа на подводницата, а перископът „пробива” червеното поле на флага. Силуетът наподобява този на нагръдния знак на командира на подводница от ВМФ на СССР, но рубката е от съвременен тип. Способът на закрепване към униформата е чрез запоена безопасна игла.

noneНай-малката българска подводничарска значка (Знак 6) е с дължина 23 мм и с височина (с перископа) 8 мм. Тя се появява след 1989 г. и е по проект на старши лейтенант Мирослав Несторов, служил като командир на щурманска и на минно-торпедна бойна част на подводница № 83. Представлява стилизирано изображение на подводница, изпълнено от златисто-жълт метал. Способът на закрепване към униформата е чрез щифт и закопчалка. Закопчалката е с 3 мм по-широка от височината на значката. Значката е произведена от варненската рекламна агенция „Тихолов”, чийто собственик е служил във ВМС.

noneПрез 1999 г., когато се навършват 45 години от създаването на дивизиона подводници във Варна, е създадена и разпространена нова българска подводничарска значка (Знак 7). На практика дивизионът е създаден през есента на 1948 г., но до август 1954 г. е базиран в тогавашната съветска военноморска база в Одеса. Може би за това колективът от автори на проекта възприема вариант да не афишира 1954 г., а 1916 г., когато е вдигнат флагът на първата българска подводница. Отново, както и при значката по проект на капитан I ранг Йосифов, е предпочетен щитът (с почти същите размери – широчина 30 мм, височина 38 мм), макар и по-различен, но цветовата гама е много по-скромна. На тъмносин фон са съчетани изпълнените в златисто-жълто адмиралтейска котва с вграден върху нея щурвал, а в щурвала е поместено изображение на изплаваща подводница проект 633 (поглед от към носа).

noneНа практика това е доразработка на възприетото след 1989 г. лого на дивизиона (Знак 8), като от него е взето стилизираното изображение на изплаващата подводница върху рогата на стилизирано изображение на котва от адмиралтейски тип. Значката е произведена от варненската рекламна агенция „Тихолов”. Закрепването на значката върху униформата става с щифт и гайка.

50-та годишнина от възстановяването на подводното плаване у нас none(т.е. 50-та годишнина на дивизиона подводници) е ознаменуване с нова значка, изработена изцяло от сребрист метал (Знак 9). Автор на проекта е капитан-лейтенант инж. Емил Димитров. Стилизираното изображение е на подводница проект 633. Дължината на значката е 45 мм, а височината (с перископа) е 15 мм. Оригиналното в проекта е това, че корпусът на подводницата е набразден и наподобява скàла на измервателен прибор, като вертикалните линии пробиват металния лист. Надписът „50 години” също пробива металния лист. Тиражът на тази значка е само 150 броя, а изпълнителят на поръчката е варненската рекламна агенция „Екстрийм”.

noneПоследната (засега) българска подводничарска значка (Знак 10) е с надпис „СПРБ” (Съюз на подводничарите в Република България). Идейният проект (Знак 11) наподобява подводничарската значка, изработена в Севастопол, като от бялото поле на военноморския флаг е премахната червената петолъчка, а вместо нея е поставен надписът „Съюз на подводничарите”, а върху свободното синьо поле – надписът „Република България”. Щитът и силуетът на подводницата са същите.

noneТози идеен проект илюстрира и днес сайтът на Съюз на подводничарите в Република България, което показва, че тази организация го припознава като свое лого. Технологичният проект обаче е малко по-различен от първоначалния замисъл. Светлосиньото поле е развълнувано море, но с бледожълтия цвят на самия щит. Силуетът на подводницата е същият (на тип „Щ”), но и той, и петолъчката са изработени от сребристо бял метал. Автор и изпълнител на този проект е Пламен Пеев от Задругата на майсторите на народни художествени занаяти във Варна. През 2008 г. са произведени 100 екземпляра от значката. Това е само първата емисия. Цената на една значка е 20 лв. Предстои издаването на втората емисия, като това ще бъде маркирано върху всеки екземпляр.



 

<< Назад

Остави коментар

Име
Е - поща
Уеб сайт
Оставащи символи: 255
Ваньо Кривлев / 08:27, НЕДЕЛЯ 3 ЮНИ 2012
Моля да ни изпратите качествени снимки в JPG формат на Нагръдните знакове и значки, носени от българските подводничари.Може да се присъедините към нашата страница във Facebook където ще публикуваме вашите снимки. СОСЗР (Съюз на офицерите и сержантите от з
Chris Walker 16:40, ПЕТЪК 27 ЯНУ 2012
Здравейте, аз съм подводничар от САЩ, знаете ли как мога да си купите български значки на подводници? благодаря
начало · устав · новини · карта на сайта · контакти