Нагръдни знакове и значки, носени от българските подводничари
Автор: Д-р ОР капитан 2 ранг Атанас Панайотов | Прегледана: 10913 | Публикувана на: 13:30, ЧЕТВЪРТЪК 9 ЮЛИ 2009
Нагръдни знакове и значки, носени от българските
подводничари
Капитан II ранг о. р.
д-р Атанас ПАНАЙОТОВ
Капитан II ранг о. р.
Пламен ЖЕЧЕВ
Капитан-лейтенант о. р.
Павел ДИМИТРОВ
Темата за нагръдните знакове и
значки, носени от българските морски офицери в 130-годишната история на военния
ни флот, досега не е била тема на отделно изследване. Преди 1989 г. дори е
налице известно пренебрежително отношение и неразбиране на значението на тези
символи в кариерата на българския морски офицер. В рекламния албум
„Военноморския флот на Н. Р. България”, издание на Главното политическо
управление на народната армия от 1968 г., под снимките, изобразяващи различни нагръдни
знаци, е поставен надписът: „Сувенири от пребиваването на български морски
офицери в Русия”. Няма публикации и за нагръдните знакове и значки, носени от
българските подводничари. Настоящата статия си поставя за цел един първоначален
преглед на издирената до сега информация, без претенции за изчерпателност, но с
надеждата, че темата ще има своето продължение в публикации и на други
изследователи.
Първият българин – подводничар,
е капитан I ранг Рашко Серафимов (1875 – 1922 г.), завършил Офицерския клас за
подводно плаване в Русия от 5 ноември 1905 г. до 17 март 1907 г. Според
изследователя Владимир Павлов, по време на обучението си Рашко Серафимов
достига до длъжността помощник-командир на подводниците „Пескар” и „Сиг”. В
по-ново изследване руският подводничар капитан I ранг Николай Черкашин помести изключително
интересен факт: по време на учение в Балтийско море през м. май 1906 г.
изпълняващият длъжността командир на подводницата „Пескар” лейтенант Рашко
Серафимов извършва първата в историята на подводния флот безперископна учебна
торпедна атака. Дали за това постижение, или за това, че е завършил успешно
Офицерския клас за подводно плаване, лейтенант Рашко Серафимов е удостоен със
знак за подводно плаване, който през 1969 г. е дарен от неговите наследници на
Военноморския музей във Варна (Знак 1).
Оказва се, че този знак е не
по-малко интересен за изследователите, отколкото и първата учебна безперископна
атака. Защо? Защото първият офицерски подводничарски нагръден знак в Русия се
появява през 1909 г., след императорски указ от 26 януари, в който се казва, че
се връчва „на офицерите от флота, успешно издържали випускните практически
изпитания и удостоени със званието „офицер от Подводното плаване”. Съгласно
описанието, приложено към указа, знакът представлява кръг от котвена верига,
във вътрешността на който е разположена обвита с въже котва тип „Хол” и
вертикално поставена върху нея подводница (Знак
2). С други думи, нагръдният знак е официализиран почти две години след
като Рашко Серафимов завършва Офицерския клас за подводно плаване.
И още нещо важно: знакът за
подводно плаване на Рашко Серафимов е много по-различен от знака, въведен през
1909 г. Кръгът е затворен от маслинени и дъбови клонки, на върха е двуглав орел
с щит, а краката на птицата продължават под формата на котви от адмиралтейски
тип. Силуетът на подводницата е разположен върху вътрешен кръг от котвена
верига. Въпрос на бъдещо проучване е дали и руски офицери, завършили Офицерския
клас за подводно плаване са получили такъв нагръден знак и защо той е много
по-различен от този, въведен през 1909 г. В книгата на Михаил Селиванов
„Нагрудные знаки и жетоны военных учебных заведений Российской императорской
армии” (2007 г.) е поместен трети вариант, при който в сравнение с „официалния”
знак котвата има щок (напречник).
Логично е появата на следващия (в хронологичен
план) нагръден подводничарски знак да търсим в биографията на първия командир
на първата българска подводница (УБ-18) лейтенант Никола Тодоров (1886 – 1947).
Той е офицерът, повел първия екипаж на подводницата в бой, под негово
командване е извършена първата (и единствена засега) подводна торпедна атака по
време на война в историята на българските ВМС. Нещо повече, година след като е
командвал УБ-18, той е командирован да завърши подготовката си като командир на
подводница в Германия. Логично е да търсим именно у него популярния след колекционеритеOriginal WW1 Imperial U Boat Officers Badge (оригинален знак на офицер от подводниците на
германския императорски флот - Знак 3).
Внимателното проучване на служебния списък на капитан II ранг Никола Тодоров
показва, че на 30 май 1917 г. той е награден „от Н. В. Кайзера с „Железен
кръст” – II клас”. Други немски отличия там не са посочени.
Нагръден знак за подводно плаване обаче има
вторият командир на подводницата УБ-18 контраадмирал Иван Вариклечков (1891 –
1974 г.), който е помощник-командир на този боен кораб по време на командването
на лейтенант Никола Тодоров. Със заповед по Флота № 2 § 1 от 17 януари 1920 г.,
основана на заповед по Военното ведомство № 707 от 15 декември 1919 г. на Иван
Вариклечков му е присвоено званието „Подводен и торпеден офицер”, понеже е
свършил с успех командирския курс на подводното училище в гр. Кил и училището
за самодвижещи се мини в гр. Фленсбург. В свой рапорт до началника на Флота от
22 юли 1920 г. той се подписва като „подводник-торпедист лейтенант Вариклечков”.
Със заповед по Флота № 57а § 1 от 7 септември 1927 г. му се дава право да носи „възпоменателния знак за подводно плаване”.
Този знакнапълно му приляга.
Със заповед по Флота № 66 § 2 от 25 май 1916 г. мичман I ранг Вариклечков е
назначен за младши офицер на подводник № 18. Със заповед по Флота № 40 § 2 от
10 май 1917 г. е назначен за командир на подводник № 18, като му се признава
встъпване в длъжност от 2 май 1917 г. Със заповед по Флота № 35 § 1 от 28
август 1917 г. командирован в подводното училище за командири в гр. Кил. С
рапорт на командира на УБ-18 капитан-лейтенант Никола Тодоров лейтенант Иван
Вариклечков е предложен за награда с „Орден за храброст – IV степен, I клас” за участието му в бойните действия с подводника
на море.
Този знак контраадмирал Вариклечков носи на
униформата си до деня на своето уволнение – 26 ноември 1939 г. Това показват
неговите фотографии, съхранявани във Военноморския музей. Приложената като
илюстрация снимка (Снимка 1) е от
периода, когато Иван Вариклечков е със звание капитан II ранг (той е повишен в този чин с Царска заповед № 4
от 26 март 1925 г.). Вероятно е сниман веднага или скоро след поставянето на
знака върху униформата му през 1927 г. Внимателното преглеждане на
изображението на знака от тази и от други портретни снимки на изтъкнатия наш
морски офицер показва, че той е аналогичен на Original WW1 Imperial U Boat Officers Badge. Знакът не е запазен от
наследниците на адмирала, тъй като вероятно е иззет по време на обиските в
къщата му след 1944 г. Такъв знак също през 1927 г. получава третият (след
Никола Тодоров и Иван Вариклечков) командир на подводницата УБ-18 лейтенант
Георги Славянов (1893 – 1966 г.). Негова снимка с този знак засега не е
обнародвана.
„Знак за подводно плаване”, при това седем
години преди Иван Вариклечков и Георги Славянов, получава капитан I ранг Борис
Стателов (1886 – 1959 г.), който през периода 18-21.8.1916 г. и 16-22.9.1916 г.
е на плавания на германските подводници UB-14 и U-33. През следващата година е „амбаркуван” в плавания
набългарската подводница УБ-18
(18.8.1917 - 1.9.1917 г. и 11.9.1917 -30.10.1917 г.). Защо през 1920 г. му е
даден „Знак за подводно плаване” и какъв е точно този знак, не е изяснено. В
изследване на Владимир Златарски също се потвърждава факта за обучението на Борис
Стателов на германски подводници. Във Военноморския музей се съхраняват
запазени портретни снимки на Борис Стателов (като младши и като старши офицер),
на които той (Снимка 2) е с всички
свои отличия. Нагръден знак за подводно плаване на тези фотографии няма.
Стателов носи единствено нагръдния знак, който според изследователя Мариана
Кръстева, е връчван на българските морски офицери, завършили Артилерийските и
Минните офицерски класове в Кронщат – Русия (Знак 3 А). Това нейно твърдение косвено се потвърждава и от руския
изследовател Михаил Селиванов, който помества този знак в цитираната по-горе
книга.
Не е ясно дали са получавали и дали са носили
някакви подводничарски отличия издирените от Асен Кожухаров близо дузина
български морски офицери, стажували, практикували и обучавали са на различни
немски подводници и в специализирани курсове в Германия. Според Wikipedia нагръдният знак на подводничаря(нем.U-Boot-Kriegsabzeichen) е немска военна награда, която за първи път се
връчва от император Вилхелм II на 1 февруари 1918
г. В английската версия на статията се уточнява, че този знак се връчва на
всеки немски подводничар след три успешни бойни похода по време на войната.
Не е изяснено дали са имали някакви
подводничарски знаци и морските ни офицери и подофицери, специализирали
подводно дело в Германия през периода между двете световни войни. През 1936 г.
Флотът предприема мерки за създаването на свои кадри, с които да възстанови
подводното плаване, ликвидирано с клаузите на Ньойския договор (1919 г.). Със
Строго поверителна министерска заповед (СПМЗ) № 43 от 28 януари 1937 г. се
обявява, че командированите на основание СПМЗ № 370 от 1936 г. за следване на
курс по морско дело в гр. Кил – Германия, са от Флота на Н.В. са заминали на 3
ноември 1936 г. и са се завърнали на 31 декември 1936 г. В заповедта
военнослужещите са посочени със сухопътни звания: капитан Вълчо Колев Тонков,
капитан Димитър Ганев Карагьозов, фелдфебел Стефан Костов Дечев, фелдфебел
Марин Христов Маринов. От Поверителната министерска заповед № 485 от 6 ноември
1937 г. узнаваме, че на 2 август са заминали, а на 24 септември с.г. са се
завърнали от „курс по подводно дело в Германия” лейтенант Тонков, лейтенант
Карагьозов, корабник Дечев и корабник Маринов. Това, което е известно за
двамата офицери е, че в края на 1941 г. капитан-лейтенантите Тонков и
Карагьозов са включени в комисии по приемането на различни доставки от Германия
за нуждите на Морските войски.
Първият нагръден знак на
офицер-подводничар в България след 1944 г. е съветски. Това е нагръдният знак
на командир на подводница (Знак 4),
връчван на офицери от ВМФ на СССР до 1990 г., придобили правоспособност за
управление на такива кораби. Изработен е в Московския монетен двор (създаден на
25 април 1942 г.). Знакът е учреден със заповед на народния комисар на ВМФ на
СССР № 170 от 12 юни 1942 г.
Представлява изображение на подводница тип „Щ”, в центъра е поместена червена
звезда с позлатени сърп и чук по средата. Дължината на знака е 70 мм, а
най-голямата му височина е 17 мм. Изработен е от месинг.
Със заповед на народния комисар
на ВМФ на СССР № 383 от 16 август 1943 г. знакът е видоизменен. Очертанията на
изображението на подводницата е по-точно, а в центъра е поместена емайлирана
червена звезда, върху която вече няма сърп и чук. Дължината на знака е 68 мм, а
най-голямата височина (с перископите) – 23 мм. Знакът е металически, оксидиран,
като закрепването му става с щифт и гайка. Върху гайката е изписан
производителят: „Московский монетный двор”. Това е и знакът, който носят
българските командири на подводници. Във ВМФ на СССР нагръден знак на командир
на подводница се връчва на офицера в тържествена обстановка при встъпването му
в длъжност след отдаването на съответната заповед на командващия флота
(флотилията). Според тогавашната нормативна база знакът се връчва на офицера
само веднъж, при първото му встъпване в длъжност командир на подводница. Със
заповед на министъра на отбраната на СССР от 15 август 1987 г. знакът е
преобразуван като знак „Командир на кораб”.
След разпадането на СССР със
заповед на министъра на отбраната № 123 от 21 март 1996 г. е въведен нагръден
знак „Командир на кораб” в два варианта – за надводен и за подводен кораб.
Новият знак за командир на подводница малко се отличава от съветския вариант,
като от него е отпаднала само емайлираната червена звезда, а оксидираният метал
е златистожълт. Размерите са същите. Любопитен момент, фиксиран в положението
за носене на знака е, че офицерът (адмиралът), който го е получил има право да
го носи и по време на по-нататъшната си служба, но само ако длъжността му е
свързана с командване на кораби – началник-щаб, заместник-командир и командир
на съединение или на обединение кораби. При преминаването на друга длъжност,
която не е свързана с командването на кораби, знакът остава у офицера
(адмирала), но без правото да бъде носен от него върху униформата му.
В България този нагръден знак се
връчва тържествено на командира на подводница след сдаването на допуск за
правоуправление на този боен кораб пред комисия, назначена със заповед на
командващия ВМС. Използван е съветският знак, произвеждан до 1987 г. и доставян
у нас неофициално, по приятелско-колегиална линия. Възприет е негласно от
командването на ВМС и за съществуването му у нас няма никакъв официален
документ. След 1990 г. използването на този знак е преустановено.
През 1983 г. се появява първата
българска подводничарска значка (Знак 5),
създадена по проект на капитан I ранг Недялко Йосифов
(1938 – 2008 г.), командвал подводница (проект 633) от 1974 до 1981 г. и
изпълнявал длъжността началник-щаб на дивизиона подводници през периода 1982 –
1983 г. Капитан I ранг Йосифов използва традиционно добрите
връзки с различните флотски инстанции в тогавашната съветска военноморска база
Севастопол и успява да издейства производството на 500 броя подводничарски
значки за нуждите на българския дивизион подводници. Затова на гърба на първата
българска подводничарска значка има релефен надпис „Ц(ена) 15 к(опеек)”.
Проектът е раздвижен, изчистен и добре стилизиран, като върху добре оформения
щит с широчина 30 мм и височина 40 мм са вградени тогавашният военноморски флаг
на Народна република България и силует на подводница върху светлосин фон.
Силуетът ”излиза” от щита и от към кърмата, и от към носа на подводницата, а
перископът „пробива” червеното поле на флага. Силуетът наподобява този на
нагръдния знак на командира на подводница от ВМФ на СССР, но рубката е от
съвременен тип. Способът на закрепване към униформата е чрез запоена безопасна
игла.
Най-малката българска
подводничарска значка (Знак 6) е с
дължина 23 мм и с височина (с перископа) 8 мм. Тя се появява след 1989 г. и е
по проект на старши лейтенант Мирослав Несторов, служил като командир на
щурманска и на минно-торпедна бойна част на подводница № 83. Представлява
стилизирано изображение на подводница, изпълнено от златисто-жълт метал.
Способът на закрепване към униформата е чрез щифт и закопчалка. Закопчалката е
с 3 мм по-широка от височината на значката. Значката е произведена от
варненската рекламна агенция „Тихолов”, чийто собственик е служил във ВМС.
През 1999 г., когато се
навършват 45 години от създаването на дивизиона подводници във Варна, е
създадена и разпространена нова българска подводничарска значка (Знак 7). На практика дивизионът е
създаден през есента на 1948 г., но до август 1954 г. е базиран в тогавашната
съветска военноморска база в Одеса. Може би за това колективът от автори на
проекта възприема вариант да не афишира 1954 г., а 1916 г., когато е вдигнат
флагът на първата българска подводница. Отново, както и при значката по проект
на капитан I ранг Йосифов, е предпочетен щитът (с почти
същите размери – широчина 30 мм, височина 38 мм), макар и по-различен, но
цветовата гама е много по-скромна. На тъмносин фон са съчетани изпълнените в
златисто-жълто адмиралтейска котва с вграден върху нея щурвал, а в щурвала е
поместено изображение на изплаваща подводница проект 633 (поглед от към носа).
На практика това е доразработка на възприетото след 1989 г. лого на дивизиона (Знак 8), като от него е взето стилизираното
изображение на изплаващата подводница върху рогата на стилизирано изображение
на котва от адмиралтейски тип. Значката е произведена от варненската рекламна
агенция „Тихолов”. Закрепването на значката върху униформата става с щифт и
гайка.
50-та годишнина от
възстановяването на подводното плаване у нас (т.е. 50-та годишнина на дивизиона
подводници) е ознаменуване с нова значка, изработена изцяло от сребрист метал (Знак 9). Автор на проекта е
капитан-лейтенант инж. Емил Димитров. Стилизираното изображение е на подводница
проект 633. Дължината на значката е 45 мм, а височината (с перископа) е 15 мм.
Оригиналното в проекта е това, че корпусът на подводницата е набразден и
наподобява скàла на измервателен прибор, като вертикалните линии пробиват
металния лист. Надписът „50 години” също пробива металния лист. Тиражът на тази
значка е само 150 броя, а изпълнителят на поръчката е варненската рекламна
агенция „Екстрийм”.
Последната (засега) българска
подводничарска значка (Знак 10) е с
надпис „СПРБ” (Съюз на подводничарите в Република България). Идейният проект (Знак 11) наподобява подводничарската
значка, изработена в Севастопол, като от бялото поле на военноморския флаг е
премахната червената петолъчка, а вместо нея е поставен надписът „Съюз на
подводничарите”, а върху свободното синьо поле – надписът „Република България”.
Щитът и силуетът на подводницата са същите.
Този идеен проект илюстрира и днес сайтът на Съюз на подводничарите в Република България, което показва, че тази
организация го припознава като свое лого. Технологичният проект обаче е
малко по-различен от първоначалния замисъл. Светлосиньото поле е развълнувано море, но с
бледожълтия цвят на самия щит. Силуетът на подводницата е същият (на тип „Щ”),
но и той, и петолъчката са изработени от сребристо бял метал. Автор и
изпълнител на този проект е Пламен Пеев от Задругата на майсторите на народни
художествени занаяти във Варна. През 2008 г. са произведени 100 екземпляра от
значката. Това е само първата емисия. Цената на една значка е 20 лв. Предстои
издаването на втората емисия, като това ще бъде маркирано върху всеки
екземпляр.
Моля да ни изпратите качествени снимки в JPG формат на Нагръдните знакове и значки, носени от българските подводничари.Може да се присъедините към нашата страница във Facebook където ще публикуваме вашите снимки.
СОСЗР (Съюз на офицерите и сержантите от з
Chris Walker
16:40, ПЕТЪК 27 ЯНУ 2012
Здравейте, аз съм подводничар от САЩ, знаете ли как мога да си купите български значки на подводници?
благодаря