Един за всички...

Съюз на подводничарите в Република България

 

Адрес:
гр.Варна, ул”Селиолу” 14Б,
ет.1, ап.2
Пощенски код: 9002
Тел.: 052/980734
GSM: 0886 010 888
E-mail:

   
 
Днес е г.

Гуцан Стойков Гуцанов
 
Гуцан Стойков Гуцанов               Гуцан Стойков Гуцанов

Роден е през  1929 г. в с. Паничино, Омурташко.
Завършва ВВМУ от 1946 г. до 1951 г.
От 1953 г. е назначен за старши помощник командир на „Малютка” № 202 в гр. Одеса.
През 1957 г. преминава обучение във Висшите специализирани офицерски курсове (ВОЛСОК) в гр. Ленинград.
През 1958 г. капитан-лейтенант Гуцан Гуцанов е назначен за старши-помощник командир на ПЛ 41 от новополучения  пр.613. От 1960 до 1962 г. е командир на ПЛ 41, а от 1962 до 1964 г. е командир на ПЛ 42.
От 1964 до 1967 г. капитан 3 ранг Гуцанов е началник щаб на дивизиона, а от 1967 до 1981 г. е командир на дивизиона подводни лодки, когато преминава в запаса.
След това преминава в гражданския флот, където плава около 10 години като вахтен помощник капитан.

Българинът преплавал най-много мили под вода

 Всички, който познаваха инженер  капитан 1 ранг  Гуцан  Гуцанов, твърдят че дори в края на житейския си път той е останал верен на любовта си, както към семейството, така и към флота. Офицерът напусна роднини и приятели  точно на 18 август 2006 г. - минути преди да прозвучи командата за вдигане на знамената за празника на дивизиона. Негови бойни другари се кълнат, че Гуцанов неслучайно е избрал този ден, за да напусне белия свят.
Много българи са отдали живота си на морето. Много са тези, които са го прекосили надлъж и шир. На пръсти се броят, обаче мъжете, който са го преплавали под вода. А само един е българинът за когото се твърди, че е поставил и рекорд- най-много мили и часове под водата. Това е капитан 1 ранг Гуцан Стойков Гуцанов.
Премеждията му са класика в разказите на подводничарите. Историите за командира на подводничарите се предават от уста на уста между тях, но суровите мъже млъкват пред външни хора. Когато, обаче решат да открехнат леко завесата на спомените, излизат интересни истории, които след много години могат да станат сюжет за военен бестселър.
Гуцан е кръстен на дядо си. Името на шопски диалект означава гълъб. Може би, точно заради тази символика юношеската мечта на капитан Гуцанов била да стане военен пилот. Взел си свидетелството за завършено средно образование и заминал във военновъздушното училище в Долна Митрополия. Преминал през тежки медицински тестове и изпити и се прибрал в родното си място Паничино в очакване на отговор. Дните минавали, а съобщение, че е приет не идвало. Тогава Гуцан прочел съобщение, че продължава приемът на курсанти във Висшето военноморско училище и тръгнал за Варна.
Там той бил приет в специалността корабоводене за бойния флот. Петте курсантски години изминали бързо. На ритуала по получаване на първите офицерски пагони пристигнала и майката му Божура. Огледала младия лейтенант и казала: "Аз, Гуцане, те спасих от самолетите, защото накъсах съобщението, че са те приели да учиш за летец. Жалко, че не скъсах и телеграмата, че са те приели да учиш за моряк."  Страховете на майката са били много силни, но тогава тя не е и  предполагала, че именно синът й ще възроди подводния ни флот.
Десетилетия за дивизион "Подводници" на българските ВМС не се пишеше почти нищо. Повече от 6000 военни моряци са служили под водата на борда на нашите лодки, но за работата им се говореше рядко. С ледено мълчание се подминаваха и радостните, и тъжните моменти в живота им. И до днес старите моряци, макар и извън строя, продължават да пазят тайната за живота си под тоновете вода.
В сайта на Съюза на подводничарите в Република България има една публикация чиито съавтор е капитан Гуцанов. В нея той разказва за периода 1948-54 г. Тогава той с още  десетина български моряци заминават за Одеса. Там руските военни моряци започват обучението на нашите бъдещи командири на подводници. Следват тежки зими и трудни дни, за да се стигне до 16 август  1954 г.  За този ден Гуцанов разказва :
 “ Сутринта на 16 август трите подводни лодки и „Миус" напуснаха пристанището на Одеса и се отправиха към бреговете на България. Беше дошъл краят на един забележителен период от живота на всеки един от нас, когато усвоявахме азбуката на подвод­ното плаване. Но това беше и едно ново начало. След 5 години подготовка под непос­редствената опека на съветските подводничари България поемаше сама отговорност­та за по-нататъшното изграждане на своя подводен флот. В този ден ние не си давахме ясна сметка, че с пръстите си обърнахме нова страница в историята на флота, а ако щете и на България, но съвсем отчетливо разб­рахме, че върху плещите ни лежи грамадната отговорност на хората, които ще утвър­дят подводните лодки като главната негова ударна мощ.  На 18 август 1954 г. тържествено бе спуснат съветския военноморски флаг и издигнат флага на НРБ. “
През 1956 г. Гуцанов преминава през още една важна церемония. Той се впуска в едно от най-важните плавания, това на семейния живот. След брака му с Мария се появяват и наследниците- Галина и Борислав. Дъщеря му става филолог, а синът завършва  Военноморското училище, но не облича униформа. Той продължава делото на баща си в морската политика на страната ни, но като политик. Борислав Гуцанов е председател на Общинския съвет във Варна и инициатор на всички важни проекти касаещи морското развитие на България през следващите десетилетия.  
Сега вече офицерът Гуцан Гуцанов е част от историята на флота, а премеждията му са класика в разказите на подводничарите.
Един от тези разкази е на боцман Атанас Атанасов. Срещата му с кап. Гуцанов е била случайна, дни преди кончината на офицера. Линейка чакала командира, за да го отведе в болницата. Той излязъл от входа, отслабнал, но не разрешавал никой да го подкрепя:
 "Исках да го развеселя и без да го поздравя, строго изрекох: „Бойна тревога, торпедна атака, стрелба дълбоководна...” това е част от най-важната заповед, която подводничарите помнят, докато са живи" - разказа Атанасов. Бившият му командир много тихо, но още по-строго отвърнал: „И диферент нула, боцмане. Половината команда си забравил.”  После си стиснали ръцете, знаейки, че е за последно.
<< Назад
начало · устав · новини · карта на сайта · контакти