Един за всички...

Съюз на подводничарите в Република България

 

Адрес:
гр.Варна, ул”Селиолу” 14Б,
ет.1, ап.2
Пощенски код: 9002
Тел.: 052/980734
GSM: 0886 010 888
E-mail:

   
 
Днес е г.

РЕКВИЕМ ЗА АДМИРАЛА
Автор: | Прегледана: 5097 | Публикувана на: 14:18, ПОНЕДЕЛНИК 17 МАЙ 2010 | Създай отметка   Домашна страниза
 
 РЕКВИЕМ ЗА АДМИРАЛА
       Беше лятото на 1993 година. Българският флот се командваше вече от вицеадмирал Венцислав Велков (наистина не за дълго, защото след 2 години той се спомина от тежка болест – лека му пръст и най-добра памет!). За разлика от своите комунистически предшественици този човек постави основите на преориентирането на военния ни флот към нов тип международно сътрудничество със своите съседи и военноморските сили на европейските държави, като стана и един от първите, които заговориха за присъединяване към НАТО.
       Без претенции да бъда биограф на адмирала, но както много други офицери от тогавашния ни флот, аз много пъти съм бил поразен от огромната разлика, която носеше със своето поведение този човек в сравнение със щампованите по комунистическия калъп ръководители. Изненадата беше още по-голяма, когато по време на организирания по негова инициатива първи по рода си международен симпозиум „Черно море – военноморски поглед 93“ аз констатирах за себе си, че нашият командващ повече прилича на дошлите за участие представители от 10 държави – участнички в НАТО, отколкото на човек, възпитаван в продължение на десетилетия в социалистическите военни училища, академии и цялостната система на военна служба.
       За пръв път случаят ме срещна с В.Велков на изпита по Тактика на ВМС при кандидатстването ми за Военноморската академия в Ленинград през 1975 г. Един от изпитващите ме в Морското училище във Варна беше той, назначен за преподавател по наказание заради аварията на звеното торпедни катери на камъните пред варненския плаж по време на морския парад през 1974 година. Разказваха ми, че вината била не толкова негова, колкото на тези, които са поставяли вехите за насочване на движещите се с висока скорост катери.
После се срещахме по  учения, където той ръководеше бригадата ракетни катери като неин началник щаб и командир, а в края на 80-те години и като фигура в щаба на флота. Навсякъде той носеше със себе си култура на взаимоотношенията, спокойствие и разум, толкова нехарактерни за армейските и флотските ни традиции. Едновременно с това в него правеше впечатление обикновената човешка честност, а не онази задължителна, показна и натруфена комунистическа честност, в която Партията и нейните канони са главното и определящото за поведението на хората и обезличаващо ги като личности. В ролята си на командир на бригадата ракетни катери той разработи и защити докторска дисертация. Някои генерали тогава подхвърляха по негов адрес: „Намери се един, който да докаже научно, че нашите ракетни сили са по-лоши от турските!” Ами така си беше и всеки го знаеше без дисертации!
          Имах късмета да го наблюдавам още по време на общофлотските учения и командирски сборове, а като помощник на оперативния дежурен на ВМФ установих и как със своето поведение той внасяше спокоен стил във взаимоотношенията с всички – подчинени, колеги и началници. Служилите на Командния пункт на флота бяха изумени от грамадната разлика в начина за изслушване от него на  дежурните офицери и различните флотски началници в сравнение с някои от предшествениците му, когато се имаше за голям шик да се говорят „флотски смешки”, а по-просто казано грубиянщини и даже цинизми, без оглед на присъстващите. Нали сме големи клечки – всичко ни е позволено, а солените приказки само ни възвисяват!
        Спомням си един прием, организиран във Фестивалния център във Варна по случай приятелското посещение на шведския военен кораб «Карлскрона» през май 1993 г. Aдмирал Велков току-що се беше завърнал от посещение в Турция по покана на турския си колега и на въпрос от един офицер в малка компания какво е видял в турския флот, той произнесе само тези думи: «Потресен съм от това, което видях, господа офицери! Как може толкова да са ни лъгали, че турците са прости и изостанали? Та всичко, което ни показаха, е възможно най-модерното в света! Имат невероятен ред и дисциплина!»
       През есента на същата година във фестивалния комплекс на Варна от него беше организиран първият международен военен симпозиум в региона, в който участваха близо 100 души – представители на военните флотове от 15 държави, експерти от генерални щабове, бизнесмени и специалисти от военнопромишлените комплекси. Изнесени бяха 22 научни доклада и съобщения, а дискусията се съсредоточи върху актуалната тематика: „ВМС на малките държави и новите геополитически условия в Средиземноморския регион“.
      Представени бяха: САЩ, Англия, Франция, Испания, Канада, Холандия, Турция, Гърция, Русия, Украйна, Грузия, Румъния и др. Повечето страни имаха по един представител, Украйна – двама, а от Русия дойдоха цели пет адмирала и един капитан 1 ранг, начело с началника на щаба на Черноморския флот вицеадмирал Пьотр Святашов.
      Сега, когато България е член на НАТО и много от съществуващите тогава политически, икономически или военни проблеми вече са получили разрешение по един или друг начин, тогавашните изложения и говорене на участниците могат да звучат наивно, но по него време те имаха много повече политическо, отколкото военно значение. Бих казал даже и познавателно: за повечето от българските, а и за другите бивши «соц. офицери», наблюдаването и неволното сравняване на външния вид и поведението на бившите субекти на Студената война от двете страни на „фронтовата линия” само се налагаше.
        Контрастът беше поразителен, въпреки че по същество се говореше за едно и също – за война и въоръжени сили. Като се започне от младия американски контраадмирал Оливер от Шестия американски флот в Средиземно море с неговото вечно усмихваща се външност на киноартист,  или английския капитан 1 ранг, който държеше на всяка цена да показва своя английски хумор и някакво превъзходство на американците като морска нация, или тантурестия командващ на турската черноморска зона корпусния адмирал Турхан Йозер, в който сякаш имаше много нашенско и комшийско. Думите и сентенциите на НАТО-вците звучаха много обтекаемо, премерено и с наблягане върху необходимостта от взаимодействие, взаимно разбиране и добросъседство. От другата страна ..........., но хайде подред.
         С пристигането на делегациите се проведоха щатните представяния, запознавания, размествания и т.н. Изведнъж видях огромната фигура на моя дългогодишен семеен приятел и бивш командир на дивизиона съветски ремонтиращи се кораби във „Флотски арсенал” капитан 1 ранг Василий Михайлович Крят (мир на праха му). Прегърнахме се с възторжени думи и радост и той ме въведе в обстановката: оказа се, че той вече бил украинец и дясна ръка на Командващия Украинския флот вицеадмирал Борис Кожин, с когото бяха заедно на симпозиума. Някак си от само себе си се получи, че аз седнах до него, за да обменяме спомени и разкази за познатите си от двете страни на морето и да им помагам, където е нужно, при превеждането и контактуването с домакините. Веднага усетих огромното напрежение, което витаеше между руската и украинската делегации: абсолютна студенина и липса на общуване, въпреки, че са учили заедно, служили заедно, живеят на едни и същи улици и сгради, децата им учат и играят заедно и какво ли още не! Същото студено отношение и нежелание за контакт усетих към себе си, но за това по-късно.
       Върхът дойде с изложението на водача на руската група. От устата на вицеадмирала излитаха отривисти изречения за това, че руската страна „няма да позволи”, „няма да отстъпи” и много още „няма” по повод на създалата се обстановка около Севастопол и базирането на руския флот в нея. Странното беше, дали нарочно или несъзнателно - по навик, че резките му думи за бойното използване на подводниците, самолетите и ракетите в случай на военен конфликт се придружаваха от почукване с юмрук по масата, при това многократно и натрапчиво! След речта му турският адмирал зададе естествения въпрос, който би интересувал всички съседи: все пак как руската страна смята да реши въпроса и ще се стигне ли до използване на сила, на което му беше отговорено ясно и кратко: ако някой иска война, ще я получи, но ние ще защитим своите интереси.
       Дойде последният ден на симпозиума, който завърши с вечерен коктейл за участниците в почивния дом на Министерството на отбраната в комплекса Св.Св. Константин и Елена. Моят украински приятел Василий вече беше отлетял със самолет за Киев и аз общо взето бях свободен от конкретни ангажименти за контактуване с чуждестранните гости. Някъде около девет часа вечерта, след като бяха произнесени официалните тостове и пожелания, на мен ми хрумна да поздравя старшия руски началник и въобще да изразя уважението си към тях. За моя изненада на моето „Очень приятно поздравить Вас, товарищ вицеадмирал......” началникът на щаба на руския черноморски флот вицеадмирал Пьотр Святашов се наклони към мен и назидателно отсече (тези думи са забити точно в паметта ми):
       - Ты с кем связался, блядь? С фашистами, с петлюровцами? Они нам в спину стрелять будут! Не зря у нас говорят: скажи мне кто твой друг и я скажу кто ты!
        Усетих, че целият изстивам и веднага остро го репликирах:
        - Господин вицеадмирал, если Вы думаете, что я Вам подчинен и Вы мне можете говорить так, то ошибаетесь! Я не разрешаю Вам держать мне такой язык и не Вы будете определять кто может быть моим другом.
        Едновременно с това забелязах, че руският капитан 1 ранг, който не напразно съпровождаше началника си (видимо беше човек от специалните служби или разузнаването), заръга вицеадмирала с лакът около кръста. В резултат подпийналият началник произнесе рязко „Ладно, ладно” (т.е. „Добре, добре”), завъртя се на 180 градуса и се отдалечи от мен, съпроводен от своя телохранител.
          По-късно научих от свои приятели и от Интернет, че както господин Святашов, така и много други готови „да се сражават до последно” руски началници са преминали в запаса, а на техните наследници е останала тежката задача да оцеляват в невиждана обстановка: да живеят в този чисто руски град и чисто руски флот, но в съседна държава и редом с новосъздадения украински флот. Къде останаха традициите и гордостта от прекрасния химн на града-герой:
            Севастополь, Севастополь,
            Неприступный для врагов,
            Севастополь, Севастополь,
            Гордость русских моряков.
          Не е моя работа да оценявам, а още по-малко да разрешавам проблемите между руския и украинския флотове и народи, но има една вярна сентенция за случая: каквото сам си направиш и душманинът не може да ти го направи!
11 май 2010 г.
           Дадох този разказ на своя колега Д. Димитров, служил дълги години с В.Велков и ето неговия отзив: Мнението ти за адм. Велков напълно го споделям. Даже нещо повече: аз го познавам не само като военен човек, а и като интелигентен и културен мъж. Жалко, че сега нямаме адмирали като Велков, поне един (на нас повече и не ни трябват), а имаме като Святашов, само че залитащи или силно в ляво или в дясно...


<< Назад

Остави коментар

Име
Е - поща
Уеб сайт
Оставащи символи: 255
Също бивш, продължение 2 20:47, ЧЕТВЪРТЪК 18 АВГ 2016
Недопустимо неуставно, неуважително, неподобаващо за държание пред командващ и въобще крайно грозно и просташко, бяха мотивите на турския офицер и негов колега, присъединил се към разговора.
Също бивш, продължение 20:47, ЧЕТВЪРТЪК 18 АВГ 2016
Потвърдих и на свой ред го запитах какво странно има. Странното е било фриволното държание и поведение на един офицер (след години командващ, а понастоящем и депутат от ГЕРБ), който с ръка в джоба се кикотеше и превиваше чак на 90 градуса. Недопустимо неу
Също бивш 20:09, ЧЕТВЪРТЪК 18 АВГ 2016
Същата 1993 г. по време на първия "Бриз", в Созопол, адм. Велков беше на коктейл на турски миночистач. Един турски офицер ме попита какъв е този адмирал и на моя отговор, че е командващият на флота, той с недоверие пак ме попита дали наистина е той. Потвъ
Също бивш 17:44, ЧЕТВЪРТЪК 18 АВГ 2016
Май руският адмирал се оказа много прав за укрите.
Потребител: kokojordan 11:20, ВТОРНИК 15 ДЕК 2015
Има син Валентин, който завърши Морското училище и съм му бил преподавател. Сега е капитан 1 ранг.
Ганчо Менков Ганев / 23:51, ПОНЕДЕЛНИК 28 СЕП 2015
Вицеадмирал Венцеслав Велков можели някои дами каже коиса неговите децаа и далиса живи
Никола Ников 21:49, ПОНЕДЕЛНИК 18 АВГ 2014
Защо на сайта ВИ не излиза пълният коментар????
Никола Ников 21:16, ПОНЕДЕЛНИК 18 АВГ 2014
Служил съм с капитан Велков като ДС РТС една година (1973-1974), като флагмански специалист РТС, разузнаване и РЕБ на 10 Бр. РТКА, а той командир на 10 ОДРКА няколко години (1978-1979), НЩ 10 Бр.РТКА (1979- 198?) и като Командир 10 Бр. РТКА (до 1987г.).
Станков 09:57, СРЯДА 26 МАЙ 2010
Споделям напълно оценката за адмирал Велков - безспорно най-интелигентният от командващите ни, по наше време! При него аз командвах дивизиона подводници, заедно бяхме в Турция през 1993 година, за да уговорим съвместно учение по спасяване екипажа на "затъ
Павел Димитров 11:56, ВТОРНИК 25 МАЙ 2010
Благодаря за този правдив разказ.Напълно поддържам позицията за Севастопол.Не съм служил със адм.Велков и не го познавам лично,поради което написаното считам много полезно за "млади" офицери като мен.
начало · устав · новини · карта на сайта · контакти