Един за всички...

Съюз на подводничарите в Република България

 

Адрес:
гр.Варна, ул”Селиолу” 14Б,
ет.1, ап.2
Пощенски код: 9002
Тел.: 052/980734
GSM: 0886 010 888
E-mail:

   
 
Днес е г.

БУНТЪТ НА „МРАВКИТЕ”
Автор: | Прегледана: 3848 | Публикувана на: 16:47, НЕДЕЛЯ 15 АВГУСТ 2010
 

БУНТЪТ  НА  „МРАВКИТЕ”

В памет на моя колега Петър Петров-

командир на  кораб, загинал като старши

                                    помощник капитан на м/к „Хера”, на

 подходите към пролив Босфор, през 2004 година

 

-         По места за приготвяне на кораба за бой и поход!

Командата на старши помощник командира на кораба, дублирана със съответния звънчев сигнал, „реже” тишината на рейда, разпилява накацалите по мачтата сънливи гларуси и „вади” екипажа от прегръдката на краткия сън.

И... чудо! Вместо на кораба да „заври” от ставане, обличане, тичане и ред произтичащи от командата действия, ... ТИШИНА! След кратко суетене на офицерския състав става ясно, че екипажът отказва да изпълнява задълженията си! От бунта на крайцера „Надежда”, такъв случай във флота няма! При обучен екипаж, преминал целия годишен цикъл на подготовка, участник в международно учение на сили от Краснознаменния черноморски флот на СССР и Военноморският флот на НРБ, това е... БУНТ! И друга дума няма...

А на борда, в качеството си на „старши морски началник” е самият заместник командир на Военноморската база, както и целият щаб на дивизиона, начело с командира му.

Всички се досещат обаче, къде е „заровено кучето”.... В снощната „яма”.

В навечерието на последния етап от съвместното учение, започнало в Средиземно море, корабите от обединената ескадра са на рейд в съветски води. Най-отговорната част от плаването е зад гърба им. Предстои последният етап – на другия ден. Какъв по-хубав повод основният команден състав да се почерпи?

Комдивът кани братята руснаци на „своя” борд, сядат славяните, както само те си могат и се започва:

-         За срещата! – до дъно.

-         За дружбата! – до дъно.

-         За тези, които са на море!

-         Не бе! За „нашите”, които са на море! – другите, „кучета ги яли”.

Това е „третият” тост – задължителен. И ако досега някой не е пил „до дъно”,

тук това е неизбежно – като краха на империализма!

-         Ну, давай!*

-         Ну, поехали!**

-         Ну, будем!***

И както винаги прекаляват! С пиенето. Някои – много! Комдивът изведнъж се усеща, че командирът на кораба – капитан-лейтенант Петров, не присъства на софрата.

            -    Разсилен, повикайте командира си на масата!

            След минути разсилният се навежда и шепне на комдива на ухо:

-         Другарю капитан трети ранг, командирът Ви благодари, но предвид

утрешното плаване, предпочита да си почива...

-         А бе момче, бегом обратно и предай на Петров, че заповядвам да се яви

незабавно!

            Отговорът на командира на кораба е същият – предстои плаване, не се чувства отпочинал, моли да не го викат.

            Началникът е бесен. Вече всички знаят какво се случва. Неизпълнение на заповед!

-         Разсилен, бегом в каютата и кажи на оная п..ка – Петров, че го чакам да

изпълни заповедта ми!  - разсилният вече тича.

След пет минути капитан-лейтенант Петров, в униформа, подхожда към банкетната маса, вдига ръка до козирката и отчетливо докладва на командира на дивизиона:

-         Другарю капитан трети ранг, п..ката Петров се явява по Ваша заповед!

Тишина... Гостите се понадигат чак, от неудобство, искат да си ходят...

Гневът на комдива е в апогея си:

-         Петров, Вие от този момент не сте командир на кораба! Снемам Ви от

длъжността, за непристойно (?!) държание! За командир назначавам капитан трети ранг Халачев! Свободен сте!...

            ... То хубаво, ама екипажът си обича командира, а и на корабите, ако един чуе нещо, след минути всички го знаят!

            И обичта на момчетата се проявява, когато с бездействието си могат да повлияят на нещата – те не „ядат доматите с колчетата”!

            Намесва се зам-командирът на базата. Той си знае, дали му е било лесно, все пак комдивът е син на министър!

 Петьо си поема командването – екипажът му не го е „снемал” въобще, а за министъра, който го е назначил, да не говорим! А комдивът, „обиден” на целия свят, заминава с катер на един от съветските кораби, без разрешение. Ако това не е престъпление – здраве му кажи! Да абдикираш от кораба, на който си „разписан” за учение, от дивизиона си...! Да си зарежеш хората, казано по-простичко...

Знаете ли, до какво би довело всичко това, ако се бе случило на който и да е командир „от народа”? До най-сурово наказание – уволнение, съпроводено неизменно от изключване от редовете на партията кърмилница!

А знаете ли, какво „понесе” въпросният комдив? Присвоиха му поредното, по-високо офицерско звание – капитан първи ранг, и го издигнаха за заместник командир на базата?!

Петьо се уволни по собствено желание и тръгна по „големия син път”. И на него намери смъртта си! Като мъжкар. И моряк. Дължах му тези редове, за да се знае истината! Нищо не бива да се премълчава, особено за „онези” години! Не, че някой от „галениците” ще се засрами – те са „оперирани от съвест”! Но, не и да им се радваме, като ги срещнем, сякаш нищо не е било!

Вечна ти памет, капитан-лейтенанте!

 

 

            * - Е, давай!

            ** - Е, напред!

            *** - Е, да го направим!

 

<< Назад

Остави коментар

Име
Е - поща
Уеб сайт
Оставащи символи: 255
начало · устав · новини · карта на сайта · контакти