Един за всички...

Съюз на подводничарите в Република България

 

Адрес:
гр.Варна, ул”Селиолу” 14Б,
ет.1, ап.2
Пощенски код: 9002
Тел.: 052/980734
GSM: 0886 010 888
E-mail:

   
 
Днес е г.

ШИФРОВАНАТА ТЕЛЕГРАМА
Автор: | Прегледана: 3547 | Публикувана на: 14:31, ЧЕТВЪРТЪК 19 АВГУСТ 2010
 

ШИФРОВАНАТА  ТЕЛЕГРАМА

 

Едва ли има офицер, че и старшина във флота, който да не познава „Чеха”. Още го помнят, нищо че скоро излезе на пенсия. Защото бе един от най-атрактивните офицери от „марината”, и същевременно професионалист! Капитан първи ранг Валентин Цветанов Найденов (на това място самият той добавяше: „България”!)

А беше малко, русо „чехче”, един от сто двадесет и тримата, зачислени през есента на 1972 година в дванадесета рота на първи курсантси батальон. „Кръсти” го така преподавателят ни по хидрометеорология – капитан първи ранг Николов - О Кея, заради сламената му коса ...

Задаваше се първият ни полагаем отпуск. Цели двадесет дни, през лятото, след провеждането на гребно-ветроходния лагер. Бяхме вече „на подходите” към втори курс.

Взводният старши лейтенант Петър Малинов бе решил да „обуе” личния си автомобил с нови гуми. Бащата на Чеха, бивш офицер от Гранични войски, след уволнението си работеше във „Вида”, където се произвеждаха единствените сносни автомобилни гуми у нас.

Та, дал Малинака сто и двадесет лева на Чеха с молба да му донесе четири гуми за „Жигули”-то. Вальо пък, вече в домашен отпуск, отложил пътуването за Видин за другия ден, повеселил се, задянал някаква девойка, и докато се изпращали с нея около Училището, си закачил карираното сако на оградата. И... го забравил...

На другия ден бяхме като вдигнати „по тревога”! Не толкова заради сакото, колкото че в един от джобовете му бе останала военната книжка на Чеха (бяха сини книжките ни), а в нея и сто и двадесетте лева на взводния! А сакото го нямаше на оградата, естествено!

„Военният съвет” реши да мълчим и Чеха да тръгва, защото ако докладваме – край на неговият отпуск. Дядо Цани (баща му), ще плати гумите, а за книжката ще доложим като се върнем. Желязно! Едва ли някой по влака за Видин щеше да проверява документите на пътниците – в България тогава бе така.

След няколко дни Данчо Халачев – Джона се обади, че на КПП-то на Училището съвестни граждани са донесли сакото на Чеха. Данчо бе син на капитан първи ранг Петко Халачев – Големият Джон, заместник-началник на ВВМУ по строевата част, и затова бе добре информиран.

Отидохме в училище. Сакото бе налице, военната книжка – също. Пари естествено, в нея нямаше... Нейсе, хайде да пишем телеграма, та да поуспокоим малко и Чеха и родителите му.

Текста съчини Джона. На гишето в централна поща служителката а-ха да не ни приеме телеграмата – вижда и се съмнителна! Наложи се да пообясним, че не може да бъде на „открит текст”, имаме си закачка с човека. Тя се позасмя и се съгласи да я приеме. Телеграмата гласеше:

 

„КАРИРАНАТА  ПТИЦА  СЕ  ЗАВЪРНА  ТЧК  СИНЯТА  Е  В  ГНЕЗДОТО  ТЧК  СТО  И  ДВАДЕСЕТТЕ  ПИЛЕНЦА  УМРЯХА  ТЧК”

 

И до днес си мисля, че шифровата работа на Джона бе първокласна, нали?

<< Назад

Остави коментар

Име
Е - поща
Уеб сайт
Оставащи символи: 255
начало · устав · новини · карта на сайта · контакти