Един за всички...

Съюз на подводничарите в Република България

 

Адрес:
гр.Варна, ул”Селиолу” 14Б,
ет.1, ап.2
Пощенски код: 9002
Тел.: 052/980734
GSM: 0886 010 888
E-mail:

   
 
Днес е г.

ЗА ЙЕРАРХИЯТА В ДВЕ ДЪРЖАВНИ ИНСТИТУЦИИ
Автор: | Прегледана: 3574 | Публикувана на: 14:58, ЧЕТВЪРТЪК 19 АВГУСТ 2010
 

ЗА  ЙЕРАРХИЯТА  В  ДВЕ  ДЪРЖАВНИ  ИНСТИТУЦИИ

 

Беше в първите години на демокрацията, когато родният ни флот, по примера на новите ни „братя”, се учеше да организира коктейли. По това време започнахме да каним на такива мероприятия и висши представители на Българската православна църква. Трябва да е било през 1994 година, защото трима от героите на този разказ тогава се „значехме” в командването на Военноморска база Варна – Пламен Манушев (заместник командир), Тошко Кенаров (заместник по тила) и моя милост – заместник началник на щаба на базата.

Пийваме си ние бяло винце, обсъждаме стратегически проблеми, заглеждаме „нежната” част от гостите... с една дума скука! Като на всеки коктейл. Не е ли то братко да седнеш на една дълга маса, отрупана с лакомства, да „забиеш лапи” в нея, като куче в каруца и да хапнеш, и пийнеш като за последно – не ми го хвали! Коктейл! Тънко вино и хапчици... Ала-бала!

Разнообразие внесе четвъртият герой на разказа – наскоро назначеният Варненски и Великопреславски митрополит -  дядо Кирил. Заговорихме за служба – нали и светото духовенство служи, носи униформа, отстоява държавната религия – сродни са ни институциите. Направи ни впечатление, че Негово Високопреосвещенство не посяга към мезетата. Като попитахме защо, оказа се че сме в пости! А флотският тил от пости не разбира – няма хапчица без „мръвка” на масата! А и това „Ваше Високопреосвещенство”, красиво и дълго, след втората чаша вино започва да се „върти” на езика ти, като шугаво яре - а-ха да го сбъркаш!

Пламен се престраши:

-         Ваше Високопреосвещенство, как по-простичко да се обръщаме към Вас?

-         Ами има няколко обръщения – отговори владиката – официалното го знаете,

може да ми викате „Господин Митрополит”, но аз най си обичам народното – „Дядо Владика”.

            На това място Кенара се позакашля – той бе десетина години по-голям от всички нас. А Пламен реши да уточни възрастите:

-         То хубаво, дядо Владика, ама ние със Станко сме Ви набори?

-         Ние сме набори, чадо, ама  АЗ  СЪМ  ВЛАДИКА, А  ВИЕ  НЕ  СТЕ! –

нещата бяха поставени по места в йерархията, ясно и точно – като изстрел!

            -  Тъй, тъй дядо владика, правилно, правилно! – позакашля се за втори път бате Тошко...

 

<< Назад

Остави коментар

Име
Е - поща
Уеб сайт
Оставащи символи: 255
начало · устав · новини · карта на сайта · контакти