Един за всички...

Съюз на подводничарите в Република България

 

Адрес:
гр.Варна, ул”Селиолу” 14Б,
ет.1, ап.2
Пощенски код: 9002
Тел.: 052/980734
GSM: 0886 010 888
E-mail:

   
 
Днес е г.

ПОСТСКРИПТУМ
Автор: | Прегледана: 2720 | Публикувана на: 16:41, СРЯДА 29 СЕПТЕМВРИ 2010
 

ПОСТСКРИПТУМ

Нос в песке, а сзади ветка –

впереди идет разведка!

(руска шеговита поговорка)

-         Господин капитан втори ранг, получена е телеграма от американския крейсер, дето си тръгна тази сутрин! Нося я от „Оперативна”, за Вас е, лично! – командирът на комендантския взвод ми протегна листа.

-         Благодаря, ама какво лично има да ми каже колегата? Да де, вървете! – офицерският кандидат козирува отривисто и излезе от канцеларията.

            „Фирмена” бланка и няколко реда с  обичайните благодарности за гостоприемството и добрата организация от наша страна. И... постскриптум, който ме „хвърли в тъч”!...

 

            ...Беше през пролетта на 1995 година. Предприсъединителната програма „Партньорство за мир” на НАТО бе в пълен ход. Визити на кораби, участие на наши офицери в учения на Алианса, приеми, коктейли, коктейли..., с една дума яко „зарибяване”, при това, тогава – безплатно!

  Тъкмо бях усвоил длъжността „Заместник началник на щаба на базата” - Варна, а и английския го „спиках”* прилично, след два курса в Морско училище. Гостуваше ни американски крейсер, не помня името му, пък и то няма кой знае какво значение. Заради голямото си газене, „гостът” стоеше на котва във Варненския залив, а нашите „Охра”-джии**  возеха всичко от и до него.  Командирът на базата – капитан втори ранг Георги Груев отсъстваше. Длъжността изпълняваше временно капитан втори ранг Димитър Станев – началникът на щаба. На втория ден от визитата Митака ме извика и изкомандва:

-  Станко, довечера си с мен на коктейла на „американеца”. Нали си добре с английския, ще помагаш, ако трябва!

-  Ест, на коктейла сме! Да вземам ли „половинката”?

-  Разбира се!

Вечерта на рейда статусът на морето бе два бала, „мъртвак”***. Застанахме с командирския катер на плаващия  понтон, завързан към борда на крейсера и по сходнята, помагайки на жените, се качихме на борда. Приветствия, свирки, всичко както се полага. И тръгна купонът...

Моята мила женичка, преди да я „зарежа”, за да общувам активно с домакините, тихичко ми прошепна на ухото:

-  Идвам направо от работа, цял ден не съм хапнала нищо, налей ми, моля те една „Кола”!

Помолих, донесоха огромна чаша с „Кока-кола”, в която плуваше половин кило лед, връчих я на жена ми и „отпраших” по „кръга”. След петнадесетина минути се сетих за моята „половинка”, която бе наобиколена от съпруги на наши офицери. Само че видът и не ми хареса – беше бяла като платното на Биляна от онази македонска песен...

-         Мило, много ми е зле, тази „кола” ми „падна” в стомаха като камък, мило, умирам, направи нещо!

На мига се сетих за двете фази на морската болест: първа – страх те е, че ще умреш и втора  - страх те е, че няма да умреш! Само че моята жена е плавала и друг път, при „прилично” вълнение на морето, а сега какво? Пък и корабът само леко, почти неусетно „дишаше” на вълната...

 „Колата” – сетих се – студената „Кола”, на празен стомах! Мамка му!”

Помолих командира на кораба за една кофичка, скрихме се зад единия от вертолетите на кърмата и „заговорихме с делфините”****. То какво ли имаше да се „говори” – една чаша „Кока-кола”, свършихме бързо. През това време командирът на кораба бе успял да изпрати лекар-жена, специално за случая, последната пък донесе сиропче, с дъх на малини, предложи каюта, койка, въобще – супер обслужване, дума да няма!

Отказахме, нямаше нужда, пък и Дорис бе много притеснена: „Бо-оже, Боже, всички ми гледат сеира!”. Успокоявах я, обяснявах, че всички „драйфат”, даже адмирал лорд Нелсън е повръщал, като коте, вързан за ограждението на мостика, по време на битка  – не хваща дикиш!

-  Моля те, мило, да си вървим, адски ми е неудобно! – нямах избор, тръгнахме си.

  На сходнята*****, вече набрала кураж, че и малко злоба, тя тихичко ми каза:

-  Повече няма да стъпя на кораб! Не е за мен това, да ми се смеят всички!...

 

...И ето, че дойде време за послеписа на онзи командир:

P.S. „Сър, като поднасям извиненията на екипажа и моите лични извинения  за малкия „инцидент” със съпругата ви на моя борд, изказвам най-искреното си съжаление, че моят глупав крейсер се оказа причина госпожата да не иска повече да се качва на кораб, въобще!”

Ай сиктир бе, какви са тези специални средства, какво е това чудо! Ако е имало микрофон в задника ми, кога са го сложили, че и са си го взели обратно? Ега ти разузнаването! Шапка им свалям!

 

           

            * - говорех, английски

            ** - дивизионът спомагателни кораби от състава на базата (охрана на рейда)

            *** - мъртво вълнение, последица от ветрово такова

**** - флотски жаргон за повръщане

           ***** - подвижна стълба, за качване и слизане от кораба.

<< Назад

Остави коментар

Име
Е - поща
Уеб сайт
Оставащи символи: 255
Красимир Ценов 22:52, НЕДЕЛЯ 10 ОКТ 2010
Viw Zdraw Praw i Kyraw BRGDS Krasimir
начало · устав · новини · карта на сайта · контакти