Един за всички...

Съюз на подводничарите в Република България

 

Адрес:
гр.Варна, ул”Селиолу” 14Б,
ет.1, ап.2
Пощенски код: 9002
Тел.: 052/980734
GSM: 0886 010 888
E-mail:

   
 
Днес е г.

АЛЕЯ НА ПРЕПОДАВАТЕЛЯ
Автор: | Прегледана: 4158 | Публикувана на: 14:02, ПЕТЪК 29 ОКТОМВРИ 2010
 

 

АЛЕЯ  НА  ПРЕПОДАВАТЕЛЯ

Кмета, попа и даскала правят гарнизона...”

Стара народна лакърдия

 За учение в Морското имаше всички условия, включително и време, особено когато бивахме наказвани „без отпуск” – много често явление, най-вече за първокурсника. Пък и „материалът”, ще рече курсантите, бе добър, много прецизно подбран.

 Най-важният фактор обаче или това, което правеше Училището уникално, бяха  преподавателите - отлични професионалисти! Повечето от тях, освен фундаментални знания, притежаваха и определена доза „извънредност”. Това според мен е вълшебна суспенсия от преподавателско, възпитателно и, ако щете актьорско майсторство, съчетано често с великолепно чувство за хумор! Те не просто ни учеха – те ни водеха в океана, наречен морско изкуство!

 Имахме удоволствието да се „докоснем” до хора – легенди!

 

„БАЙ  ГРАМ”

 

 Беше началник  на катедра „Математика”, кръстен ласкаво от „брата” курсант „Бай Грам”! Нему принадлежи крилатата фраза: „На жив курсант двойка не се пише!”  И за да не помислите, че става дума за милостиня, пояснявам – щом е жив, значи трябва да го научиш! Бай Грам го правеше. А и, както казах по-горе, в Морското не приемаха глупаци...

 До него наистина само се докоснахме, защото той почина на бойния си пост, по време на занятие, в нашето класно отделение! Влезе, поздрави ни, извика Красимир Пешев да реши една задача на черната дъска и... падна бездиханен! Този случай няма как да забравим – ние, от класно отделение 212... Нас изпратиха на гробищата за салютиране при спускане в гроба на големия Бай Грам. Днес барелефът му е на първо западно място на фасадата на централния корпус на Училището, в  т. н. „Алея на преподавателя”...

 

„ЗОРО”

 

Или капитан първи ранг Васил Василев, преподавател, главно по тактическо маневриране.

По онова време само много възрастни хора са си спомняли митичния борец за правда – „Ел Зорро”. Нашего брата бе зад Желязната завеса и до нас стигаха само шедьоври от Франция, благодарение на опърничавото отношение на френските управници към НАТО и останалия Запад.

Та ние, братята курсанти, не знаехме откъде му иде прякорът на Зоро. Стигаха ни обаче неговите похвати и приказки – караше ни да се търкаляме по земята от смях!

При него един от основните способи за т. н. „текущ контрол” бе ЛКТУ – лист за контрол на текущата успеваемост на обучаемия. Раздаваше по един празен лист, задаваше по един много кратък въпрос, даваше ни десет минути за отговор и за още десет ни оценяваше до един!

Разказваше как, в класното отделение на кенийците (в Училището са учили и учат много чужденци), обяснявал що е то пропорция:

-                Аз – казва Зоро – давам пример – един кораб, със скорост десет възла, ще

измине разстоянието от Босфора до Варна за шестнадесет часа, а друг, със скорост двадесет възла, ще го измине за два пъти по-малко време – осем часа. Ясно ли е?

-                Тъй вярно! – в един глас ми отговарят кенийците.

-                Дайте пример, Вие, другарю курсант – посочвам най-активния.

-                Един нашто кораб ще пристигне от Босфор за десет часа, а десет нашто

кораб – за един часа!

       На това място Зоро казваше, че не помни, като излизал, дали отворил (?!) вратата...

       ...Бяхме вече офицери, по телевизията отдавна „вървеше” „Маската на Зоро”, когато в един ресторант попитах капитан Василев откъде му идва прякорът. Конкретен отговор не получих, но изслушах поредното обяснение на прякора.

       „Пристига - казва той - една чилийска фрегата на официално посещение във Варна, и ме изпращат като офицер за свръзка на нея. Трябваше да я посрещнем, заедно с преводача с катер на рейда. Катерът чакаше на Морска гара в уречения час. Преводачът – също – много възрастен, изискан господин. Морето бе сърдито – на рейда – два-три бала вълна.

       Излязохме на външния рейд, сближихме се с фрегатата и от десния борд ни спуснаха щормтрап*. В този момент разбрах, че ще се оправям без преводач – човекът само с поглед ми даде да разбера, че няма да тръгне по този трап.

       Качих се на борда, събрах целия си запас от испански слова и (на чист испански) се представих на командира:

-                Господин фрегатен капитан, Ваш офицер за свръзка – капитан трети ранг

Василев!

-                О, прекрасен испански! – комплиментът бе за мен от командира.

-                За съжаление – казвам – това е целият ми запас от испански! – и в този

момент чувам гласа на старши помощник командира, стоящ по-назад:

-                El  Zorro”! - това на испански език означава лисугер и се употребява

масово в смисъл на нашето„тарикат”, „хитрец”.

Е-ех, проблесна в ума ми – и тук знаят че съм Зоро!”

 Паднахме! На земята. От смях.

Завършвам с начина, по който Зоро „оставяше” завинаги в главите ни някои морски понятия. По време на упражнения, някой от нас употреби глагола „смъквам”, имайки предвид спускането на корабния флаг. Зоро реагира светкавично:

 -    Стани! Мирно! – всички се изпънахме, шашнати.

        Запомнете веднъж завинаги – смъкват се дамски гащи! Флаг се спуска!

Свободно, седни!

Това е Зоро. Да е жив и здрав.

 

* - вертикална въжена стълба за качване на кораба в лошо време

 

„О  КЕЯ”

Капитан първи ранг Николов, преподавал по астрономия и хидрометеорология .И той като Зоро, с прекрасно чувство за хумор и нестандартни методи на преподаване.

Само той можеше нагледно да обясни разликата между видим и истински залез, или изгрев на светилото, използвайки за целта катедрата като хоризонт и голата си глава в ролята на светилото!

Само той можеше да каже на курсантите без да се притеснява, как, след тежък стомашен кръвоизлив на море и няколкодневна борба със смъртта, една сутрин разбрал, че ще живее. Много просто – една сутрин, при вида на млада медицинска сестричка се почувствал  мъж! А това е сигурен признак, че ще го бъде!

Викаше ни най-често „лъвчета”. Той „кръсти” Вальо Найденов „Чехче” – заради русата му коса и усмивката. Е, сега Вальо е отдавна „Чех”, а косата му е бяла, бяла...

 

„ПАПА  ДЮ”

 

Началникът на катедра „Тактика на ВМФ” – капитан първи ранг Иван Дюлгеров. Строг, прям, справедлив, на моменти суров. Притежаваше стойка на имперски офицер, осанка на богатир и маниери на аристократ. Към нас се отнасяше бащински. Не му пукаше от никого и нищо.

Не помня по какъв повод, като коментираше перспективите за строителство и развитие на военния флот, и по-конкретно ролята на партийното и държавно ръководство в това развитие, той отсече:

-                Това не е работа на Тодор Живковци. Живков е служил трудовак, той знае

     капрала с каиша!

Не се нуждае от коментар. Годината бе 1973-та...

 

„ДОМАТА”

 

 По точно – бай Доньо Домата. Капитан първи ранг Доньо Донев. Катедра „Обществени науки”.  Политическа икономия. На капитализма и социализма. Мъка! Особено тази, на социализма...

Така кратко и ясно, както пиша тези редове, бай Доньо беше написал учебно помагало по политикономия. Всичко в петдесетина страници, формат А-5.

Някои флотски офицери в спомените си го наричат „шпаргалка”, тоест „пищов”. Ще кажа само, че за този „пищов” студентите от другите варненски университети бяха готови да платят тогава петдесет лева!

Същите флотски офицери определят бай Доньо като „селско чедо с „героична”(!?) биография.”  Може и да не е героична, но е много достойна.

Той е подводничар. От тези, които в края на четиридесетте години на миналия век биват изпратени в Одеса с държавна задача – да усвоят подводното плаване! Геройски или не те изпълняват задачата. И на 18-и август 1954 година във Варна вдигат българския трибагреник на трите „Малютки” – бордови номера 41, 42 и 43.

Бай Доньо е заместник  командир на подводна лодка по политическата част. Сега внимание – той е единственият ЗКПЧ, придобил допуск до самостоятелно управление на подводника! Командирите са му „сваляли шапка”, ей!

Преподаваше просто и ясно, изпитваше така, че ако нещо знаеш, непременно ще ти го „извади”, за да ти пише тройка! С коментар: „Салага! Нищо не зна’ш! Три!”

Царство му небесно, падна в Морската градина и приключи земния си път. Ще го помним!

 

„ПОЛКОВНИК”  ПЕТКОВА

 

Вяра Петкова. Дълги години началник на катедра „Чужди езици”. Хиляди сме минали през ръцете и. В Морското и в Квалификационния център на БМФ. Доцент по германски езици. Прякора си дължи на своята строгост и опит.

Казват, че един ден при влизането и в час в група с офицери от флота, зачислени в департамента за следдипломна квалификация, обучаемите се „поослушали” и пропуснали да изкомандват положеното в Училище „Господа офицери!” и да рапортуват: „ Госпожо преподавател, класно отделение такова и такова, готово за ....” и. т. н.

Вяра пита:

- Кой, господа офицери, е старши на класното отделение?

- Ами-и, още няма назначен – отговарят дружно.

- А кой от вас е най-старши по длъжност във флота?

Докладват.

- Хайде сега, господин капитан, аз излизам, влизам пак, Вие командвате, рапортувате, и започваме работа! Ясно?

Разбира се. Следва ритуалът и всичко тръгва по плана. Така е при „полковника”.

 

 

 

 

*      *      *

 

Бях началник на Училището, когато на един от празниците ни гостува тогавашният заместник министър на отбраната – Соня Янкулова. В програмата влизаха демонстрации на учебната материално-техническа база, включително модерните езикови кабинети. На входа на катедрата чакаше доцент Петкова. Представих я на Янкулова, като не пропуснах да уточня как я наричаме.

- Моля Ви, господин капитан.... – понечи да възрази тя.

- Хайде, хайде, госпожо полковник, - влезе в тона ми Янкулова - че времето тече!

Смяхме се после. А катедрата я прекръстихме на „Езиково обучение”. Не обичам думата „чужд”...

 

<< Назад

Остави коментар

Име
Е - поща
Уеб сайт
Оставащи символи: 255
Пламен Бонев 19:51, ВТОРНИК 7 ДЕК 2010
Браво Станко! Всичко е много вярно и правдиво. Колко години минаха от тогава. А помниш ли , когато Бургаза заставаше пред батальона и с висок глас казваше: помнете бъдещи моряци, че морето не търпи мърша и я изхвърля на брега? Или комбата на 2-ри батальон
начало · устав · новини · карта на сайта · контакти