Телефонът на бюрото на командира на дивизиона – капитан първи ранг Гуцанов неистово зазвъня. Така звъняха от „Амфора” - централата на 153-та бригада подводни лодки в Севастопол. Ами сега? Капитан Гуцанов спеше в съседената стая и аз знаех, че не мога да го събудя. Чисто физически не можех... ... Беше в края на месец ноември 1978 година. Подводна лодка „С-82” – „Слава”, с командир капитан втори ранг Недялко Антонов Йосифов току-що бе завършила ремонта и дълбоководните изпитания в Севастопол. Старши на похода бе командирът на Осми отделен дивизион подводни лодки – капитан първи ранг Гуцан Стойков Гуцанов. Помня, че в петък след обяд капитан Йосифов и дивизионните специалисти, които влизаха в походния щаб, доложиха за готовността на кораба и екипажа за завръщане в родната база Варна. Преходът бе планиран от десет часа в събота до шестнадесет часа в неделя, със съответния резерв от време, разбира се. А вечерта комдивът бе поканен традиционно от командира на Севастополската бригада и наш домакин – контраадмирал Борис Царьов на така нареченото „изпращане”. А как протичаше едно такова мероприятие ние всички добре знаехме.... И тъй, в девет часа в събота комдивът бе още „потопен” на „работна дълбочина”, в състояние на дълбок оздравителен сън. Отчаяните ми опити да го събудя претърпяха провал. Дори не посегна да ме плесне бащински – както казват във флота – „пълно радиомълчание”! ... Набрах кураж и вдигнах слушалката. Обаждаше се оперативния дежурен на ВМФ – капитан втори ранг Минчев. Представих се: - Мичман Иванов, дивизионен торпеден електротехник! Капитан Гуцанов е при командира на бригадата, контраадмирал Царьов! Да го повикам ли? – май дръпнах дявола за опашката. - Предайте на капитан Гуцанов, че Командващият заповяда да се отмени прехода до второ нареждане! Очаква се щорм в Северозападната част на Черно море със сила 8-9 бала! Няма смисъл да се мъчат хората! – и добави – Помолете капитан Гуцанов да ми се обади лично! „Вапцахме я! – рекох си – абсурд да го вдигна още поне два часа!’ Изтичах на пирса и се спуснах в лодката. В централния пост, освен командира – капитан Йосифов, беше и дивизионният щурман – капитан първи ранг Васил Божков. Божков тогава бе и секретар на партийния комитет на дивизиона и думата му се чуваше. На ухо му доложих ситуацията и го помолих да дойде с мен горе, при комдива. Качихме се в казармата, в кабинета на капитан Гуцанов. Вече имах идея. Много време служех с комдива и прекрасно имитирах гласа му. Вдигнах телефона, поисках от „Амфора” „Рябина”, централата на Краснознаменния Черноморски флот. „Надух перките” и провлачено, с гласа на Гуцан помолих: - Александра Степановна, дайте ми, моля, „Явор”! – комдивът познаваше телефонистките по име. Ако мине при нея, ще мине и в България. Само да не се наложи да говоря с командващия! - Пожалуйста, Гуцан Стойкович! – мина! „Явор” ми даде оперативния. Представих се. - Другарю капитан първи ранг... - Зна-а-м, знам, Минчевич! Предадоха ми заповедта на командващия. Изпълнявам! – и като ще се правя на комдив, продължих – Как е там при вас, Минчевич! Времето, обстановката, трябва ли да говоря с командващия? - Съвсем не, другарю капитан, аз ще му предам! Поздрави и попътен вятър. Утре времето „пада”, действайте по Ваша преценка! - Ра-а-збрах, поздрави на адмирал Янакиев! – ох, свърши се! Дотук добре. Оставаше да убедим командира на лодката, че прехода се отменя. Помолих капитан Божков да го направи. Той бе категоричен: - Йосифов на мен няма да ми повярва. Е, ясно, ще си свърша работата докрай. Хайде, пак на пирса. - Другарю капитан втори ранг, може ли нещо да Ви доложа насаме? – попитах Йосифов. - Аз тайни от екипажа си нямам, Иванчо! Казвай! – типично за Йоската... - Командващият отмени прехода до второ нареждане заради лошо време! - Иване, това ти си го измислил, защото не можеш да свалиш началството в лодката, нали? – Йоската беше непокорник и явно твърдо бе решил да тръгва – Лодката е всепагоден* кораб, лошото време не е причина за отмяна на прехода! Тръгваме! Обади се Божков: - Йосифов, това наистина е заповед на командващия! - Аз лично ще се обадя на оперативния! – и Йоската звънна от пирса, по познатата схема. Стоях до него и ясно чух как Минчев го нахока: - Не ми изнасяйте лекции по мореходност на подводните лодки, а изпълнявайте заповедта, която съм предал лично на Вашия командир! Капитан Йосифов реши да прави разследване, кой аджеба е говорил от името на комдива. Божков кротко му обясни и го помоли да не „рови” повече, че ще замирише. Намекваше, че и Йоската е имал подобни „изпълнения” снощи. Гафът се размина. На другия ден, когато преди тръгването се спусках през горния рубъчен люк в централния пост, чух как капитан Йосифов обяви на циркуляр по проговорната уредба: - Запиши във вахтения журнал – „Малкият комдив се качи на подводната лодка!”
Мичман от резерва Иван Димитров Иванов – Торпедото
*- способен да плава във всякакви метеорологични условия (рус.)
