Зачотно тактическо учение на Военноморския флот! Знаете ли какво беше чудо – венец на подготовката на Марината – всяка година в средата на лятото! Бях старшина на група торпедни електротехници на пл-12 – „Слава”, с командир капитан трети ранг Константин Площаков - Площака. На това учение на нас се падна честта да пресрещнем „противниковия” отряд бойни кораби (ОБК) и да атакуваме флагманския кораб. Атаката обозначаваме с изстрелване на едно практическо торпедо Т-53-56В по медианата на залпа, по способа „Стрелба по площи в сектор”. От успеха наш зависеше комплексната оценка на дивизиона за годината. С нас, като посредник на началството, плаваше капитан първи ранг Христо Христов – Габровеца. В планираното време заехме района за бойни действия. Командирът, заедно с щурмана – Ганчо Райков, уточниха мястото и в уречения час се потопихме на перископна дълбочина. Започна най-трудното – поиск, което означава най-вече голямо чакане, придружено с непрекъснато взиране в перископа, слушане на пасивния радар и хидроакустическата станция. И всичко това на перископна дълбочина, на която през лятото температурите в лодката в някои отсеци достигат до 55 градуса по Целзий! Не щеш ли, само след 2-3 часа вахтеният офицер докладва за силует на боен кораб на голяма дистанция. Акустикът, старшина втора степен Георги Герчев не чуваше нищо по указания от перископа пеленг – значи наистина „врагът” е далеч! Пък и хидрологията в нашето море през лятото е ужасна – течно дъно, слоеве на скока... с една дума - мъка за акустиците! - Бойна тревога! Торпедна атака! – не зная какво бе видял и какво не командирът, но атаката започна по пеленг от перископа и дистанция „на око”. Въведох данните в ТАС-а (торпеден автомат за стрелба). Започна определяне на курса на целта. Легнахме на курс за сближение с целта. - Торпеден апарат номер три за изстрел приготви! – няма лабаво, ще стреляме... Опитах се да подскажа, че нещо не е в ред, извиках: - Има голямо разминаване в елементите на движение на целта на ТАС-а и от щурмана! Ъгълът на изпреварване е много голям, ъгълът за среща на торпедото с целта – извън нормите, ъгълът в точката на залпа... - Апарат то-о-овс! – не ме чуха... - Пли! – торпедото тръгна, по моему на майната си! Изплавахме. Никой. Ни отряд, ни кораб, ни флагман... нито пък – торпедо. А практическите торпеда след изминаване на осем километра се продухваха с въздух и изплаваха, за да бъдат прибрани и използвани многократно. Докладвахме на командния пункт. Командващият заповяда да не се връщаме без торпедото. Търсихме го пет дни – безуспешно! Накрая, с увесени носове се прибрахме в базата, в събота след обяд Площака и Габровеца се разделиха с прегръдка, като приятели. Площака обаче се досещаше, че го чака „хладната прегръдка на питона”, демек, капитан Гуцанов – комдива. Но си имаше и план. Изведе екипажа от лодката, остави само торпедния разчет, прибра в куфара си магнетофонната лента със записа на действителната атака и спретнахме нова, фалшива, ама перфектна! Слънце! Само че торпедото го нямаше-е-е. Оформяше се мнение, че е било технически неизправно. Можеше и да мине номерът. След няколко дни ме извика шефа на флотското контраразузнаване – капитан първи ранг Николай Гуленов, затвори ме в една стая, даде ми един лист с въпроси и един празен и рече: - Докато не напишеш как сте фалшифицирали записа на атаката няма да излезеш от тук! Ясно! Ясно и още как – някой е „пропял”, ама аз пък командира си няма да предам! Мълчах, като комунист на разпит. Разследването не успя. Торпедото го изписаха за сметка на държавата – било технически неизправно. Дивизионът получи добра оценка – атаката бе добра! Аз пък, по-късно станах помощник на дивизионния миньор по приборите за торпедна стрелба, в щаба на дивизиона. Капитан Гуцанов ме взе в щаба. И ми каза защо – защото умея да мълча! Ето така, мълчах и ... получих „отличен”. Е, получих и прякор...
