Един за всички...

Съюз на подводничарите в Република България

 

Адрес:
гр.Варна, ул”Селиолу” 14Б,
ет.1, ап.2
Пощенски код: 9002
Тел.: 052/980734
GSM: 0886 010 888
E-mail:

   
 
Днес е г.

ФАЛШИВАТА ТОРПЕДНА АТАКА
Прегледана: 5401
 
                          ФАЛШИВАТА  ТОРПЕДНА  АТАКА

      Зачотно тактическо учение на Военноморския флот! Знаете ли какво беше чудо – венец на подготовката на Марината – всяка година в средата на лятото!
      Бях старшина на група торпедни електротехници на пл-12 – „Слава”, с командир капитан трети ранг Константин Площаков - Площака. На това учение на нас се падна честта да пресрещнем „противниковия” отряд бойни кораби (ОБК) и да атакуваме флагманския кораб. Атаката обозначаваме с изстрелване на едно практическо торпедо Т-53-56В по медианата на залпа, по способа „Стрелба по площи в сектор”. От успеха наш зависеше комплексната оценка на дивизиона за годината. С нас, като посредник на началството, плаваше капитан първи ранг Христо Христов – Габровеца.
      В планираното време заехме района за бойни действия. Командирът, заедно с щурмана – Ганчо Райков, уточниха мястото и в уречения час се потопихме на перископна дълбочина. Започна най-трудното – поиск, което означава най-вече голямо чакане, придружено с непрекъснато взиране в перископа, слушане на пасивния радар и хидроакустическата станция. И всичко това на перископна дълбочина, на която през лятото температурите в лодката в някои отсеци достигат до 55 градуса по Целзий!
     Не щеш ли, само след 2-3 часа вахтеният офицер докладва за силует на боен кораб на голяма дистанция. Акустикът, старшина втора степен Георги Герчев не чуваше нищо по указания от перископа пеленг – значи наистина „врагът” е далеч! Пък и хидрологията в нашето море през лятото е ужасна – течно дъно, слоеве на скока... с една дума - мъка за акустиците!
      -    Бойна тревога! Торпедна атака! – не зная какво бе видял и какво не командирът, но атаката започна по пеленг от перископа и дистанция  „на око”.
     Въведох данните в ТАС-а (торпеден автомат за стрелба). Започна определяне на курса на целта. Легнахме на курс за сближение с целта.
     -    Торпеден апарат номер три за изстрел приготви! – няма лабаво, ще стреляме...
     Опитах се да подскажа, че нещо не е в ред, извиках:
     -    Има голямо разминаване в елементите на движение на целта на ТАС-а и от
щурмана! Ъгълът на изпреварване е много голям, ъгълът за среща на торпедото с целта – извън нормите, ъгълът в точката на залпа...
     -    Апарат то-о-овс! – не ме чуха...
     -    Пли! – торпедото тръгна, по моему на майната си!
     Изплавахме. Никой. Ни отряд, ни кораб, ни флагман... нито пък – торпедо. А практическите торпеда след изминаване на осем километра се продухваха с въздух и изплаваха, за да бъдат прибрани и използвани многократно.
     Докладвахме на командния пункт. Командващият заповяда да не се връщаме без торпедото. Търсихме го пет дни – безуспешно! Накрая, с увесени носове се прибрахме в базата, в събота след обяд Площака и Габровеца се разделиха с прегръдка, като приятели.
      Площака обаче се досещаше, че го чака „хладната прегръдка на питона”, демек, капитан Гуцанов – комдива. Но си имаше и план. Изведе екипажа от лодката, остави само торпедния разчет, прибра в куфара си магнетофонната лента със записа на действителната атака и спретнахме нова, фалшива, ама перфектна! Слънце!
      Само че торпедото го нямаше-е-е. Оформяше се мнение, че е било технически неизправно. Можеше и да мине номерът.
      След няколко дни ме извика шефа на флотското контраразузнаване – капитан първи ранг Николай Гуленов, затвори ме в една стая, даде ми един лист с въпроси и един празен и рече:
      -    Докато не напишеш как сте фалшифицирали записа на атаката няма да излезеш от тук! Ясно!
      Ясно и още как – някой е „пропял”, ама аз пък командира си няма да предам! Мълчах, като комунист на разпит.
      Разследването не успя. Торпедото го изписаха за сметка на държавата – било технически неизправно. Дивизионът получи добра оценка – атаката бе добра! Аз пък, по-късно станах помощник на дивизионния миньор по приборите за торпедна стрелба, в щаба на дивизиона. Капитан Гуцанов ме взе в щаба. И ми каза защо – защото умея да мълча!
       Ето така, мълчах и ... получих „отличен”. Е, получих и прякор...

            Мичман от запаса Иван Иванов – Торпедото!

<< Назад

Остави коментар

Име
Е - поща
Уеб сайт
Оставащи символи: 255
Пламен Бонев 15:24, ПЕТЪК 20 ДЕК 2013
Нямаш грешка и като писател Иване...Продължавай, сигурно има и други ненаписани истории.
Пламен Бонев 15:24, ПЕТЪК 20 ДЕК 2013
Нямаш грешка и като писател Иване...Продължавай, сигурно има и други ненаписани истории.
начало · устав · новини · карта на сайта · контакти