Един за всички...

Съюз на подводничарите в Република България

 

Адрес:
гр.Варна, ул”Селиолу” 14Б,
ет.1, ап.2
Пощенски код: 9002
Тел.: 052/980734
GSM: 0886 010 888
E-mail:

   
 
Днес е г.

ФЛОТСКИ ОРЪЖЕЙНИК „ЧУКНА“ СЕДЕМДЕСЕТ
Публикувана на: 15:53, ПЕТЪК 7 ФЕВРУАРИ 2014 | Принтирай
 

ФЛОТСКИ ОРЪЖЕЙНИК „ЧУКНА“ СЕДЕМДЕСЕТ

Люто вилнее зимата на 1944 година във варненското село Юнак. Но виелицата не може да спре живота. На шести февруари, в семейството Атанас и Еленка Райкови се ражда мъжка рожба. Бащата е на фронта, но пък дядото – Ганчо Райков е на кмет на селото и взема нещата в свои ръце:
- Райко, впрягай конете и тръгвай за Аврен – разпорежда се той на по-малкия
си син. - Роди се Ганчо Райков, ей! Така да кажеш да го пишат – отроче от мъжки пол!
Чичото, Райко успява да изпълни заръката, след здрава борба с преспите, едва на десети февруари. И така, по документи, рождената дата на бъдещия флотски оръжейник номер едно, става 10 февруари 1944 година. Впрочем, Ганчо Райковците, кръстени на дядо си достигат в рода цифрата четири!
Времето следва своя ход, а има и стъпки, по които малкият Ганчо да върви. Примерите са в рода на майка му – двамата му вуйчовци – Йордан и Кирил Венкови са флотски офицери. Йордан преподава в Морското училище, а Кирил е подводничар. По техния пример, след като завършва варненския Строителен техникум, Ганчо постъпва в Морско училище, в специалност „Корабоводене за ВМФ“, през 1963 година.
След дипломирането си през 1968 година, до есента на 1973 последователно заема длъжностите щурман, миньор, помощник командир и старши помощник командир на подводница „Победа“, бордови номер „С-11“, с командири, последователно Константин Площаков и Антон Янкулов.
Тук някъде у Ганчо „проговорва“ кръвта на прадядо му – поп Ганчо, който е участник в Старозагорското въстание (1875 год.), с група доброволци. Старши лейтенант Райков успешно кандидатства и е приет за слушател във Военноморската академия в Ленинград (сега Санкт Петербург, Русия), в специалността „Бойно използване на противолодъчното, торпедното и минно оръжие“. И тръгва по трънливия, но славен път на флотските оръжейници…
„Дивизионен миньор на Осми дивизион подводни лодки“ (1976-81 г.), „Оператор в отдел „Въоръжение и техника“ в щаба на ВМФ (1981-88 г.), „Научен сътрудник първа степен“ във Филиала за Военноморска техника на Военния научно-технически институт-София (1988-93 г.), „Началник „Въоръжение и техника“ в щаба на ВМФ (1993-96 г.), „Началник сектор „Въоръжение и техника“, пак там (1996-98 г.), след първите „риформи“, продиктувани от натовската програма „Партньорство за мир“ („PARTNERSHIP FOR PIECE”) – ето длъжностите, на които служи капитан първи ранг Ганчо Райков до пенсионирането си на 18 септември 1998 година. Впечатляващо, нали?
По време на службата си във филиала на Военния научно-технически институт капитан Райков е съавтор на едно изобретение и три броя военни изделия, приети на въоръжение във ВМС на България.
Във военния флот капитан Райков оставя ясна и трайна следа. Професионалист със завиден интелект, комуникативен, компромисен и в същото време, на моменти непокорен, особено когато става въпрос за търсене и казване на истината, за права на подчинените му, преди всичко!
След пенсионирането си капитан Райков в продължение на единадесет години, десет месеца и двадесет дни продължава да работи на „синия фронт“ като старши инспектор по квалификацията на морските кадри в Регионална дирекция „Морска администрация“ – Варна до 2010 година. Докосва се до съдбите на хиляди моряци, помага всячески в професионалното им израстване. Стотици са уволнените от ВМС офицери, на които е помогнал със съвети и лични контакти да намерят своята по-нататъшна реализация по „големия син път“. За това хората са му благодарни!
Капитан първи ранг Райков от основаването на Съюза на подводничарите в Република България е негов активен член, а от 2012 година – и член на Управителния му съвет. Като такъв, Ганчо внася допълнително ред и организация, по отношение на подготовката на документи и подготовката на ред мероприятия.
За него Чони (капитан първи ранг /р/ Христо Димитров) казва, че от край време е майстор на техническите задания. Чони има и тост по този повод: „Отишъл един мъж при известен магьосник и го помолил да му Го направи дълъг до земята. Магьосникът мигом скъсил краката му до десет сантиметра. Да пием за доброто техническо задание!“
Ганчо е и председател на клуб „Подводничар“ в организацията на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва (СОСЗР) във Варна. Успешен, най-вече в борбата за членска маса и ресурс! Защото СОСЗР е стара дама – трудно дава!
И още - уменията му не свършват с оръжията. Знанията, придобити в техникума са вложени лично във вилите и пристройките на десетки негови приятели. От проекта – до кофража, бъркането на бетона и заливането. Майстор!
А каква ракия вари – огнена и мека, като млада мома! Влиза, като балсам, все едно че Христос, на бос крак, се разхожда по хранопровода ти!
Най-значимото нещо, в което е взел активно участие, по думите на самия него обаче, не е свързано с флота и морето. Това е участието му в Инициативния комитет по създаване на църковно настоятелство в родното му село – Юнак и изграждането на църковен храм в селото, през 2007-2008 година.
Неизменно до него в житейския му път е съпругата му – Светла – и тя дълги години служител във флота. Радват се на две дъщери и внук.

Честита ти седемдесета годишнина, приятелю! Честито и на хората, които обичаш и те обичат! И за много години!

От името на подводното братство:
Станко Ат. Станков
Председател на УС на СПРБ

начало · устав · новини · карта на сайта · контакти