Един за всички...

Съюз на подводничарите в Република България

 

Адрес:
гр.Варна, ул”Селиолу” 14Б,
ет.1, ап.2
Пощенски код: 9002
Тел.: 052/980734
GSM: 0886 010 888
E-mail:

   
 
Днес е г.

ПЕТЬО
Автор: | Прегледана: 788 | Публикувана на: 11:03, THURSDAY 14 JULY 2016 | Създай отметка   Домашна страниза
 

ПЕТЬО

Той дойде в дивизиона през м. септември 1973 г. - лейтенант. Неговите съвипускници Спартак Джуров, Симов ги уредиха да служат на кораби в Черноморския флот на СССР. Да усвояват опита, значи (и да станат старши лейтенанти след една година, между другото. А нашите лейтенанти „бухаха” 3 години до старши лейтенант.)

 И го назначиха за щурман на нашата подводна лодка – С-82 „Слава”. Командирът Йосифов (Йоската) се захвали наляво и надясно: „Кой е като нас – с щурман от училище Фрунзе! Ние сме гвардейците на флота!”

Фрунзе беше името на патрона на елитното военноморско училище на СССР (сега Военноморски университет), в самия център на Ленинград, произвело много офицери, адмирали, носители на награди и слава – само по себе си името на училището носеше със себе си знака за високо качество.

(Е, това, че името е на сухопътен съветски началник, тогава нямаше значение. Нали и прочутата военноморска академия, която съм завършил през 1978 г., се казваше маршал Гречко, а сега с казва адмирал Н.Г.Кузнецов! И това при положение, че в Русия са имали флотоводци като Ушаков, Нахимов, Сенявин и т.н.! Иди, че ги разбери или както казват самите руснаци: „Умом Россию не понять”!)

Да бе, забравих – казваше се Петър Великов Станков. Веднага „загряхме”, че баща му е Велико Станков, генерал и началник на Окръжно управление на МВР във Варна. Голям човек и като такъв – веднага сколасал да уреди сина си заедно с другите синчета на велики ръководители да учи в суперпрестижното съветско училище.

Е да, ама Петьо, както бързо започнаха галено да го наричат всички, минал през Фрунзе като насън и в главата му нищо не се запечатало: нито велико, нито военноморско обикновено, нито теория, нито практика. Нищо, не, малко е – нищо и половина! На това отгоре никакво желание да учи инструкции, устройство на подводната лодка, службата – флотски мързел и некадърност от най-чиста проба. Така за година време не успя да сдаде допуск до носене на дежурство по кораб и до управление на бойната си част, нещо, с което всички новоназначени лейтенанти се справяха за първите 1-2 месеца служба. И полека-лека завистниците на кадровата ни придобивка направиха поворот към най-обикновения флотски присмех.

Ама то на брега все още се ядваше, ами като излязохме на море.......

Оказа се, че всички в централния пост могат да определят мястото на подводната лодка с изключение на щурмана. Единственото, което му се удаваше без съпротивление, беше сладката флотска дрямка, от всяко положение – седнал, легнал, прав, подпрян. Даже веднъж задряма горкия, докато учуденият от неговото „неможене” началник щаб на дивизиона Васил Лазаров (вечна му памет!) го кастреше в щурманската рубка.

- А бе, Йосифов, такова чудо не съм и сънувал – възмущаваше се сетне капитан 1 рангът в централния пост. – Аз му се карам, а той заспива пред очите ми!

Да кажеш, че е бил без абсолютно никакви способности, не е съвсем вярно. Например, момчето беше много добро на футбол, даже, преди баща му да го уреди да учи за флотоводец, е бил в юношеския отбор на Черно море! После се оказа, че има и добри сервитьорски наклонности. А веднъж, в момент на откровение сподели, че амбицията на баща му и майка му е объркала живота – ей богу, чак го съжалих. Действително той е можел да тръгне по съвсем друг житейски път, ама ....

Любимото му занятие беше да люпи семки и да пуши цигари – безспир, цели купища се трупаха в канцеларията, която той обитаваше със своите колеги на брега. Постоянно се оплакваше от разни болежки, я кръст, я крак, я нещо друго, но имаше ли възможност, яхваше любимия си мотор и се носеше само с високи скорости  в  и  извън пределите на „морската ни столица”.

Една сутрин, малко преди потапянето в полигон 10А2, командирът Йосифов и старпомът (аз) се намираме за последна цигара на мостика, когато по Кащана се чува бодър доклад:

-         Мостик, докладва щурмана.

-         Кажи какво има, бе щурман – Йоската натиска клавиша на Кащана и  ми подмигва „Какво ли го е събудило този?”

-         Жирокомпасът е извън строя. С щурманския електрик открихме, че предпазителят на първа фаза е изгорял. Сложихме нов и пак изгоря. После сложихме 3 амперов и той изгоря, сложихме 5 амперов и той изгоря ....

-         Стоп, стоп, повече нищо не прави – изкрещя Йоската и се свлече по петметровия трап в централния пост. Причината за повредата беше намерена и отстранена, но не по Станковския начин.

Йоската, както и  Гуцан (прославения ни командир на дивизион), почна сън да не ги хваща как да се отърват от ленинградския корифей – как да кажат на бащата и на приятеля му (Командващия), че синчагата за нищо не става? И хубаво, че амбициите им все пак съвпаднаха с желанието на таткото, който подразбра нещичко за подвизите на сина си и проведе целенасочени кадрови действия за преместване му в други служебни коловози за славна военноморска кариера – морско училище и т.н.

Петьо изчезна от напрегнатото ни полезрение и почти бяхме го забравили, когато след някоя и друга година научихме, че на връщане от Приселци, на един завой след  разклона за Галата, не успял да се впише в поворота и се размазал с мотора си в крайпътно дърво.

 Лека ти памет, Петьо, ти не беше най-виновният в тази нелепа история. 

И както се казва в известния грузински тост: „Выпьем за то, чтобы наши желания совпадали с нашими возможностями!”

 

10 август 2016 г.

<< Назад

Остави коментар

Име
Е - поща
Уеб сайт
Оставащи символи: 255
начало · устав · новини · карта на сайта · контакти