Един за всички...

Съюз на подводничарите в Република България

 

Адрес:
гр.Варна, ул”Селиолу” 14Б,
ет.1, ап.2
Пощенски код: 9002
Тел.: 052/980734
GSM: 0886 010 888
E-mail:

   
 
Днес е г.

Почина офицерът от резерва капитан 1 ранг Антон Василев Янкулов
Публикувана на: 21:02, ПОНЕДЕЛНИК 12 СЕПТЕМВРИ 2016 | Принтирай
 

                                       IN MEMORIAM

     
Управителният съвет  на Съюза на подводничарите в Република България с прискърбие съобщава на своите членове и симпатизанти, че на 12 септември 2016 година, след кратко боледуване, завинаги отплава в отвъдното един от доайените на подводното плаване у нас – капитан първи ранг /з/ Антон Василев Янкулов.
        Роден  на 4 май 1934 г. в село Шишманово, Видинско. Когато завършва гимназия заминава за София, за да кандидатства в Софийския университет. След два-три дни престой в столицата поема към Варна - в Морското училище.
       Завършва училището като първенец на випуска. По желание започва  службата си  на торпедни катери тип „Люрсен” в Бургас.
        През 1957 г. е преведен на служба във Варна, като помощник-командир на торпеден катер от класа „ОД”, преоборудван в преследвач на подводници. В края на 1957 г.  участва в  пребазирането на флотската част в  Балчик, с отряд от четири „ОД”-та с командир Кондо Душков.
        На 3 май 1958 г., по препоръка на Недялко Милушев е назначен за командир на щурманска бойна част на подводна лодка клас „Малютка”, с бордови номер „М-33”, с командир капитан трети ранг Конко Балинов.
       Едно от най-големите изпитания за българските подводничари е усвояването на първите за България средни дизел-елекрически подводни лодки проект 613 (НАТО клас „Уиски”). То започва с обучение на група офицери - Румен Попов и Васил Лазаров в Ленинград  и завършва с безсънни месеци в дивизиона. На „С-41” А.Янкулов е  щурман, помощник-командир е Васил Лазаров, старпом - Гуцан Гуцанов, а командир - капитан ІІ ранг Тодор Георгиев.
        Постъпва в академия, през 1969 г. През 1972 г. завършва академията (Военноморска академия „А. Гречко”, Ленинград) като първенец на випуска. И приема длъжността командир на пл „Победа”, бордови номер „С-11”.
        От 1977 до 1981 г. е началник на щаба, а после, до 1988 - командир на Осми отделен дивизион подводни лодки. Службата завършва на длъжност „Заместник-началник на Щаба на ВМФ” през 1990 г.
        Награждаван е с орден „Червено знаме” (1974) и още два „За военна доблест и заслуга” - първа и втора степен (1985, 1990), вторият - „на прощаване” с флота.
        Най-ценен обаче, е вимпелът „За мъжество и воинска доблест”, връчен на екипажа на „Победа” през 1977 г. На зачотно тактическо учение на ВМФ, провеждано под ръководството на министър Добри Джуров, на пл „Победа” е назначен поиск в район със задача да атакува отряд бойни кораби на „противника”, в чиято роля са колегите от Първи дивизион противолодъчни кораби. Те, разбира се, търсят „вражеска” подводница, със същата задача - да я „унищожат”!
Капитан втори ранг Янкулов заема района, но маневрира не в центъра, а в югозападния му ъгъл, на границата. Колегите пристигат и, както често се случва при тях, го „откриват” там където не е - в центъра на района, „унищожават” го, а когато си тръгват той ги „разстрелва” хладнокръвно, завърнал се от небитието… Разбрали са какво се е случило чак като видели КСП-то  (контролно-сигнален патрон, изстрелван от подводницата за обозначаване на торпеден залп) и следата от практическото торпедо, минаващо под кила им!
       Следват обвинения, че подводната лодка не е  била в района. Опровергани са документално, както се полага. И екипажа си заработва  Вимпела!
        Заложеното през годините подводно плаване, на борда на подводните лодки проект 633 (НАТО клас „Ромео”), под ръководството и на капитан първи ранг Янкулов е доведено до етапа „висш пилотаж”. По утъпканата здраво от командири като Фиданчев, Попов, Гуцанов, Лазаров, Янкулов, Дучков и  Йосифов пътека по отношение на методиката на подготовка на екипажите и техниката за изпълнение на задачите в пълен обем, с минимум условности, въвеждане на нови разписания, маневриране на предела на възможностите на кораба и използване на опита на другите.
        Като венец ще споменем един мартенски ден на 1987 година, в който капитан Янкулов, като командир на дивизиона, успява (не съвсем без хитрост), да изведе и четирите български подводници в морето - две в „завеса”, една в самостоятелно плаване и четвъртата - на ходови изпитания!

      Ще те помним, Антон Василич! Сбогом! Царство ти небесно!

 Поклонението ще се извърши на 14 септември, сряда, от 11:00 часа на старите Варненски гробища.

       
От УС на СПРБ

начало · устав · новини · карта на сайта · контакти