Един за всички...

Съюз на подводничарите в Република България

 

Адрес:
гр.Варна, ул”Селиолу” 14Б,
ет.1, ап.2
Пощенски код: 9002
Тел.: 052/980734
GSM: 0886 010 888
E-mail:

   
 
Днес е г.

Български подводничар е извършил първата в света учебна безперископна торпедна атака
Автор: Капитан II ранг Атанас Панайотов | Прегледана: 5496
 

Засега това е твърдение само на руския морски офицер и писател - маринист Николай Черкашин. Става дума за Рашко Серафимов - личност, оставила трайна диря в историята на българския военен флот до края на Първата световна война. Той е роден на 16 януари 1875 година. След конкурс постъпва като стипендиант на Министерството на войната в Морската търговска академия в Триест. Две години по-късно е вече на служба в нашата Дунавска флотилия. Участва в доставянето на крайцера „Надежда" от Франция, служи на различни кораби, преподава и Мор ското училище. През есента на 1904 г. е изпратен да завърши Минния офицерски клас в Кронщад - Русия. След година, когато трябва да се завърне в България с новата си диплома, Рашко Серафимов получава така очакваното от него разрешение да бъде включен в Подводния офицерски клас в Санкт Петербург.

Първите руски подводници са обкръжени от такава тайна, че в документи 1 биват наричани „миноносци". Отрядът за подводно плаване, създаден в началото на века, е базиран в балтийското пристанище Либава. Началникът на пристанището възмуте но пише в свой рапорт до Главния морски щаб, че не го допускат до закритите хангари, където са подводниците. И въпреки строгия режим на секретност, в отряда постъпва чужденец, комуто стават известни тайните, забранени за началника - адмирал. Това е лейтенант Серафимов.

Отначало той е помощник-командир на подводницата „Пескар". През ноември 1905 г. е вече неин командир. А през 1906 г. българският офицер издържа най-важния си подводничарски изпит. Трите подводници „Белуга", Сиг" и „Пескар" трябва да осъ­ ществят учебни торпедни атаки срещу императорската яхта „Щандарт". Успехът в услов­ ния бой зависел изключително от скритостта на атаката. „Белуга" и „Сиг" биват забеля­ зани по белите „зайчета", разпенени от перископите им. Но къде е „Пескар"? Колкото и да се взират наблюдателите, не успяват да открият третата подводница.

При разбора на учението се изяснява, че Серафимов е атакувал „Щандарт" по предварително взет пеленг, без да вдига перископа в преди залпа. Именно това дава основание на Николай Черкашин да твърди, че това е първата в света официално регистрирана учебна безперископна атака от подводница. Той публикува това свое откритие в документална­та си повест „По следите на „Свети Георги" (1986 г.). Преди излизането й на бял свят писателят посети Военноморския музей във Варна и разказа на мнозина тази неизвест­ на страница от биографията на първия български подводничар. Новината предизвика естествени съмнения, но никой не се нае с нейното опровергаване. А появилите се попу­ ляризаторски публикации в печата не дадоха основание на съставителите на „История на Българския военноморски флот" (1989 г.) да включат в нейното съдържание и този интересен епизод. Разбира се, случаят изисква обнародване и на архиви, и съпоставяне с други публикации за безперископните атаки. Така или иначе обаче този способ започва да се прилага масово едва през годините на Втората световна война.

А какво става с Рашко Серафимов? Преминава през различни командни длъжности - от командир на миноносеца „Храбри" до началник (командващ) флота. Неуморимо в публикации и лекции доказва предимствата на подводниците в бъдещата морска в ойна. Безспорният му авторитет в тази област е уважен при назначаването му като председател на приемната комисия, която провежда ходовите изпитания с първата българс ка подводница №18. Излиза в запаса през 1919 г., но не се разделя с морето и с идеята за приобщаването на българина към него. Умира на 30 май 1922 г. от холера в украинското пристанище Одеса, където пристигнал след поредното плаване с любимата си яхта „Тритон".  

Капитан II ранг Атанас Панайотов

<< Назад

Остави коментар

Име
Е - поща
Уеб сайт
Оставащи символи: 255
начало · устав · новини · карта на сайта · контакти