Един за всички...

Съюз на подводничарите в Република България

 

Адрес:
гр.Варна, ул”Селиолу” 14Б,
ет.1, ап.2
Пощенски код: 9002
Тел.: 052/980734
GSM: 0886 010 888
E-mail:

   
 
Днес е г.

ЦИГАНИТЕ – ОПАСНОСТ ЗА ЕВРОПА!
Автор: | Прегледана: 350 | Публикувана на: 16:49, SATURDAY 4 FEBRUARY 2017 | Създай отметка   Домашна страниза
 

ОТВОРЕНО ПИСМО

ДО ПРЕЗИДЕНТА, МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛЯ,

ОМБУДСМАНА, ДЕПУТАТИТЕ И ВСИЧКИ БЪЛГАРИ

 

ЦИГАНИТЕ – ОПАСНОСТ ЗА ЕВРОПА!

 

Не знам вече колко години или десетилетия се провеждат мероприятията по т.н. „ромско приобщаване/включване”, по колко европейски програми се изсипваха средства в нечии фондации (джобове) и колко ожесточени дебати се водиха по електронните и печатни медии по „ромския въпрос”. И като се започне от лежалия в затвора Дон Цеци и се мине през различните цигански предводители и представители, най-вече по телевизията, всички ни засипваха с обясненията, че ромите имали човешки права, че между тях имало също толкова културни хора, колкото и сред останалите българи, че те не крадяли и не били източник на престъпност, че останалите българи ги „принуждавали” да бъдат лоши и пр. и пр.

На практика в България, а и в много страни на Европа, се развива един страшен (от гледна точка на бъдещето на Европа) процес на бясно увеличаване на числеността на едно население, което се характеризира в по-голямата си част със следните характеристики:

-         частична или пълна неграмотност, съчетана с нежелание за ограмотяване;

-         нежелание да работи каквато и да е работа, а ако се захващат с нещо, това са най-черните видове човешка дейност, която съответства на тяхната квалификация, неграмотност и отсъствие даже на понятие за култура – метене не улици, копаене на канали, чистене на боклуци и т.н.;

-         отсъствие на цивилизационен начин на живот и най-често  съществуване в гета/катуни, незаконни като граждански и архитектурни структури, в които държавните институции и закони най-често не проникват и не важат, а начинът на живот в тях изцяло изключва каквато и да е възможност за интегриране в съвременното общество;

-         отсъствие на каквато и да е гражданска отговорност и култура, свързани с контрола на сексуалния си живот и грижа за поколението, което създават, започвайки от невръстна възраст (10-15 години). В резултат семействата в гетата са пълни с по 5-15 деца в семейство, а цигани на 25-35 години вече са баби и дядовци, и дори прадядовци;

-         развитие на престъпност – най-обикновена битова, но все по-често организирана, която превзема цели сфери от обществения живот: борси, пазари, квартали на градовете и селата, които са подложени на непрекъснати грабежи, престъпления и даже убийства. Основното тук е: трябва нещо да се яде, а и не е зле и да се живее добре!;

-         съществуване на свои, паралелни на държавните, закони и правила: за правосъдие, за купуване/продаване на деца с цел женитба, продажби зад граница, проституция, използване в просешкия бизнес и др.

Смешни изглеждат твърденията на някои ромски „защитници”, че престъпността при ромите била колкото при останалите граждани: та нали тези неграмотни и безработни маси трябва да ядат всеки ден и по няколко пъти на ден! А откъде да вземат храна, да не говорим за други необходими за живеене неща и ценности, освен ако не крадат? Другия вариант е държавата да им дава безвъзмездни помощи, с които те свикнаха и усвояват много ефективно. Стига се до там, че държавата била длъжна да им осигурява жилища/къщи за живеене, храна и най-вече пари и то колкото може повече.

Тези процеси се развиват неконтролируемо и само от време навреме се чуват жалки констатации, че държавата ни върви към „циганизация”, че след 30-50 години ромското население ще стане повече от останалите граждани.  Аз се питам, както и много мои съграждани, къде е регулаторната роля на държавата, която трябва да следи, контролира и ръководи тези процеси?

В сегашния момент като най-голяма опасност за Европа се приемат бежанците, което си е така. Но за България и някои други държави заплахата от „циганизацията” е много по-голяма и насъщна. Наблюдавайки бежанците се вижда, че в по-голямата си част това са хора, които имат културни навици, желаят да се учат и да работят, което при нашите цигани е рядкост.

Всъщност циганският/ромският проблем има много болни теми, които трябва да се поставят колкото може по-скоро на обсъждане пред българското общество и да се вземат конкретни, законови и до голяма степен драстични мерки, докато не е станало безнадеждно късно!

 

В Европa към циганите се причисляват около и над 10 млн души. (Приведената графика е от руски сайт от 2011 г., а данните са от по-рано). Към 2016 година тези стойности вероятно главоломно са се увеличили.

В шест страни от Централна и Източна Европа (Унгария, Румъния, България, Сърбия, Чехия и Словакия) живеят над 5 млн цигани. Циганското население на Румъния, най-многочисленното в Европа е около 1,9 млн души или 8,32% от населението, в България живеят 750 хиляди цигани (10,33% от населението), в Македония – 200 хиляди (9,59% от населението), в Унгария - 700 хиляди (7,05% от населението), в Словакия - 500 хиляди (9,17% населения), в Чехия - 200 хиляди (1,96% населения). В Турция живеят 2,75 млн цигани (3,85% от населението)  и, както се вижда от таблицата, всички останали държави имат някакво количество от това население.

Всъщност най-големи са процентите (над 7%) на това население в шестте посочени страни, начело с България, които можем да наречем Средноевро-пейска „циганска шесторка”. Горепосочените проблеми са най-видими и увеличаващи се точно в тези държави. Както вече беше показано, опитите да бъдат решени проблемите с различни квазимерки в отделните страни се увенчаха с пълен крах.

Може ли все още да се направи нещо? Не само може, но е задължително и то колкото може по-скоро.

Най-напред трябва срочно правителството, президентът, народното събрание да създадат всеобхватна стратегия за кардинално решаване на тези проблеми, които са като раково образование в нашето общество и, заедно с масовото изселване/емигриране на (предимно) младите българи в западно направление, създават мрачни прогнази за бъдещето на родината ни.  

Тази стратегия и мерки е необходимо да се обсъдят, съгласуват и създадат като общо виждане по циганския въпрос най-напред с нашите съседи – Румъния, Македония, Сърбия, Словакия, Унгария, Чехия, Турция и др., които имат същите проблеми, за тяхното изясняване и създаване на консолидирана позиция, стратегия и поредица от мерки, които да се обсъдят и с ръководителите на напредналите европейски държави, като се внесат за обсъждане в Европейския съвет и парламент.

Необходимо е да се осъзнае простата истина, че на фона на намаляващото (или стациониращо) европейско население, безконтролното размножаване на нискокултурните и обособяващи се като отделни общности ромски маси представляват огромна опасност за европейската култура и цивилизация! Трябва Европа да бъде убедена, че при прокламираните в ЕС свободи (за придвижване, работа и т.н.) циганските общности в сегашния им вид представляват страшна опасност за европейския ред и стабилност. Необходимо е да се предизвика всестранно обсъждане на проблемите, разработване и приемане на европейска стратегия, финансирана с много милиарди евро, и налагана последователно и където трябва жестоко. По мое виждане, ако за бежанците в Турция ЕС отделя около 3-5 млрд евро, то за дългосрочното решаване на „циганския” проблем ще са необходими десетки милиарди.

Тази  стратегия трябва да включва мероприятия и финансирането им в следните направления (без претенции за изчепателност и точност):

1. Приетите стратегия и предложения за строги мерки да бъдат представени в ЕС, където те, естествено ще срещнат съпротива – „правата и свободите, демокрацията .......”. Във връзка с това да се предложи всички евродепутати и други важни еврочиновници задължително по списък да посетят циганските гета в България, Румъния и др., като постоят 2-3 дни в тази среда, за да „помиришат” поне малко атмосферата и да възприемат сериозността на проблема, който от светлите прозорци на Брюксел хич не се забелязва в неговата голота.

2. Да се приеме специален закон/закони, съгласувано със страните от ЕС, които имат този проблем, с който да се определят задължителни разпоредби, включително и с нарушаване на т.н. „демократични права и свободи” на гражданите, които не желаят или не могат да живеят по европейски. Значението на такъв закон не е по-малко от антитерористичния и антикорупционния. Напротив, такъв закон е безкрайно необходим предвид огромната опасност за обществото от задълбочаването на циганския проблем и неминуемото му разпространяване из цяла Европа.

3. Основният закон „Битието определя съзнанието” изисква циганските маси да се разселят в специално построени за тях жилища  (може и фургонен тип като на сирийските бежанци) с осигуряване на всички необходими разрешения за строежи и битови нужди (вода, ток, парно и т.н.). За това да се организират както заеми, така и договори за възмездно и безвъзмездно получаване на средства от ЕС. Заедно с това да се разрушат всички незаконни постройки и гета, като съответните жилищни райони се приведат в нормален европейски вид.

4. Да се създадат различни специални видове заетости на циганите, като се започне от участието им в строителството на посочените обекти за живеене и други сгради и обекти, за които ще стане дума по-нататък. Да се създадат специфични видове дейности за необразовани хора за производство, включително и на губещи продукти, които да се дотират с пари от ЕС под ръководството на държавни органи (фабрики, земеделски дейности и производства и др.). Да се внедрява принципът: „работиш и получаваш пари от работата си, за да живееш”, а не „чакаш социални помощи, включително за многото си деца”. В горепосочения закон да се предвиди един вид „закрепостяване” към определен район и дейност.

5. Да се прекратят възможностите за масово възпроизводство на циганските маси при отсъствие на възможности създадените поколения да могат да се издържат материално и да се образоват по европейските стандарти. За тази цел е необходимо да се проведат серия от възпрепятстващи мероприятия:

- приемане на правна норма (закон за защита на нацията), че деца могат да се създават само от лица, навършили определена възраст и имащи възможност да ги издържат материално. Определяне на норматив от 1, 2 или 3 деца, повече от които не могат да се възпроизвеждат, ако родителите не са в състояние да им осигурят човешки начин на съществуване. В интерес на това:

= да се отнемат от родителите и настаняват в построени общежития децата, които живеят в животински условия, като им се осигурят нормални условия за живот, образование и трудови навици;

= да се спре даването на т.н. детски добавки на родители за повече от 2-3 деца, когато за същите не могат да се полагат нормални грижи за отглеждането им;

= да се извършва доброволна, а при нужда и насилствена стерилизация на лицата, които само създават деца, надяват се на социални помощи и не са в състояние (и желание) да ги възпитават като граждани на Европа;

= да се развърне много по-голяма мрежа от затвори и трудово-възпитателни места, в които да се вкарват всички лица, извършващи престъпна дейност, и които сега просто се оставят да крадат, разбиват, убиват и т.н., най-често без никакви последствия, поради „маловажността” на деянията.

6. Да се разгърне широка и задължителна образователна дейност на циганските маси, за което да се създадат специални училища за обучение и на възрастните цигани.

7. В интерес на борбата с купуването на гласове и другите ввъзникващи в тасзи връзка проблеми да се извърши промяна в изборното законодателство, като се възприеме принципът „имаш средно/основно образование – гласуваш”. Не може граждани, които не могат да четат и пишат, не могат да говорят български език, да определят политическата обстановка в страната.

8. Да се развърне широка спортна база в циганските гета и квартали за въвличане на малките деца от малцинствата в спорта, като и чрез него се провежда възпитателна дейност, а заедно с това се развива и използва огромния жизнен капацитет на циганското население. Като пример може да се вземат американските негри, които от отхвърляна от обществото маса  преди 50-60 години се интегрираха в степен да бъдат равни с бялото население, а в много случаи заемат висши държавни позиции и се превръщат в гордост за всеки американец със спортни, културни и социални успехи.

Както се вижда, тук са нахвърляни някои идеи, около които може много да се спори дали и как да се прави, но надвисващата опасност върху народа и държавата ни е повече от очевидна и мерки трябва да вземат – колкото по-скоро и по-радикално, толкова по-голяма надежда има за някакъв успех да се нормализира държавата ни, да се спре бягството на младите на запад, да се спре разрастването на разбойничеството по селата  и градовете, което в недалечно бъдеще може да прерастне в гражданска война на бедните, необразованите и гладните маси, които едновременно с това не желаят да бъдат нормални хора, а в повечето случаи водят някакъв странен, близък до животинския, начин на живот.

Как ще става това е необходимо да се определи конкретно за всяка страна и общност, с много и задълбочено обсъждане и ясност за надвисналата опасност и каква цел се преследва. Трябва да е пределно ясно, че без целенасочено ограничаване на някои права и свободи нищо не може да се получи,  нещата ще продължат да се задълбочават с още по-нарастваща скорост.

Заедно с това, поради изключителната важност на тази група въпроси, е възможно и даже наложително да се проведе референдум сред населението за това, какви мерки да се предприемат.

Още веднъж наблягам на мисълта, че този проблем може да се решава само с целенасочени и решителни мерки, взети в европейски мащаб, и с влагането на много европейски пари.

Аз знам, естествено, че веднага ще започнат атаки срещу мен и подобни на мен с обвинения и обяснения как не могат да се нарушават европейските права и различните харти и документи, но на това място задавам простичкия въпрос: А ако я караме така още няколко десетилетия, докъде ще я докараме?

За тези като мен, на които не е останало още много да живеят, остава тъгата, че децата и внуците ни ще бъдат в много по-тежка, направо казано зловеща ситуация и че единственото им спасение може да се окаже бягството колкото може по-надалеч, през морета и океани. Горчиво съжалявам, че на мен, както и на хиляди, а може би милиони българи децата и внуците вече са в далечни страни и много от тях никога няма да проговорят български или да се завърнат „в бащината къща”.

 

Направих това доста подробно изложение с надеждата, че то ще възбуди сериозна дискусия в обществото и някакво раздвижване в горните етажи, които са избрани и назначени от народа за това, да събират данни, да анализират фактите и процесите и да генерират конкретни мерки за решаването на подобни въпроси – на националната сигурност и даже съществуването на България.

 

Николай Йорданов

30.01.2017 г.

гр. Варна

 

(Само за Ваше сведение – аз съм офицер от резерва, капитан 1 ранг, бивш командир на подводна лодка „Победа” в българските ВМС и дългогодишен преподавател във ВВМУ „Н.Й.Вапцаров”, гр. Варна).

 

Изпратено до 11 централни печатни и електронни медии на 4.02.2017 г.

<< Назад

Остави коментар

Име
Е - поща
Уеб сайт
Оставащи символи: 255
начало · устав · новини · карта на сайта · контакти