|
На боевия, сдружен и славен екипаж на подводна лодка
„C-41“ и нейния командир кап. 1 ранг Площаков К.Е.,
които доскоро браздяха бойните полигони на нашия
ВМФлот, посвещавам с любов и уважение!
(съвипусник на Янкулов и Павлов)
Отново екипажа свой събра Площака
и сякаш пак подготвяме се за атака…
Край масата са всички наредени
подводни морски вълци закалени.
Разпръснахме се като ято птици,
но пак сме ний с лодката си в строя –
останали са само единици,
които още спорят със прибоя!
Ний считаме – но е предателство,
че командирът е във военното издателство.
Големият моряк е пaк моряк,
макар далеч от морски бряг.
Той почна нявга службата голяма,
но хич не мелеха брашно с Гуцана.
Гуцан все търсеше му цаката
да стигне в Севастопол по „атаката“…
А после дълга и обширна
излезе статия „За флага-мирно!“
Когато общ език не се намира
при сблъсъка един ще рекушира.
Критерий са не качествата полови –
понякога зависи силата в кого стои.
Но нейсе. Човек навсякъде е дялан камък,
кога гори с любов и пламък!
Площака с Куртев (Зама) тръгнаха на лов
и службата подкарваше старпома Павлов.
А той развихряше се като ламя –
закон му беше „хън“ и „мън“ да няма.
Завел си беше той един тефтер,
щом влезеш в него – моментално ставаш чер.
Потапя се, изплава лодката и движи се
напред,
подкарана от вахтата на БеЧе – пет.
Там шеташе коджа механик – Драго,
и всички казваха му „аго“,
че още втората година стана механик и
половина.
На него късмет му е било –
Подчинени му бяха Болтаджиев и Гилов,
Които с любов и вещина
Показваха какъв е истинския старшина!
С мичман Болта
Драго бе с еднаква честота
Разбираха се само двамата в проговорната
тръба.
На екипажа списъка върви
И стигаме до доктор Ох Боли.
Доктор Найденов бе кавалер.
Прие по съвместителство да стане баталер.
И още той бе въздържател,
че иначе се слагаше взривател,
ако виното и коняка държеше някой,
дето майката си трака.
- - -
И до днес море и небо
Жали за сватбарското торпедо,
Изстреляно пред Босфора по СКР–а
сякаш всичко беше вчера…
Имаше и лошо, и добро
В подводна лодка четиридесет и едно.
Веднъж Площаковата лодка
Попада в акустична клопка –
това лошо бие по чара
и хитростта на подводничара.
След малко лодката изплъзва се и гонещия СКР
оре морето за зелен хайвер.
Веднъж Бальока работата тъй оцапа,
че хвръкна лодката като марсилска тапа.
Докладвал бе: „Изби капака“,
вместо да каже, че прокапа.
- - -
Ний всички на морето сме отроци.
Обичаме солените слова.
Ще прочетем китайските уроци,
че нужни са с напредване на възрастта.
ПЪРВИ УРОК:
Ако на този свят жените не прегръщаш
–
на оня свят те в зайци се превръщат
и дълго, дълго в райските
градини
ще има да ги гониш със години.
Сърцето вечно младо ще играй,
кога в живота вземеш мъжкия си пай!
ВТОРИ УРОК:
Далеч ще бъдеш от инфарктовия таласъм –
щом имаш мир в къщи и любов навън.
ТРЕТИ УРОК:
Понякога и най-добрия си авер
да пратиш можеш за зелен хайвер.
ЧЕТВЪРТИ УРОК:
Дори при шанс на сто процента
за всичко важен е момента –
изпуснеш ли го – може да си хала,
след туй върви гони Михала.
ПЕТИ УРОК:
Не трябва да си прах-развей,
но все пак на широкичко живей.
Животът ни е твърде кратък –
живей го пълнокръвно, без остатък.
ШЕСТИ УРОК:
Знай!
Бързо ти ще се изчерпиш,
Ако не знаеш как,
кога и с кой да се
почерпиш!
СЕДМИ УРОК:
Кога в къщи почнат да
ти мърморосват всеки ден –
Прави се на разсеян, луд и на кретен –
Жените и да ги варят, и да ги пекат –
Един и същ е буквара що четат.
Те биват или болни, или недоволни –
от това им агрегатно състояние
придържай се на разстояние!
Но все пак нужни са жените
кога подръпват те юздите!
А иначе мъжът през куп за грош и я кара
кога навият му юлара.
- - -
Ний глъбините на
морето
изписахме с галсове и
курсове,
косите побеляват, но
сърцето
тупти с предишните си
пулсове.
Калява се човешката
стомана
кога пропита е с
солени пръски.
Животът – съдба
голяма,
Преминал по
фарватерите дръзки.
Лодката за нас бе
малката България,
а тясната каюта – скъп
подслон.
Отпочва щормът свойта
ария,
потръпва корпусът с
метален стон.
Брегът едва се
очертава,
„целта“ е пак в
далечен полигон.
Не знаем ние как се
остарява
за нас морето щом е
роден дом!
И все ще сме по детски замечтани –
На лодката – несменян
екипаж.
Наложили се – в щорм и
урагани
ще литнеме след
командира наш.
Варна, 1 юни 1985 г.
Накрая без усукване и
без претекст
баласта в чашите
продухайте на ЕКС !
От кап. 1 ранг Георги
Василев
Запазено в оригинал в
архива на кап.1 ранг
Христо Господинов
|
