Един за всички...

Съюз на подводничарите в Република България

 

Адрес:
гр.Варна, ул”Селиолу” 14Б,
ет.1, ап.2
Пощенски код: 9002
Тел.: 052/980734
GSM: 0886 010 888
E-mail:

   
 
Днес е г.

Стихотворение от кап. 1 ранг Георги Василев, посветено на ПЛ С-41
Публикувана на: 14:26, TUESDAY 7 MARCH 2017 | Принтирай
 

На боевия, сдружен и славен екипаж на подводна лодка

C-41“ и нейния командир кап. 1 ранг Площаков К.Е.,

които доскоро браздяха бойните полигони на нашия

ВМФлот, посвещавам с любов и уважение!

(съвипусник на Янкулов и Павлов)

 

Отново екипажа свой събра Площака

и сякаш пак подготвяме се за атака…

Край масата са всички наредени

подводни морски вълци закалени.

 

Разпръснахме се като ято птици,

но пак сме ний с лодката си в строя –

останали са само единици,

които още спорят със прибоя!

 

Ний считаме – но е предателство,

че командирът е във военното издателство.

Големият моряк е пaк моряк,

макар далеч от морски бряг.

 

Той почна нявга службата голяма,

но хич не мелеха брашно с Гуцана.

Гуцан все търсеше му цаката

да стигне в Севастопол по „атаката“…

 

А после дълга и обширна

излезе статия „За флага-мирно!“

Когато общ език не се намира

при сблъсъка един ще рекушира.

 

Критерий са не качествата полови –

понякога зависи силата в кого стои.

Но нейсе. Човек навсякъде е дялан камък,

кога гори с любов и пламък!

 

Площака с Куртев (Зама) тръгнаха на лов

и службата подкарваше старпома Павлов.

 

А той развихряше се като ламя –

закон му беше „хън“ и „мън“ да няма.

Завел си беше той един тефтер,

щом влезеш в него – моментално ставаш чер.

 

Потапя се, изплава лодката и движи се напред,

подкарана от вахтата на БеЧе – пет.

Там шеташе коджа механик – Драго,

и всички казваха му „аго“,

че още втората година стана механик и половина.

 

На него късмет му е било –

Подчинени му бяха Болтаджиев и Гилов,

Които с любов и вещина

Показваха какъв е истинския старшина!

 

С мичман Болта

Драго бе с еднаква честота

Разбираха се само двамата в проговорната тръба.

 

На екипажа списъка върви

И стигаме до доктор Ох Боли.

 

Доктор Найденов бе кавалер.

Прие по съвместителство да стане баталер.

И още той бе въздържател,

че иначе се слагаше взривател,

 

ако виното и коняка държеше някой,

дето майката си трака.

-   -   -

И до днес море и небо

Жали за сватбарското торпедо,

Изстреляно пред Босфора по СКРа

сякаш всичко беше вчера…

 

Имаше и лошо, и добро

В подводна лодка четиридесет и едно.

 

Веднъж Площаковата лодка

Попада в акустична клопка –

това лошо бие по чара

и хитростта на подводничара.

След малко лодката изплъзва се                                  и гонещия СКР

оре морето за зелен хайвер.

 

Веднъж Бальока работата тъй оцапа,

че хвръкна лодката като марсилска тапа.

Докладвал бе: „Изби капака“,

вместо да каже, че прокапа.

-   -   -

 

Ний всички на морето сме отроци.

Обичаме солените слова.

Ще прочетем китайските уроци,

че нужни са с напредване на възрастта.

 

ПЪРВИ УРОК: 

 Ако на този свят жените не прегръщаш –

на оня свят те в зайци се превръщат

и дълго, дълго в райските градини

ще има да ги гониш със години.

 

Сърцето вечно младо ще играй,

кога в живота вземеш мъжкия си пай!

 

ВТОРИ УРОК: 

Далеч ще бъдеш от инфарктовия таласъм –

щом имаш мир в къщи и любов навън.

 

ТРЕТИ УРОК:   

Понякога и най-добрия си авер

да пратиш можеш за зелен хайвер.

ЧЕТВЪРТИ УРОК:    

Дори при шанс на сто процента

за всичко важен е момента –

изпуснеш ли го – може да си хала,

след туй върви гони Михала.

 

ПЕТИ УРОК:     

Не трябва да си прах-развей,

но все пак на широкичко живей.

Животът ни е твърде кратък –

живей го пълнокръвно, без остатък.

 

ШЕСТИ УРОК:     

Знай!

Бързо ти ще се изчерпиш,

Ако не знаеш как,

кога и с кой да се почерпиш!

         СЕДМИ УРОК:

        Кога в къщи почнат да ти мърморосват всеки ден –

Прави се на разсеян, луд и на кретен –

Жените и да ги варят, и да ги пекат –

Един и същ е буквара що четат.

 

Те биват или болни, или недоволни –

        от това им агрегатно състояние

придържай се на разстояние!

 

Но все пак нужни са жените

кога подръпват те юздите!

А иначе мъжът през куп за грош и я кара

кога навият му юлара.

-   -   -

          Ний глъбините на морето

           изписахме с галсове и курсове,

           косите побеляват, но сърцето

           тупти с предишните си пулсове.

 

            Калява се човешката стомана

            кога пропита е с солени пръски.

            Животът – съдба голяма,

             Преминал по фарватерите дръзки.

 

             Лодката за нас бе малката България,

             а тясната каюта – скъп подслон.

             Отпочва щормът свойта ария,

              потръпва корпусът с метален стон.

 

               Брегът едва се очертава,

               „целта“ е пак в далечен полигон.

               Не знаем ние как се остарява

                за нас морето щом е роден дом!

 

                И все ще сме по детски замечтани –

                На лодката – несменян екипаж.

                Наложили се – в щорм и урагани

                ще литнеме след командира наш.

 

                 Варна, 1 юни 1985 г.

Накрая без усукване и без претекст

баласта в чашите продухайте на ЕКС !

 

От кап. 1 ранг Георги Василев

                   Запазено в оригинал в архива на кап.1 ранг                                 

                                            Христо Господинов

 

 

начало · устав · новини · карта на сайта · контакти