Един за всички...

Съюз на подводничарите в Република България

 

Адрес:
гр.Варна, ул”Селиолу” 14Б,
ет.1, ап.2
Пощенски код: 9002
Тел.: 052/980734
GSM: 0886 010 888
E-mail:

   
 
Днес е г.

Из „Кратко описание на службата ми в морето и на брега от 1906 до 1936 година включително"
Автор: Мишо Диков Бачовски | Прегледана: 3659
 

От 15 октомври 1915 година започна моята служба на подводник № 18 от Германския флот, квартируващ във Варна, която служба продължи в същия подводник до 26 май 1916 година - около 7 месеца и 15 дни. Заедно с двама моряци: Стефан Николов - машинист-торпедист и Богдан Мартинов - моторист. Всеки ден излизахме на учебно плаване за проверка на механизмите му и упражнение на екипажа. Целият еки­ паж се състоеше от 13 человека, от които един командир, един механик, един кондуктор и десет долни чинове. Когато взимаха нашите трима человека, изваждаха от екипажа си трима человека. Въобще строго определено беше числото на екипажа. През времето от 15.10.1915 година до 25.5.1916 година нашата команда постепенно се увеличаваше, докато образувахме отделен екипаж почти напълно обучен. Същото стана и с командния персонал. За командир бе изпратен лейтенант Никола Тодоров (сега покойник) и мичман I ранг Ив. Вариклечков (сега запасен адмирал).

На 26 май 1916 година приехме подводника от германците и започнахме са­ мостоятелно плаване с наш екипаж. До 1 септември 1916 година плавания правехме до турската и румънската граница. Плаванията бяха учебни, като постоянно се потопявахме и изплавахме. Правехме пробни потапяния до 54 метра дълбочина. При такова едно потапяне се чу един силен звук, като от оръдие, веднага изплавахме и огледахме корпуса отвътре, а след туй отвън. Понеже бяхме поставили наше 47 мм оръдие от миноносец вместо германското 35 мм, измени се малко и тежестта на носовата част, затова поста­ вихме една ламаринена цистерна под самото оръдие под фалшборда. Вследствие силно­ то водно налягане върху празната цистерничка се получи този звук. Самата цистерничка беше сплескана на пита. Трябваше да се смени с друга, много по-здрава и с повече напречни глави усилватели.

Въпреки че германците държаха на 13 человека екипаж, ние си позволявахме и до 18 человека, но за щастие не се случи никаква авария, така също германците не стояха повече от десет часа под водата, ние си позволявахме да стоим под водата до 18 часа, тоест от 4 часа сутрнта до 10 часа вечерта.

На 1 септември 1916 година Германия обяви война на съюза включително и на нас. От тази дата започнахме крейсеровките покрай добружанското крайбрежие, като се държахме на десния фланг на нашата армия няколко мили навътре в морето. Нощно време излизахме на повърхността и се отдалечавахме доста от брега като спирахме хода и почнахме да заредяваме акумулаторите. Така оставахме до 4 часа сутринта и със заредени акумулатори се спускахме под водата, като приближавахме по-близко до брега.

През целия ден оставахме под водата движейки се към Кюстенджа и обратно и следейки какви кораби влизаха и излизаха от Кюстендженското пристанище.

При такова едно следене на 10 октомври забелязахме, че от пристанището на Кюстенджа излизат кораби, като се забелязват пушеци. Тъкмо нашата армия беше се задържала на на фронта около село Татладжик. Вечер забелязваме огньове, които опре­ деляха фронтовата линия, понеже при отстъплението си румънците палеха села.

Към 11,30 часа забелязахме ясно наближаващ неприятелски кораб от руския флот тип Баранов, наближи се към десния фланг на нашта армия и почна да обстрелва брега. Часът беше вече към 12 по обед. Времето съвършенно ясно. Морето тихо. Съвсем неблагоприятно за торпеден изстрел. Около кораба циркулираха 4 моторни лодки 30 - 40 тонни, въоръжени с картечници, водни бомби и бинокли. Прислугата постоянно наб­ людаваше морето и следеше за германски подводници.

Макар и неблагоприятно за минен изстрел, обаче ние бяхме готови за стрелба и се наближихме под вода на около 600 метра. Даде се команда всеки по местата си, торпеден изстрел. Следва командата „Огън!" и веднага последва „Бий!" и командата „Ля­ во на борд!" 20 метра дълбочина. При изстрела се образуваха кълба вода и въздух, излизащи от апарата при изхвърлянето на торпедото. Това се забеляза и от моторните лодки, защото веднага се впуснаха към нас. Това разбрахме по шума от наближаващи мотори. Седнахме на дъното на морето, което беше 14 метра дълбочина, обърнати с носа към брега. Спряхме всички механизми и така останахме цели 25 минути, като през всичкото време чувахме как циркулираха моторните лодки над нас, ту се наближава звука на моторите, ту се отдалечаваше. Кораба също обстрелваше ту към брега, ту към нас. По едно време се чу един силен звук и осветлението веднага изгасна. Помислихме, че вече се е свършило с нас. В това време старши машинистът П. Бакърджиев веднага хваща дръжката на електрическия ключ и осветлението веднага се възстанови. Разбрахме, че от силния звук подводникът се е разтърсил и ключът се е откачил. Това трая само няколко секунди. Невъзможно ни беше да останем повече в туй положение и сле дихме, когато моторните лодки се отдалечиха за по-дълго време, решихме да изхвърлим малко вода от уравнителните щерни (цистерни) и подводника се поразклати и отлепи от дъното. Още малко изчерпване на вода от уравнителните щерни и манометърът ни показа 13 метра. Веднага дадохме най-малък заден ход, защото с носа бяхме към брега. Поотда лечихме се малко навътре в морето, като взехме малко вода. Увеличи се дълбочината. Стоп машина. Преден ход, ляво на борд. Насочихме към хоризонта и увеличихме хода. В туй време чухме силен взрив към брега. Моторните лодки, след като взели водни бомби от брега, пускат я към мястото гдето сме били и навярно са забелязали и маслени петна на повърхността на водата вследствие на изчерпването на вода от уравнителните щерни. След отдалечаването ни на няколко мили изплавахме на повърхността и понеже вече беше на мръкване, повече не можеха да ни забелязват, понеже и ние не ги видяхме, защото си бяха заминали. Отдалечихме се още навътре в морето и спряхме хода., като пуснахме мотора за заредяване на акумулаторите, които в следствие на многото манев ри и подводно плаване, бяха се вече изчерпили. Цяла нощ заредявахме акумулаторите. Свободната команда след вечеря се отдадоха на почивка, а дежурните наблюдаваха на кулата хоризонта.

В много опасно положение се намира подводникът през време на заредяването на акумулаторите, защото дизелмоторът като работи, се чува много далече и ако някой подводник се намира на близко, може да го потопи. Понеже подводникьт в туй време остава на течението на водата, както и на вълнението и вятъра, изменява местостоянката си и може да се отдалечи много. Благодарение, че не ни се случи такова нещо, нито нея вечер, нито други нощи.

На другата сутрин след като се наближихме към брега, трябваше да узнаем кои военни параходи руски или румънски се намират в пристанището Кюстенджа. Решихме да проникнем до пристанището и да разгледаме от по-близко кои кораби са там. Напус­ нахме нашия боен театър и се отправихме към Кюстенджа. Минахме траверс маяк Тузла. Спуснахме се и плавахме под водата от 15-20 метра. От време на време излизахме до 10 метра дълбочина и обследвахме брега и пак се спускахме на 15-20 метра. Може би близко е тяхното минно заграждение, защото почувствахме силно триене по корпуса на подводника. След малко секунди чухме как туй триене се прекрати и проволката се отка­ чи, знак, че подводника се е освободил и всички почувствахме едно облекчение. След минута - две пак се повтори, значи на втора минна проволка се натъкнахме. Така на отиване към пристанище Кюстенджа се натъкнахме на пет минни проволки. Разбрахме, че сме минали минното заграждение. Покачихме се на 10 метра дълбочина и огледахме хоризонта. Наближихме и влязохме в залива на Кюстенджа. Насочихме се към вънкашния фар на вълнолома. Спряхме и разгледахме с перископа вътрешността на пристани­щето. По картата разбрахме дълбочината, която беше 8-9 метра. Невъзможно ни беше да влезем и да произведем минна атака. Необходимо ни беше най-малко 20 метра дъл­бочина да стреляме и да маневрираме на голяма дълбочина. След това разгледахме с перископа пристанището. Намираха се някои руски броненосци от стария тип и някои други малки кораби. Дадохме ход през изток и се отдалечихме като минахме пак през минното заграждение гдето се ударихме на други две минни проволки, а с първите пет вс ичко ударихме на седем минни проволки. През нощта излязохме на повърхността и за редихме акумулаторите. През деня като сме напуснали пристанището Кюстенджа, би­ли сме забелязани от дежурни кораби и брегови станции и веднага се произвела голяма трев ога. Почват стрелби от брегови батареи, бомби от хвърчила. Голяма тревога се е образувала, защото някои били забелязали подводника в пристанището. Обаче ние ни­ що не сме чули или забелязали.

На другия ден застанахме на позиция пред нашия фронт. През деня също забелязахме пушек към Кюстенджа, само че по-малък. Оказа се руски миноносец, приблизително като нашите. Разбира се, не си хабихме торпедото за него. Но друго нещастие ни сполетя . Тъкмо, когато миноносецът беше най-близко до нас и ние наклонихме хоризонталното кърмило за по-голяма дълбочина. Но подводникьт стремително се потопи към по-гол яма дълбочина.. Изчерпвахме вода от уравнителните щерни, но подводникът стремително взе да изплава, от което разбрахме, че има някаква повреда. Освен туй в подводника се появи един син пушек. Гърлата на всички взеха да пресъхват. Но какво е туй, някакъв газ се е появил. Отваряме капаците на акумулаторните батерии и що да видим. Най-долния ред акумулатори залят с вода, която се намира по-високо от полосите и водата в ри. Пяна и син пушек. Веднага се разбра. От късото съединение на полосите от морската вода , сярната киселина, с която са заредени акумулаторите, се разлага и обра зува отровен газ. Почнахме да пием чай и да намокряме устните. Пуска се вентилатора, обаче газовете струят пак в помещенията. Отдалечаваме се доста навътре в морето. Изплавахме до видимост на кулата. Отваряме капака и започваме силна вентилация като същевременно се отдалечаваме навътре в морето. Когато миноносецът беше вече неви­дим за нас, изплавахме окончателно на повърхността и още същата вечер се отправихме към Варна. На другия ден пристигнахме в базата и веднага се наехме с лекуването на болните акумулатори. Как е попаднала морската вода в акумулаторното отделение се разбра след като извадихме болните акумулатори и разглобихме водната инсталация, която съобщава акумулаторния трюм с главната водопроводна тръба за отвеждане вода­та от предната и задната цистерна и обратно като във всеки трюм има клон за съобщение с главната тръба. В клона, който съобщава акумулаторния трюм с главната тръба, попада в самия кран едно парче треска, която се спира в крана и колкото да стягаме (затваря­ ме) крана не може повече да се затвори и по малко вода е пропускал крана, докато е стигнал до полосите на акумулаторите, вследствие на което морската вода в съедине ние на сярната киселина, с която са заредени акумулаторите, разлага сярната киселина и се образува туй кипене и газовете.

Друг случай не малко важен за съдбата на подводника е следният: точната дата не помня, но всички други подробности помня. Излизаме с подводника в бойно плаване към Кюстенджа. От няколко дена духа силен северен вятър. До нос Калиакра положението ни беше поносимо. С минаването на Калиакра и вземането на курс север излезе много силно вълнение. Цялото море, докъдето се виждаше, беше мътно, може би от самото вълнение, но независимо от него и от силното течение от север от устието на Дунава. Целият подводник, макар и в надводно плаване, се зариваше в морето и част от кулата. Забелязахме към брега един румънски подводник, който също заминаващи ни север. Изменихме курса, за да го настигнем, но напразно, защото той беше по-бързоходен от нашия и наместо да скъсиме разстоянието, то се увеличаваше. Оставихме се от преследването и се обърнахме с курс към юг. Решихме и се потопихме, обаче на разните дълбочини все се чувстваше вълнението. Слязохме на 22 метра. Също имаше вълнение Продължихме спускането, докато опряхме на дъното на 33 метра. Спряхме механизмите. Чувстваше се още слабо клатене на подводника. Като от време на време подскачаше от дъното и течението го повличаше. Взехме още малко вода, но се опасявахме да ни ми зарине пясъка от наноса на течението. Можахме да се нахраним. Останахме всички буд ни, бодърствахме и при първия сигнал всеки да поеме длъжността си. Така прекарахме до 1 часа след полунощ. Забелязахме, че манометърът за дълбочината силно се изменя като от 33 метра отиваме на 30,25,20 и все отива към намаление, макар че подводника спира на дъното. Сигнал. Веднага всички са по местата си. Команда „Изплавай!". Веднага подводникът е като гумена топка в надводно състояние.

Пръв излиза командир a Тодоров . По стълбите след него съм и аз. Оглеждаме околността. Веднага командира дава пълен напред - ляво на борд. В момента аз извиквам „Стоп!", „Заден ход!" Понеже командира не вижда добре, защото е с очила, а пред нас аз добре видях скалите на брега и разбиващите се вълни, без да му долагам, измених заповедта му защото моментът беше критически. Ако се изпълнеше първата заповед, докато подводницата набереше пре ден ход и ляво на борд, вълните щяха да го хвърлят върху скалите. С даването на заден ход, подводникът полека лека се измъкна назад и след доста отдалечаване навътре в морето, даде се команда "Стоп!", преден ход, ляво на борд. Навременната команда, ко­ ято дадох без заповед, спаси от явна гибел, както подводника, така и целия екипаж. Това нещо може би не се забеляза от повечето екипаж, но командирът, аз и някои от хората ясно разбраха всичко, каквото може би щеше да ни сполети. Престижът на командира не се намали благодарение, че всичко остана в тайна.

Забихме навътре в морето и седнахме пак на дъното, на дълбочина 25 метра. Към 8 часа сутринта излязохме на дълбочина 10 метра и с морегледа огледахме хори­ зонта. Вълнението и вятърът още бушуваха. Видяхме къде се намирахме. Запита ме ко­ мандира: „Къде може би се намираме?". Макар от вчера 3 часа след обяд, когато се спуснахме ма 33 метра, досега не можехме да пеленгуваме и да определим мястото на подводника, но от вчерашните и нощестните плавания, както и ствлачението ни от тече­ нието, казах, че може би ще бъдем на траверс Шабла маяк. Като погледнах на морегледа ние сме били близо траверс Калиакра. Какво течение значи сме прекарали от вчера 3 часа след обяд до сега 8 часа сутринта следния ден.

Направихме поворот южно от Калиакра и там достатъчно си починахме. И от там вечерта пристигнахме в базата.

Друг път плавайки из морето към турските брегове Инеада замръкнахме навът­ ре в морето и легнахме на подводно плаване на 15 метра дълбочина. По картата ни показваше 1500 метра дълбочина.

След превземането на Кюстенджа, Сулина, нашите войски влязоха и в стара Румъния. Службата на подводника отслабна. Преместихме се във Варненския порт пред самото паспортно отделение, гдето си установихме спалнята в салона. Друг път се пре­местихме на военния кей, на борда на парахода „България", гдето също останахме и за спане.

Друг един случай, който също щеше да бъде гибелен за подводника ни, както и за самия екипаж е следният. Само благодарение на стеклите се обстоятелства или на човешката съдба, която води человека към неизвестни пътища - добри или лоши.

Това се случи, когато ние не бяхме още освободили Добруджа и подводника ни се намираше на база в Евксиноград, гдето също имаше две германски подводници U -4 5 и U -4 6. В този ден беше ни реда да излезем в бойно плаване. Нещо, като че ли ми подсказваше, че ще се случи някое нещастие. Сънувах един много лош сън. Разправям г о на старши машиниста Т. Бакърджиев. Помолих го да провери механизмите, да не би да се случи някоя авария и да загазим по пътя. Хваща го и него съмнение, защото и той е малко фаталист. Преглежда механизмите и намира, че една от главите на мотора е пукната . Долага на механика. Преглеждат и двамата и действително повредата е сериозна. Долагат на командира, а последният на началник отряда и отива до началника на Подводно плаване при германците. Разрешава се до 12 часа да се поправи главата и подводникът към 2 часа след обяд да замине. Нарежда се подводника да остане на военния кей, а главата отнасят с файтон до Арсенала в града, заедно с Бакърджиев. До 12 часа заварката не може да се извърши, защото на друго място се пропука. Това продължи до 2 часа

без резултат. Доложи се по канален ред като U -45 замина вместо нашия U -18.

Точно в 4 часа излезе от базата си и се отправи към северния проход пилоти­ ран от миноносец „Дръзки". Тъкмо при излизането си от минното заграждение „Дръзки" се обърна към входа, като му пожела с флажната сигнализация „Щастливо плаване". Подводникът даде курса си в дясно за вземане курс към Калиакра. Един взрив на мина го потопява, като всичкия му екипаж, който е бил в подводника загива. Останалите четири моряци , които са били на палубата му, са били подхвърлени във въздуха от взрива и падат във водата по коремите си. Командирът също е потънал с тях. Спуска се лодка от миноносеца. Моряците били спасени, а командирът потънал. Връща се миноносеца на военния кей със спасените моряци, които веднага били отнесени в болницата, гдето били лекувани няколко дена, а след туй изпратени в Германия. Командирът им след око­ ло две седмици бил намерен изхвърлен на брега близо до Варна. Отнесен в болница и след аутопсия погребан в Протестантските гробища.

Понеже нуждата от подводника след демобилизазията се намали, то и аз бях изваден на брега, за да бъда облекчен от подводната ми служба. Гдето бях назначен за магазинер във флота, а през 1924 година до 1934 - касиер в Работилницата на Морска Полицейска служба, бившия Арсенал на флота.

Бележка на научния редактор: Спомените на кондуктор (флотско звание през този период, съответстващо на фелдфебел) Мишо Диков Бачовски се съхраняват вън Военноморския музей (ВММ, вх.№195/57, п. 172). Той е роден на 21 юли 1885 година в с. Бреница, Белослатинска околия. Службата му във флота започва на 2 февруари 1906 година като матрос в портовата рота във Варна. Остава на свръхсрочна служба и е последователно рулевой II разред старши подофицер и боцман на миноносеца „Смели". В атаката срещу турския крайцер „Хамидие" по време на Балканската война е подофицер на миноносеца „Строги". Спомените са завършени на 16 юли 1954 година. Авторските права за публикация в настоящия сборник (1999 г.) бяха любезно предоставени от сина на по койния Мишо Диков Бачовски - флотският ветеран офицерът от запаса Матей Бачовски.

Мишо Диков Бачовски

<< Назад

Остави коментар

Име
Е - поща
Уеб сайт
Оставащи символи: 255
начало · устав · новини · карта на сайта · контакти