Един за всички...

Съюз на подводничарите в Република България

 

Адрес:
гр.Варна, ул”Селиолу” 14Б,
ет.1, ап.2
Пощенски код: 9002
Тел.: 052/980734
GSM: 0886 010 888
E-mail:

   
 
Днес е г.

ПРЕДИ 60 ГОДИНИ – В БОЙНИЯ СТРОЙ НА БЪЛГАРСКИТЕ ВМС ПОСТЪПВАТ НА ВЪОРЪЖЕНИЕ ПОДВОДНИЦИ ОТ ПРОЕКТ 613
Публикувана на: 08:01, СРЯДА 12 СЕПТЕМВРИ 2018 | Принтирай
 

ПРЕДИ 60 ГОДИНИ – В БОЙНИЯ СТРОЙ НА БЪЛГАРСКИТЕ ВМС ПОСТЪПВАТ НА ВЪОРЪЖЕНИЕ ПОДВОДНИЦИ ОТ ПРОЕКТ  613

        

      През 1958 г. две подводници проект 613 от състава на 131 отделен дивизион подводни лодки на КЧФ (гр. Одеса) след ремонт са подготвени за предаване на българските ВМС: С-244 (въведена в строя на 31.08.1956 г.) и С-245 (въведена в строя на 14.09.1956 г.) с командири съответно капитан II ранг Николай А. Шашков и капитан II ранг Александр Д. Шароваров.

       На 12 септември 1958 г. в тържествена обстановка във Военноморска база Варна е издигнат българският военноморски флаг над двете средни подводни лодки, които получават бордови номера С-41 и С-42 и имена „Победа“ и „Слава“. Подводниците са зачислени в бойния състав на ВМС на 20.09.1958 г. заедно с новополучените един СКР проект 50 („Смели“) и други кораби. Дивизионът е преподчинен пряко на командващия флота като  8 одпл (осми отделен дивизион подводни лодки).

      „Малютките“ М-41 и М-42 са изведени от строя на дивизиона и  са върнати в гр. Севастопол за скрап. М-43 е преоборудвана като плаваща зарядна станция (ПЗС М-43) и е в строя до 1960 г., когато е бракувана.

       Командир и началник-щаб на дивизиона са назначените през 1955 г. капитан II ранг Петър И. Петров и капитан III ранг Илия Мазнев,  ЗКПЧ - капитан III ранг Рачо Божилов. Дивизионни специалисти стават: щурман - Христо Д. Христов, миньор - Тодор Стоянов, свързочник - Васил Дочев, механик - Васил Вълков, началник на служба РТС - Георги Ганев и лекар - капитан  от м/с Градинаров.

       Командир на ПЛ-41 става капитан III ранг Тодор Христов Георгиев, старши-помощник командир - Гуцан Гуцанов, ЗКПЧ - Петър Богоев, помощник-командир Васил Лазаров, щурман – Иван Карамихов, командир на група рулеви - Илия Дучков, командир на БЧ-3 - Костадин Русков , командир на БЧ-4 - Желю Райнов, механик – Димитър Друмев, командир на група движение - Тодор Каменаров, началник на РТС - Марин Цонев и лекар – Петър Марков.

       За командир на ПЛ-42 е назначен капитан III ранг Иван Димитров Фиданчев, старши помощник-командир – Румен Попов, ЗКПЧ - Иван Славов, помощник-командир - Любен Христов, щурман - Богдан Хлебаров, командир на група рулеви - Иван Митев, командир на БЧ-3 - Антон Янкулов, командир на БЧ-4 – Павел Л. Павлов, механик – Иван Кунин, командир на група движение - Николай Михайлов, началник на РТС – Йордан М. Николов и лекар - Любен Димитров.

      Подводниците от проект 613 са най-многобройните в съветския ВМФ – произведени са 215 единици. Първата (С-80) е въведена в строя на 02.12.1951 г., а последната - (С-384) е изведена от строя на 05.08.1994 г.В тях са заложени много от достиженията на съветското и немското подводно корабостроене. Те са предназначени за бойни действия в обширен морски театър при всякакви условия. Водоизместването  им е малко над 1000 т., дълбочината на потапяне - 200 м,  с ново  торпедно въоръжение, състоящо се от 4 торпедни апарата в носа и 2 в кърмата с боезапас от 12 торпеда (виж таблицата). Атаката и стрелбата се осъществява чрез ТАС (торпеден автомат за стрелба). Хидроакустическите средства за подводно наблюдение, радиолокационните станции, хидравлическата система за управление на голяма част от устройствата и механизмите и устройството за работа на дизелите под вода (РДП) са нещо ново и непознато за „Малютките“, XV серия.

Тактико - технически данни

на подводници проект 613

       (NATO  клас  Whisky)

 

Тип, страна, години на производство

Проект 613, СССР

1953 - 1954

Бордови номера

41; 42

Приети / изведени

от строя

41: 12.09.58 / 05.12.72

42: 12.09.58 / 25.05.72

Водоизместване -

надв. / подв., т.

 

1080 / 1350

Дължина, ширина,

газене, м.

 

76; 6,7; 4,9

Скорост - надводна/

подводна, възли

 

18,2 / 15

Далечина на

плаване- надводна/ подводна, мили

 

8580 (10 вз.) /

200 (2-3 вз.)

Торпедни апарати

4 нос x 533мм  +

2 кърма x 533мм

Запас торпеда

(или мини)

10

(24)

Екипаж

54 (12 офицера)

Двигатели за

надводен ход, к.с.

2 х 2000

Двигатели за

подводен ход, к.с.

2 x 1350 +

2 x 50 (иконом. ход)

Дълбочина на потапяне - работна/ пределна, м.

 

 

170 / 200

Автономност-

Надводна / подводна

30 денонощия /

>200 часа

Общо построени

от проект 613

215 ед. в СССР,

21 ед. в Китай

 

      Значително по-големият щат за командния състав на подводните лодки от пр. 613 в сравнение с „Малютките“ определя назначаването на голямо количество офицери от други поделения на флота. Съотношението на офицерите с опит в подводното плаване към новоназначените е около 1:3. Това налага организирането и провеждането на изключително сериозна  професионална подготовка на офицерите, старшините и матросите. Дивизионът за кратко време се превръща в истинско учебно заведение. Подготовката на екипажите бързо напредва и през зимата на 1958/1959 г. започват активни плавания и учения на море, които продължават и през цялата 1960 г., когато усвояването на подводните лодки е окончателно завършено и те са напълно боеготови.

      60-те и 70-те години  на ХХ век са период на постоянно противопоставяне между страните, членки на НАТО и на Варшавския договор. В това противопоставяне носят своя тежък товар и отговорности и екипажите на българските подводници. През тези години бойната подготовка във флота се провежда изключително интензивно и държавата осигурява необходимите средства за това. През 1960-1970 г. годишният лимит от моторесурс за бойна подготовка на дивизиона е между 700 - 800 моточаса, което осигурява от 90 до 120 плавателни дни за учебна година. Подводните лодки отработват в пълен обем всички курсови задачи и участват в ученията на ВМФ ежегодно. Командването на флота пристъпва към тяхното използване и за учебно-бойни задачи (преди всичко разузнавателни) в близост до Босфора в продължение на 5-10 дни. По-късно дивизионът е включен в системата на носене на бойна служба в отдалечени райони във взаимодействие с други сили на съюзните флотове на Черно море, а продължителността  на престояването под вода е  по 15-20 денонощия.

       Периодът е характерен и с усъвършенстване на взаимодействието и съвместното отработване на  курсовите задачи с надводните сили на флота (преди всичко с противолодъчните кораби от 1одплк и 4одплк) и противолодъчната ескадрила вертолети. Дивизионът участва в ученията „Родопи“ (1967 г.) „Плиска“ (1968 г.) и „Преслав“ (1971 г.) и успешно изпълнява всички поставени задачи. Подводните лодки ежегодно провеждат някои ремонти, обучение и дълбоководно потапяне в гр. Севастопол. Заедно с това в новосъздадения кораборемонтен завод „Флотски арсенал” започва подготовка за ремонта на подводните лодки, като през 1966-1968 са проведени първите им средни ремонти.

        През този период дивизионът се командва от двама от най-ерудираните и емблематични командири - капитан I ранг (по-късно контрaадмирал, заместник-командващ на ВМФ) Иван Фиданчев (1963-1967 г.) и капитан I ранг Гуцан Гуцанов (1967-1981 г.) и техните първи помощници – началниците на щаба: капитан III ранг Тодор Георгиев (1961-1964 г.) и капитан I ранг Васил Лазаров (1967-1977 г.). Съществен принос за възпитанието и морално-психическата подготовка на личния състав при изпълнение на трудните задачи на море имат ЗКПЧ на дивизиона капитан I ранг Стефан Донев (1963-1967 г.) и капитан I ранг Стойко Недялков (1967- 1975 г.).

 

Командири на подводници проект 613

С-41 „Победа

1958-1961 г.- кап.  ІІІ ранг Тодор Христов Георгиев

1961-1963 г.- кап. III ранг Гуцан Стойков Гуцанов

1963-1968 г.- кап. III ранг Васил Николов Лазаров

1968-1971 г.- кап. III ранг Константин Евстатиев Площаков

1971-1972 г.- кап. III ранг Антон Василев Янкулов

С-42  „Слава

1958-1960 г.- кап. III ранг Иван Димитров Фиданчев

1960-1963 г.- кап. III ранг Румен Георгиев Попов

1963-1964 г.- кап  III ранг Гуцан Стойков Гуцанов

1964-1967 г.- кап. III ранг Костадин  Николов Русков

1968-1972 г.- кап. III ранг Илия Иванов Дучков

 

      Повече от тринадесет години (до 1972 г.) екипажите на «Победа» и «Слава» провеждат пълноценна учебно-бойна подготовка в базата и на море, достигат висок професионализъм и морска закалка. Напрежението е излючително голямо, но удовлетворението от ежедневния ръст на подготовката си заслужава труда. Това бе предпоставка за по-бързото и успешно усвояване на следващото поколение подводници  проект  633, първите две от които са получени през 1972 г.

 

Капитан I ранг о.з. Николай Йорданов

Капитан II ранг о.з. Димитър Върбанов

 

 

 

 

ТЕКСТОВЕ ПОД СНИМКИТЕ:

Командири и началници на щаба 1958-1972 г.:

1. капитан I ранг Петър И. Петров

2. капитан I ранг Илия И. Мазнев

3. контадмирал Иван Д. Фиданчев

4. капитан I ранг Тодор Хр. Георгиев

5. капитан I ранг Гуцан Ст. Гуцанов

6. капитан I ранг Васил Н. Лазаров

 

 

На 12.09.1958 г. България получава от СССР две подводни лодки от проект 613.

Подписване на актовете за сдаване (приемане) на двете подводници.

Момент от ритуала – в строя с военноморските флагове са двамата командири на новите подводници кап. III ранг Иван Фиданчев и кап. III ранг Тодор Георгиев.

По време на първото плаване на С-42 „Слава“. На мостика са командващият на ВМС вицеадмирал Бранимир Орманов, кап. III ранг Иван Фиданчев и двама съветски инструктори, ноември 1958г.

Матросите от набор 1936 г. – първи набор на С-42 (1958-1961 г.)

Командването и щабът на подводния дивизион, 1963 г. Седнали в средата – командирът кап. I ранг Петър Петров (вдясно) и началник-щаба кап. III рангТодор Георгиев.

Офицерите В. Лазаров (командир), В. Божков, Ив. Митев, М. Куртев, И.Дучков и А. Янкулов на борда на С-41 „Победа“.

Товарене на торпедо на С-42 в открито море от самоходната торпедна баржа СТБ-606.

Екипажът на „Победа“ с командир кап. III Васил Лазаров след подводен рейд в отдалечен район, май 1967 г.

Кап.III Гуцан Гуцанов на перископа на „Победа“, 1963 г.

 

 

начало · устав · новини · карта на сайта · контакти