Един за всички...

Съюз на подводничарите в Република България

 

Адрес:
гр.Варна, ул”Селиолу” 14Б,
ет.1, ап.2
Пощенски код: 9002
Тел.: 052/980734
GSM: 0886 010 888
E-mail:

   
 
Днес е г.

Някои бележки за дивизиона подводници за периода 1951 -1954 година
Автор: о.з. капитан I ранг Васил Вълков | Прегледана: 4188
 

На 18 март 1948 година е подписан първият договор за приятелство, дружба и взаимопомощ между СССР и Н.Р. България. Във военните клаузи на този договор се предвижда да се създадат два дивизиона ударни кораби - подводници и торпедни кате­ ри.

През месец април същата година в град Варна са комплектовани екипажите на двата дивизиона и изпратени в град Одеса.

Веднага след 15-дневния карантинен период се пристъпва към битовото устройване на екипажите и дивизионното ръководство на плаващата база „Очаков" До края на 1950 година в град Варна се комплектова отново и почти изцяло дивизион­ното ръководство и екипажите на трите подводници М-15 серия, тъй като от старите екипажи бяха останали малцина. Механик на дивизиона беше капитан-лейтенант Кос­тадин филев, механик (командир на БЧ-5) на ПЛ-201 - лейтенант Димитър Антонов Иванов, механик на ПЛ-202 - старши-лейтенант Васил Вълков Петров, механик на ПЛ-203 лейтенант Никола Лазаров Милушев.

Не мога точно да си спомня имената на старшините и матросите от електро- механичните бойни части на отделните подводници. Щатната команда беше в състав механик на дивизиона бе старши-лейтенант Георги Борисович Шнипко, механик на ПЛ-202 - старши-лейтенант А. Глузман , механик на ПЛ-203 - старши-лейтенант Оки шев. От самото начало на януари 1951 година под ръководството на съветските специ­ алисти пристъпихме към изпълнение на съответните програми. Разпределени по групи и специалности започнахме да изучаваме, усвояваме и експлоатираме сложната и за нас, и за времето си подводна материална част. Учебният процес протичаше едновре­менно в каютите на плаващата база и на брега в импровизирани класни помещения. В кубриците и отсеците на самата подводница изучавахме материалната част, като ос­новно внимание се отделяше на завеждането по съответните специалности. Дисцип­лините - общи за всички специалности и специалисти като: Теория на ПЛ, Устройство на ПЛ, Наставлението по борбата и живучестта на ПЛ, Противохимическа и противоатомна подготовка, и други се изучаваха групово, по екипажи, по специалности и т.н

Иска ми се дебело да подчертая, че целият личен състав - офицери, старши ни и матроси с голям ентусиазъм и вътрешна убеденост изучаваха и усвояваха както поверената им материална част, така и всичко свързано с подводното дело. В извънк ласните (официалните) занятия, във времето за културно-масова работа и самоподгот овка, придобитите знания се задълбочаваха, на организираните състезания по специалности, на провежданите викторини по устройство на подводната лодка, по борбата за живучест и т.н. Излъчваха се първенци на бойните постове (БП), бойни групи, бойни части, кораби. Сдаването на курсовите задачи тогава беше се превърнало във въпрос на чест и достойнство за всеки подводничар - от командира на ПЛ до редовия матрос.

За сигурността на ПЛ по време на плаване отговарят всички до един от екипажа. В подводно положение с пълен глас се подават само команди и техните отговори. Всички останали разговори се водят много тихо, шепнешком, за да се чуе и най-слабият непривичен шум или звук.

Тренировките по обслужването на заведената ни материална част отначало се провеждаха в базови условия. След тяхното отлично усвояване от всички бойни постове и бойни части, след постигането на безупречен синхрон в действията на всич­ки, се организираха плавания, отначало в надводно, а след това и в подводно положение.

Венец на бойната подготовка бяха организираните рейдове. Преходите до полигоните се използваха за отработване на елементи от борбата за живучест, както на оръжието и техническите средства, така и на подводницата като цяло.

Полигонът за отработване на курсовите задачи в подводно положение, кой­ то ние използвахме, бе в района на Черноморское на полуостров Крим. Времетра­ енето на рейдовете беше от 15 до 45 денонощия - време достатъчно за отработване и сдаване на курсовите задачи, в това число и на торпедните стрелби.

Към лятото на 1953 година българските екипажи вече бяха усвоили отлич­ но своите задължения по всички разписания и умело управляваха поверените им тех­нически средства. Имаха проверени теоретични знания и практически навици по обс­ лужването, подържането и ремонта на зачислената им материална част. Командирите от всички степени бяха допуснати до самостоятелно управление. Всички бяха готови достойно да се завърнат у дома. Факт е, че никой не беше ползвал полагаемият му се домашен отпуск през последните три години.

По решение на съветското и българското командване през лятото на 1953 година трите подводници извършиха поход от Одеса до Варна. Целта му бе да се про­ верят уменията на личния състав в условията на продължително плаване. Да се прове­ ри състоянието на бреговите съоръжения и готовността им за обслужване на подвод­ниците в базови условия, както и предоставяне на възможност на екипажите на смени да ползва домашен отпуск. След около тримесечен престой във Варна, отново се за­ върнахме в град Одеса за отстраняване на пропуските и завършване на започнатите в България дейности.

В началото на месец август 1954 година в съпровод на осигуряващ кораб, трите подводници серия - М-15 пристигнаха за постоянно базиране във Варна. Тук на 18.08.1954 година на бордовете им бе вдигнат българският военноморски флаг.

През 1956 година, бяхме вече в България и отработвахме курсови задачи и торпедни стрелби на полигона край село Бяла и нос Свети Атанас. Като дивизионен механик участвах на всички плавания на подводниците, като осигуряващ механиците. Тогавашният дивизионен руски съветник се казваше капитан I ранг Пьотр Илич Козлов . Подводницата с командир капитан-лейтенант Илия Мазнев сдаваше курсова за­дача с провеждане на торпедна стрелба. На борда бяхме всички дивизионни специал исти, тук беше и съветникът Козлов. Подготвяха се последните разчети за торпедния изстрел.Изведнъж лодката стана „непослушна" при нейното управление, а корабът - цел, по който трябваше да се стреля, можеше да бъде пропуснат. Тогава торпедните атаки бяха само перископни. За секунди с перископа се коригираха данните на целта, след което той се спускаше, за да не бъде забелязан. Обстановката в Централния пост бе напрегната и нервна. Пьотр Илич отстрани механика старши-лейтенант Кунин от командния пункт на БЧ-5 и ми нареди да заема мястото му. Подводницата продължа­ ваше да „не слуша" хоризонталните рули. Наложи се да се подържа зададената дълбо­чина само с помоща на плавучестта и хода. С големи, неимоверни усилия успяхме да изстреляме торпедото, но Пьотр Илич бе крайно недоволен и отсече: "Ну, дивмех... и ты что ли разучился диферентовать лодку!"

Няколко дни след този случай, вече в базата, подводницата беше първи корпус към пирса. Малко преди вдигането на българския военноморски флаг (тогава целият дивизион, под строй, приветстваше този ритуал) забелязах, че кърмовите хоризонтални рули са увиснали, а указателя в Централния пост показваше „нула". Показах това на командира на дивизиона капитан I ранг Матей Ив. Матев и на съветника капитан I ранг Пьотр Илич Козлов.Оказа се, че клинът на балера на кърмовите хоризонтални рули е паднал и перата не изпълняват движението на балера.Тогава Пьотр Илич се извини за казаните по време на торпедната атака излишни думи, а подводницата бе извадена срочно на док и неизп­равността - отстранена.

о.з. капитан I ранг Васил Вълков

<< Назад

Остави коментар

Име
Е - поща
Уеб сайт
Оставащи символи: 255
начало · устав · новини · карта на сайта · контакти