Малко ретро „Ало, Банов съм“
Напоследък журналисти и участници ни проглушиха ушите с истински и фалшиви
скандали и „новини“. Малко встрани остава източникът Ангелов с неговата
„разузнаваческа“ дейност, от която той е придобил способностите и навиците да записва
обектите/враговете, а впоследствие колегите и дори началниците си. Нека
прокуратурата да разкрива, каквото ще разкрива, но у мен веднага възникнаха
някакви асоциации с минали събития.
По време на моята служба на различни длъжности във ВМС съм контактувал с много офицери от т.н. ВКР
(военно контраразузнаване), по народному „спецове“, а на практика тяхната
основна роля беше да бъдат партийна полиция, която се занимаваше със следене,
записване и докладване на действия и слова на офицери, старшини и матроси,
които не са в съответствие с партийните канони и т.н. „комунистически морал“.
Те бяха част от ДС, която като октопод (Нинова и Йончева да изучат този
октопод, той е истинския, а не техните фантазии) беше овладяла всеки елемент от
обществото. Мога да назова имената на много от тях, особено на свръхактивните в
мрежата, но засега ще се въздържа.
Основното задължение на „спецовете“ беше да вербуват доносници във всяко
подразделение (взвод, рота, екипаж, цех, квартал и т.н.). За тази цел те имаха
предоставени помещения, помощници, коли, телефони, големи огнеупорни каси за
съхраняване на документите си и всякаква информация за обслужваните от тях подразделения.
Основата на „оперативната“ им работа беше те и техните информатори/доносници да
не бъдат разкрити от, понякога нищо не подозиращи, обработваните колективи. Как
са организирали срещите си, как са получавали доносите – това е било тяхното
тактическо и оперативно изкуство. А количеството на доносниците и броят на
доносите са били техният показател в „социалистическото“ им съревнование.
Трябва да се отбележи, че е съществувало най-тясно сътрудничество и обмен
на информация между „спецовете“, политотделите и отдел „Кадри“ (Личен състав).
Информацията на „контраразузнавачите“! се подаваше на ЗКПЧ-тата за партийно
въздействие, а в отдел „Кадри“ се подготвяха данни за това кой е надежден и кой
не особено не. Затова в кадровото развитие на офицерския корпус нямаше
възможност за никакви пробиви, напред вървяха само верни, проверени другари.
Спомням си като днес, когато влизах в кабинета на нашия „спец“ за разговор
на кафе, той обръщаше листа с поредния донос на бюрото си обратно и докато се
ръкуваше с мен, с лявата си ръка притваряше вратата на касата. Сядах на дивана
срещу него, а насреща ми портрета на Т.Живков, над главата ми портрет на Феликс
Дзерджински, а до него – знакът на КГБ, щит и меч. След 1989 г. тези бойни
другари си прибраха атрибутите в къщи и по вилите си. Ако някой си мисли, че са
променили начина на мисленето си и верността си към делото на КГБ, филиал на
което, по думите на Т.Живков пред Ю.Андропов, се явяваше нашата Държавна
сигурност, дълбоко се заблуждава. Те продължават да си изпълняват задачите в
новата обстановка, насочвайки своите усилия към разколебаване на вярата на
хората в демокрацията и цивилизационния избор на страната ни.
Някъде около 2000 година в приятелски разговор мой колега, преподавател във
ВВМУ „Н.Й.Вапцаров“, ми разказа следната невероятна история (няма да посочвам
конкретни имена, защото има и живи хора, още повече, че има много мераклии да
започнат да оспорват разказаното).
И така:
„Ден-два преди производството ни в офицерско звание започнахме да прибираме
багажите си в помещението, където се помещавахме. Изхвърляхме разни боклуци и
прибирахме ценните си вещи. Един от нас случайно попада на едно тефтерче,
заглежда се в него, после внимателно прочита няколко страници и открива, това е
черновата книжка на наш уважаван другар-отличник, в която последният е описвал
най-подробно кой, кога и какво е казал или направил, по време на занятия, в
отпуск, в заведение, в тесен или широк кръг. Решава да запознае няколко други
съвипускници и след обсъждане решават да съберат всички и да прочетат писанията
на своя другар, с който 5 години са „яли от една бака боб“ пред самия него.
Въпреки съпротивата му прочетохме съдържанието на цялото тефтерче и накрая
възникна въпросът: какво ще правим по-нататък? След кратко обсъждане беше взето
единодушно решение: Този човек няма право да се числи към нашия колектив, никой
няма да разговаря с него и няма да бъде канен на каквито и да било тържества и
годишнини на випуска. Случаят няма да се докладва по команден ред, тъй като на
всички е ясно, че това е официална линия на действие.
Това решение беше изпълнено. Нашият „другар“ беше назначен в поделения на
ВМФ, претърпя определени катаклизми в службата си и сравнително рано напусна
този свят.
Това е приятелю, така беше организирана нашата честна и безкористна служба
към Родината“, завърши моят колега.
Странното е, че в случая Ангелов-Йончева-Банов прозира наследството ни от
уж отминалите времена. Куриозното е обаче, че тук става дума за изнудване и
опит за лично облагодетелстване, при това не в
едно, а даже в две министерства. Хайде сега, как да не извадиш скелетите
от гардероба, особено когато изобщо не са скелети, а мърдат, че и дърдорят
.....
06.02.2019 г. |
