Един за всички...

Съюз на подводничарите в Република България

 

Адрес:
гр.Варна, ул”Селиолу” 14Б,
ет.1, ап.2
Пощенски код: 9002
Тел.: 052/980734
GSM: 0886 010 888
E-mail:

   
 
Днес е г.

Малко ретро „Ало, Банов съм“
Автор: | Прегледана: 210 | Публикувана на: 11:38, ЧЕТВЪРТЪК 7 ФЕВРУАРИ 2019 | Създай отметка   Домашна страниза
 

Малко ретро „Ало, Банов съм“

Напоследък журналисти и участници ни проглушиха ушите с истински и фалшиви скандали и „новини“. Малко встрани остава източникът Ангелов с неговата „разузнаваческа“ дейност, от която той е придобил способностите и навиците да записва обектите/враговете, а впоследствие колегите и дори началниците си. Нека прокуратурата да разкрива, каквото ще разкрива, но у мен веднага възникнаха някакви асоциации с минали събития.

По време на моята служба на различни длъжности във ВМС  съм контактувал с много офицери от т.н. ВКР (военно контраразузнаване), по народному „спецове“, а на практика тяхната основна роля беше да бъдат партийна полиция, която се занимаваше със следене, записване и докладване на действия и слова на офицери, старшини и матроси, които не са в съответствие с партийните канони и т.н. „комунистически морал“. Те бяха част от ДС, която като октопод (Нинова и Йончева да изучат този октопод, той е истинския, а не техните фантазии) беше овладяла всеки елемент от обществото. Мога да назова имената на много от тях, особено на свръхактивните в мрежата, но засега ще се въздържа.

Основното задължение на „спецовете“ беше да вербуват доносници във всяко подразделение (взвод, рота, екипаж, цех, квартал и т.н.). За тази цел те имаха предоставени помещения, помощници, коли, телефони, големи огнеупорни каси за съхраняване на документите си и всякаква информация за обслужваните от тях подразделения. Основата на „оперативната“ им работа беше те и техните информатори/доносници да не бъдат разкрити от, понякога нищо не подозиращи, обработваните колективи. Как са организирали срещите си, как са получавали доносите – това е било тяхното тактическо и оперативно изкуство. А количеството на доносниците и броят на доносите са били техният показател в „социалистическото“ им съревнование.

Трябва да се отбележи, че е съществувало най-тясно сътрудничество и обмен на информация между „спецовете“, политотделите и отдел „Кадри“ (Личен състав). Информацията на „контраразузнавачите“! се подаваше на ЗКПЧ-тата за партийно въздействие, а в отдел „Кадри“ се подготвяха данни за това кой е надежден и кой не особено не. Затова в кадровото развитие на офицерския корпус нямаше възможност за никакви пробиви, напред вървяха само верни, проверени другари.

Спомням си като днес, когато влизах в кабинета на нашия „спец“ за разговор на кафе, той обръщаше листа с поредния донос на бюрото си обратно и докато се ръкуваше с мен, с лявата си ръка притваряше вратата на касата. Сядах на дивана срещу него, а насреща ми портрета на Т.Живков, над главата ми портрет на Феликс Дзерджински, а до него – знакът на КГБ, щит и меч. След 1989 г. тези бойни другари си прибраха атрибутите в къщи и по вилите си. Ако някой си мисли, че са променили начина на мисленето си и верността си към делото на КГБ, филиал на което, по думите на Т.Живков пред Ю.Андропов, се явяваше нашата Държавна сигурност, дълбоко се заблуждава. Те продължават да си изпълняват задачите в новата обстановка, насочвайки своите усилия към разколебаване на вярата на хората в демокрацията и цивилизационния избор на страната ни.

Някъде около 2000 година в приятелски разговор мой колега, преподавател във ВВМУ „Н.Й.Вапцаров“, ми разказа следната невероятна история (няма да посочвам конкретни имена, защото има и живи хора, още повече, че има много мераклии да започнат да оспорват разказаното).

И така:

„Ден-два преди производството ни в офицерско звание започнахме да прибираме багажите си в помещението, където се помещавахме. Изхвърляхме разни боклуци и прибирахме ценните си вещи. Един от нас случайно попада на едно тефтерче, заглежда се в него, после внимателно прочита няколко страници и открива, това е черновата книжка на наш уважаван другар-отличник, в която последният е описвал най-подробно кой, кога и какво е казал или направил, по време на занятия, в отпуск, в заведение, в тесен или широк кръг. Решава да запознае няколко други съвипускници и след обсъждане решават да съберат всички и да прочетат писанията на своя другар, с който 5 години са „яли от една бака боб“ пред самия него.

Въпреки съпротивата му прочетохме съдържанието на цялото тефтерче и накрая възникна въпросът: какво ще правим по-нататък? След кратко обсъждане беше взето единодушно решение: Този човек няма право да се числи към нашия колектив, никой няма да разговаря с него и няма да бъде канен на каквито и да било тържества и годишнини на випуска. Случаят няма да се докладва по команден ред, тъй като на всички е ясно, че това е официална линия на действие.

Това решение беше изпълнено. Нашият „другар“ беше назначен в поделения на ВМФ, претърпя определени катаклизми в службата си и сравнително рано напусна този свят.

Това е приятелю, така беше организирана нашата честна и безкористна служба към Родината“, завърши моят колега.

Странното е, че в случая Ангелов-Йончева-Банов прозира наследството ни от уж отминалите времена. Куриозното е обаче, че тук става дума за изнудване и опит за лично облагодетелстване, при това не в  едно, а даже в две министерства. Хайде сега, как да не извадиш скелетите от гардероба, особено когато изобщо не са скелети, а мърдат, че и дърдорят .....

06.02.2019 г.

<< Назад

Остави коментар

Име
Е - поща
Уеб сайт
Оставащи символи: 255
начало · устав · новини · карта на сайта · контакти