Един за всички...

Съюз на подводничарите в Република България

 

Адрес:
гр.Варна, ул”Селиолу” 14Б,
ет.1, ап.2
Пощенски код: 9002
Тел.: 052/980734
GSM: 0886 010 888
E-mail:

   
 
Днес е г.

Подводничарят капитан II ранг Тодор Христов Георгиев
Публикувана на: 09:48, СРЯДА 6 МАРТ 2019 | Принтирай
 

Подводничарят капитан II ранг Тодор Христов Георгиев (Големият Федя)

 

       Сред ярките личности и изтъкнати командири от периода на възстановяване на подводното плаване у нас е и капитан II ранг Тодор Христов Георгиев (Големият Федя). Роден е на 15.06.1926 г. в гр. Варна в семейството на Христо Георгиев Тодоров.  Баща му е иконом в двореца Евскиноград, а по-късно началник на охраната. Майка му Руска е домакиня и се грижи за децата (Тодор има още двама братя – Георги и Божидар). В тогавашните условия на живот морето не е свързано само с романтиката, но и с надеждата за препитание и не малко младежи са постъпвали във военно училище именно с такава цел. Но преди всичко романтиката отвежда юношата Тодор на 15.09.1943 г. в гимназиалния отдел (Втори мореходен взвод) на Народното военноморско училище във Варна и го завършва през 1946 г. (Свидетелство за зрелост № 5526/24.10.1946 г.). След това кадетът Тодор Георгиев продължава обучението си в Мореходния отдел на висшето училище. Негови съвипускници са и бъдещите подводничари Илия Мазнев, Тодор Неделчев, Тончо Тончев. Придобиването на знания по много дисциплини върви паралелно с каляването на волята и формирането на военния моряк – бъдещ офицер. След усилена общообразователна и военна подготовка Тодор Георгиев завършва обучението си в НВМУ на 09.09.1948 г. 

Освен, че се учи много добре,  като кореняк варненц той е и отличен  плувец - запазена е грамота от 15.08.1948 г. на Народния съюз за спорт и техника за участието му в плувния маратон Галата – Морските бани. Тази страст не го напуска и след като поема по фарватерите на мъжеството във възраждащите се по това време български военноморски сили.

        През пролетта на 1948 г., след строго секретни преговори между СССР и НРБ, започва набиране на личен състав за усвояване и получаване на торпедни катери (група „А”) и на подводни лодки (група „Б”) от СССР. На 15. 04. 1948 г., след двудневен преход по море с кораба „Белороссия“, групите пристигат  в Одеската военноморска база на Черноморския флот на СССР.  Това е  началото на възобновяването на българското подводно плаване (след три десетилетия пауза). В началото на юни с.г. група „Б“ е отведена в Арбузная гавань, където до плаващата база „Очаков” са застанали три подводници тип „Малютка” (XV серия) от състава на Втори  одески  отделен дивизион с бордови номера: М-202, М-203 и М-204. Лейтенант Тодор Христов Георгиев попада  сред бъдещите подводничари през пролетта на 1949 г. (м. юни) заедно с други офицери. Младият варненец е безкрайно изненадан (както и всички други българи – мисията все още е „строго секретна“!), но и горд с първото си корабно назначение - щурман на М-202 "Рыбник Донбаса” с командир старши лейтенант Минко Стаевски. Тогава, заради осанката си (висок и строен), Тодор получава и своя прякор – Големият Федя (от руското Фьодор – еквивалент на Тодор), за да  го отличават от неговия съименник, колега и приятел Тодор Стоянов Неделчев - Малкият Федя, бъдещ командир на М-204.

     Започва усилено изучаване и усвояване на подводното дело - устройство на подводниците, борба за живучест, тренировки по торпедни атаки, водолазна подготовка. След провеждане на теоретични и практически изпити членовете на българската група започват плавания с подводниците като дубльори на съветските екипажи. През 1951 г. лейтенант Т. Георгиев е вече старши помощник-командир (командир е старши лейтенант Петър Иванов Петров – бъдещ командир на дивизиона), а от 1953 г. е назначен за командир на „М-202“.Чувството да си на командирския мостик е невероятно, това е сбъднатата мечта на морския офицер. Но да си „първият след бога“ не е само гордост и самочувствие, а преди всичко дълг и отговорност за съдбата на подводницата и на твоя екипаж.

      Междувременно през 1951 г. Тодор Георгиев среща и своята бъдеща съпруга,  студентката по океанология в Одеския институт по хидрометеорология Ирина Михайлова Мартинович. И не е изненадващо, че ги събира плуването, а мястото е  плувния полигон на ветроходната база в яхтеното пристанище (близо е и плавбазата „Очаков“). Сватбата е на 29.01.1954 г. в централната ритуална зала на Одеския ЗАГС, а на следващия ден – тържество в жилището на  родителите на младоженката и с активното участие на подводното братство. Кум е капитан III ранг Матей Матев – командир на дивизиона. Там са и най-добрите му приятели – колегите  Петър Петров, Илия Йорданов, Тодор Неделчев, Васил Лазаров, Гуцан Гуцанов, Илия Мазнев, Конко Балинов – братя по призвание и съдба. И естествено: сърдечни пожелания, много водка, голяма веселба и…много сняг в най-щастливия за Тодор и Ирина ден.

     През юли 1954 г. М-202 и М-204 извършват кратко посещение във Варна, а по това време вече е взето решение за безвъзмездното предаване на дивизиона на българската държава. Започва денонощна работа по привеждане на подводни­те лодки  в техническа годност и вид, съответстващ на най-добрите подводничарски традиции. Сутринта на 16 август трите подводни лодки и спомагателния кораб „Миус" се отправят към бреговете на България. На мостика на М-202 е нейният командир старши лейтенант Тодор Георгиев.  Около обяд на 17 август 1954 г., подводниците влизат в пристанище  Варна и застават на кея,  където до 2011 г. се базира подводният дивизион на българските ВМС. След шест години  обучение  в Одеса българските подводничари се завръщат на родна земя, за да заемат достойно мястото си в бойния строй на българските военноморски сили. В 09:00 часа на 18 август 1954 г. в база Варна на подводниците тип М („Малютка“) тържествено са  вдигнати военноморските флагове на НРБ.  Те са  включени  в състава на флота с бордови номера М-41, М-42 и М-43 (по-късно - 801, 802 и 803). Със Заповед на Министъра на народната отбрана на този ден е създаден Осми дивизион подводни лодки (8 одпл). Денят се отбелязва като празник на българските подводничари. За командир на вече българския дивизион е преназначен капитан III ранг Матей Иванов Матев, а първите командири на подводници са:  капитан-лейтенант Тодор Христов Георгиев на М-41, капитан-лейтенант Илия Илиев Мазнев на М-42 и капитан-лейтенант Тодор Стоянов Неделчев на М-43.

       Със завръщането в България напрежението в работата не само не намалява, но възникват и нови проблеми. Подвод­ниците са предадени с положената техническа документация, но без български документи, които организират подготовката, експлоатацията и бойната им дейност. С усилията на личния състав и с помощта на съветските инструктори към началото на зимата  организиращите документи са готови и това дава възможност да се пристъпи към  отработване на първите курсови задачи. След сдаването на курсова задача К-1 започват първите самостоятелни плавания в над­водно и подводно положение  първоначално във Варненското езеро, а от 1955 г. - в  специално подготвени полигони за подводно плаване източно от Бяла - Обзор и полигон за изпитателни торпедни стрелби в север­ния Несебърски залив. През лятото на 1956 г. се провеждат и първите  съвместни учения с нашите кораби - преслед­вачи на подводници. В зачестилите плавания и тренировки екипажите, под ръководството на своите командири, придобиват все повече увереност, навици и умения в експлоатацията, управлението и бойното използване на подводниците.

        Самоотверженият труд  на подводничарите е оценен по достойнство от командването на флота и ръководството на страната. За проявеното професионално майсторство и достойно изпълнен дълг част от командирите получават правителствени награди. Капитан-лейтенант Тодор Георгиев е     награден от Президиума на Народното събрание с медал „За боева заслуга“ (28.08.1954 г.) и с орден „Червено знаме“ (бойно) с Указ № 322/ 07.09.1956 г.)

     Но най-голямата награда за него е признателността и чинопочитанието на колегите и екипажа, доверието, гласувано му от командването на дивизиона и флота. Ето какво си спомня  контрадмирал Костадин Русков (командир на С-42,  по-късно и зам.командващ на ВМС):  „През 1954 г. съм  щурман на М-41 и като всеки новоназначен първите два месеца  почти постоянно съм на подводницата.  Големият Федя или Тотата ( и така го наричахме) старателно ни подготвяше  като подводничари. Беше офицер с дългогодишен опит, взискателен, но и добросърдечен, съсредоточен и спокоен. Екипажът го уважаваше и му се доверяваше. Професионалист, но и обикновен човек. На моята сватба  се похвали на съпругата ми, че той ме е опазил – имаше в предвид, че държейки ме на подводницата е предотвратил евентуалните ми срещи с други  жени. Всъщност това  ”заточение” бе практика и допринасяше  за по-бързото овладяване на професията, за което му бях благодарен. Обичаше шегите. И… не спираше да плува – участваше във всяко състезание наравно с матросите (и ги побеждаваше!)”.

         През 1958 г. във ВМС постъпват на въоръжение нови бойни кораби. На 12.09.1958 г., в тържествена обстановка, две съветски подводни лодки (С-244 и С-245) от проект 613 са  предадени на  българския флот и получават бордови номера „С-41“ и „С-42“. Командир на дивизиона  и началник на щаба са назначените през 1955 г. капитан I ранг Петър Иванов Петров и капитан III ранг Илия Илиев Мазнев. Първи командири на подводниците  са опитните подводничари капитан III ранг Тодор Христов Георгиев на С-41 и капитан III ранг Иван Димитров Фиданчев (бъдещ командир дивизион и зам.командващ на ВМФ, контраадмирал) на С-42.

 Ново начало и нови предизвикателства – ускорено усвояване на подводниците, повече плавания, по-мащабно взаимодействие с корабите от другите дивизиони, начало на носене на бойна служба (дозор) в отдалечени райони. Командирите  и техните екипажи с професионализъм и въпреки трудностите се справят с поставените от командването на ВМС учебно-бойни задачи.

       След осем години като командир на два типа подводници през есента на 1961г. капитан III ранг Тодор Христов Георгиев „сдава мостика на друг емблематичен подводничар – Гуцан Гуцанов, защото вече е назначен за началник-щаб на дивизиона. Нова, и то много специфична управленческа длъжност (предимно работа с ръководни и организиращи документи), нови предизвикателства и отговорности. Опитният подводничар умело ръководи щабните специалисти, но и много често е сред своите подчинени от екипажите на пирса и в морето. Редят се занятия, плавания и учения, ремонти и дълбоководни изпитания и с неговото лично участие.

 

Логично е да се предположи, че с натрупания житейски и професионален опит, началникът на щаба  ще бъде следващия командир на дивизиона (каквато е била и практиката). Но през есента на 1964 г. подводничарят капитан ІІ ранг Тодор Георгиев решава да напусне бойния строй на ВМФ по лични причини. Трудна е раздялата с подводното братство и със стоманените корпуси – цели 15 години, отдадени на един осъзнат (и изпълнен) дълг пред Родината. Хиляди проплавани мили над и под вода, десетки учения, тренировки и торпедни стрелби, трудности и риск, радост и гордост от успехите, и онзи особен мирис на подводница! Това не се забравя никога!

       Подводничарите са като едно голямо семейство. Равенството пред лицето на смъртта сплотява екипажите. Девизът „един за всички…“ е роден в битки с трудностите и в преодоляване на множество рискови ситуации. Ето защо и събитията от личния живот – нови длъжности и звания, сватби, рождени дни, кръщенета и др., подводничарите отбелязват заедно и със съответстващия на събитието ритуал. Не минават без подобаващо внимание и „попълненията“ в морското семейство на Тодор и Ирина (по това време тя е хидрометеоролог в Хидрографна служба на ВМС). През 1956 г. се появява на бял свят първородният син Владимир, а през 1962 г. и дъщерята Татяна. Двамата са кръстени по-късно от подводничарското семейство на Илия и Росица Йорданови.

      След уволнението си от ВМС ветеранът Тодор Георгиев е пенсиониран, но не се разделя с морската професия. През 1967 г. плава  в Държавно параходство БМФ като трети и втори помощник-капитан  на търговски кораб (Трудова книжка № 698/01.02.67 г. от БМФ). На следващата година заминава заедно със семейството си за гр. Одеса, за да се грижат за родителите на съпругата му. И там, в продължение на 25 години, работи в Одеския морски търговски порт. Започва като инспектор в пристанищната администрация, след това е помощник и старши капитан в порта, началник-смяна и капитан от портовия надзор.

През 1982 г. получава пенсия за изслужено време като офицер (Удостоверение серия М № 084327/17.11.1982 г. издадено от Одеския областен Военен комисариат).

  Дори и след достигане на пенсионна възраст през 1988 г. капитан Георгиев остава на работа като капитан в пристанищната администрация в Одеса. За своя професионализъм и трудолюбие е награждаван многократно, в т.ч. и с медал „Ветеран труда“ (20.10.1987 г.).

      В Одеса синът Владимир Георгиев завършва „океанология“ в Института по хидрометеорология и по-късно „корабоводене“ в Мореходното училище  и понастоящем е капитан на търговски кораб. Дъщерята Татяна Георгиева се дипломира в Одеския институт за инженери за морския флот като магистър по управление и експлоатация на морския транспорт и  днес управлява спедиторска фирма във Варна. Верен на традицията в семейството е и внукът – Михаил Вадимов Георгиев (син на Татяна, роден през 1983 г.). Той е магистър по корабоводене, щурман от Техническия университет – Варна и управител на фирма за наемане на морски екипажи.

       Семейството  се завръща за постоянно в град Варна през 1990 г. и получава жилище от флота (по право). Тодор Георгиев все още е на работа в Одеса и периодично отсъства. За последно е сред подводничарите на Празника на дивизиона на 18.08.1992 г. След това заминава за Одеса да прекрати трудовия си договор и да получи необходимите документи, но се разболява тежко и след операция скоропостижно почива. Датата е 13.01.1993 г…

       Днес Съюзът на българските подводничари съхранява историческата памет и почита пионерите на подводното дело у нас. Малко са останалите живи ветерани - подводничари от първото следвоенно поколение, много повече са по-младите. Но всеки от тях носи спомена за онези трудни години, „за равното число…“, за подводничарското братство и за „отплавалите“ завинаги. В галерията на създателите на подводно плаване у нас достойно място заема и капитан II ранг Тодор Христов Георгиев – Големият Федя. Един от всички…

 

       Капитан II ранг о.з. Димитър Върбанов

       Авторът благодари на семейството на Тодор Георгиев – Ирина, Владимир, Татяна и Михаил за предоставените документи, снимки и информация, без които тази биографична статия би била невъзможна.

      

  

 

                                  

начало · устав · новини · карта на сайта · контакти