Един за всички...

Съюз на подводничарите в Република България

 

Адрес:
гр.Варна, ул”Селиолу” 14Б,
ет.1, ап.2
Пощенски код: 9002
Тел.: 052/980734
GSM: 0886 010 888
E-mail:

   
 
Днес е г.

Букашката
Публикувана на: 09:11, ПОНЕДЕЛНИК 11 МАРТ 2019 | Принтирай
 

 

Букашката

 

Лятото на 1981 година, с моята „Победа“ сме на трети пирс в Южната бухта на Севастопол. Както почти всяка година – за довършителни ремонти, проверки, подготовка и провеждане на едно от най-важните мероприятия в живота на подводницата и нейния екипаж – дълбоководно потапяне на работна дълбочина, 270 метра, с пълна проверка на всички механизми и устройства. Редом по съседните пирсове са се разположили по една, по две подводниците от 153 бригада подводни лодки от 14 дивизия подводни лодки на Черноморския флот. С повечето от командирите съм приятел, а с някои – Юрий Ничик, Иван Иванкин, братята Бабенко – даже и семеен приятел. Забелязвам, че на съседния пирс е разположена една „Букашка“ – така наричаха подобрения вариант на малко по-големия от нашите подводници проект 641. Подобрението беше кръстено 641Б (буки). Не мина много време и се запознах с командира на Букашката – симпатяга, веселяк, капитан 2 ранг Виктор ... може би Смирнов, не помня фамилията му. В кръга на командирите на подводниците съществува взаимност и определена доверителност в рамките на пушенето на „курилката“, пийването на 1-2 бири или нещо по-сериозно, разказването на вицове, смешки и различни флотски истории.

Оказа се, че подводницата е от Северния флот, провела е 3 месеца бойна служба в Средиземно море, преминала е през Дарданелите и Босфора и е в Севастопол с цел ремонт и подготовка за обратен преход, бойна служба в Средиземно море и обратно на Север. Както се очакваше, до пирса на готвещата се за боен поход подводница не се допускаха външни лица. След десетина дни подготовката им завърши, командирът е докладвал решението си за изпълнение на бойната задача на Командващия флота и започнаха 2-3 излизания на  море на подводницата за проверка на материалната част и подготовката на екипажа, проверка на ходовите елементи, диферентовка на ход и пробно потапяне на голяма дълбочина. Всичко е стандартно, шаблонно и в бригадата се готвеха за тържествено изпращане на гостите си, не е шега – на боен поход, Средиземно море, Атлантика и „домой, на Север“.

Един ден обаче, сутринта, моят приятел Юрий Ничик, командир на местната „Букашка“, ме извиква настрани и прошепва: „Случило се е нещо страшно – при потапянето на дълбочина 70 метра, поради неоткриване на клапана за заместване на външна горивна цистерна по левия борд се получава взрив – цистерната се пробива от задбордното налягане и това налага аварийно изплаване и завръщане в базата.“

Малко пояснение: на дизелелектрическите подводници голяма част от горивото се помещава в цистерни по бордовете и при потапяне в подводно положение трябва да се откриват ръчно т.н. клапани за заместване, осигуряващи постъпване на задбордна вода отдолу в цистерната, така че налягането да се изравнява със задбордното, за да не се смачка цистерната. Това е положението при подводниците – отгоре има дизелно гориво, отдолу морска вода, няма друг изход. 

Екипажът веднага потърсил причината и лесно я открил - клапана за заместване и заедно с това и виновника за произшествието – матрос Н., който по една или друга причина не изпълнил задължението си при подаване на командата „По места за потапяне“ да открие проклетия клапан.

В резултат външното налягане спуква цистерната със страшен взрив.

След завръщането в базата около „Букашка“-та е поставена въоръжена охрана, командирът и механикът са отведени за разпит в щаба на флота, а в подводницата се изсипва цял отряд замове и спецове с цел разпитване, търсене на вражеска диверсия и т.н. През следващите дни тези мероприятия продължават с незатихваща сила, провеждат се партийни и комсомолски събрания, изпити, проверки, командирът и механикът изчезнаха от полезрението.

Изведнъж моят приятел ми съобщава: „Плохо, Коля, очень плохо!“. Оказва се, че механикът скоропостижно е изключен от партията и уволнен дисциплинарно, командирът е разжалван е едно звание, наказан с „Предупреждение за непълно служебно съответствие“ по партийна линия и преместен в някаква брегова служба. Повече не го видях.

Изведнъж, като гръм от ясно небе: „Матрос Н. повесился“ (обесил се). Не издържал, беднягата, на всичките „мероприятия“.

След няколко дни подводницата излезе на док (в дъното на Южната бухта, виждаше се с просто око), от завода в Нижни Новгород пристигна специална ремонтна бригада, тъй като заваряването на борда на горивната цистерна не беше проста работа. Първо трябваше да се изпомпи горивото, да се пропари с пара, за да може да се провеждат заварочни работи, но най-сложното се състоеше в това, че цялата подводница е облепена с около 10 см специална пореста гумена обшивка, предназначена за намаляване на хидроакустическата забележимост на подводницата. Т.е. трябва да се снеме гумата от повредената част на лекия корпус, след това да се изреже металната обшивка, да се завари нов лист и отгоре да се залепи отново гумена обшивка. Голямата трудност е в това, че за тази цел се използват много силни специални лепила, необходимо е изчистване на метала до метален блясък. В противен случай гумата може да се отлепи по време на плаването и да започне да плющи по корпуса, издавайки страшен шум.

Естествено, че случаят беше много неприятен и тъжен, но една от причините за поредицата от проведените дейности се състоеше в това, че подводницата с това произшествие е нарушила утвърдения лично от Леонид Брежнев План-график за провеждане на бойна служба и бойни дежурства за годината.

Естествено, такива случаи са многобройни, и в съветския, и в българския, и във всички останали флотове – където има хора, там грешки се допускат, а понякога и техниката може да не е с нужната степен на надеждност. Въпросът е как да се предотвратяват такива произшествия. За това е създадена системата за бойна подготовка, включваща в най-общ план изучаване, тренировки, изпити, проверки и контрол, изискваща строга организация и дисциплина, която да гарантира, че във всички моменти ще бъдат изпълнени правилните действия. Жестокостта на наказанията също е една от мерките, с определени съмнения за нейната справедливост. Спор не може да има: вината на механика на подводницата е в това, че не е научил подчинените си на правилно и безпрекословно изпълнение на задълженията им. Спомням си например, че при първите плавания, преди потапянето нашите механици подаваха команда (или тихичко изпращаха, например с едно „Наско, хайде“, на което старшината отговаря „Разбрах, другарю капитан“) старшината на група мотористи да провери дали клапаните за заместване на всички горивни цистерни са открити – дотогава, докогато тази дейност се превърне в навик на всеки член на екипажа и твърдо убеждение, че иначе ще последва нещо непоправимо.

Случаят беше безкрайно поучителен както за съветските, така и за нашите екипажи – той за пореден път напомняше значението на организацията на службата и стриктното спазване на задълженията от всеки един член на екипажа. За пореден път се доказваше, за съжаление с трагични събития, важността на действията на всеки член на подводния колектив за всички останали. На подводницата няма важни и маловажни длъжности, всички са важни и безкрайно отговорни и това беше една от главните задачи на командването на екипажа: да се убеди всеки, че от неговите действия зависи не само изпълнението на поставените бойни и учебни задачи, но и живота на всички в здравия корпус. Това се демонстрираше както със себеотдаването от офицерите и старшините, но и с установяването на абсолютно другарски взаимоотношения, независимо от пагоните на раменете. На подводницата е закон: когато командирът пие кафе, на всички се раздава кафе, когато пие айран, на всички се бърка айран, каквото яде командният състав, това яде и матросът, диша се един и същ въздух, еднакви дрехи, различаващи се само по една бяла ивичка на куртката, на която е изписано съкращение за различаване на длъжностите (или ако, не дай боже, се наложи да се разпознават телата).

 

04.03.2019 г.

начало · устав · новини · карта на сайта · контакти