Един за всички...

Съюз на подводничарите в Република България

 

Адрес:
гр.Варна, ул”Селиолу” 14Б,
ет.1, ап.2
Пощенски код: 9002
Тел.: 052/980734
GSM: 0886 010 888
E-mail:

   
 
Днес е г.

Приятелски огън, братче!
Автор: | Прегледана: 161 | Публикувана на: 15:30, ПЕТЪК 5 АПРИЛ 2019 | Създай отметка   Домашна страниза
 

Приятелски огън, братче!

И ние сме имали попадения на торпеда, но ако някой си мисли, че става дума за Хамидие през героичната 1912 година, не-е-е, имахме и попадение в мирно време в средата на героичните 80 години. И то, почти както е на картинката, в свой кораб, нищо не подозиращ, намиращ се спокойно на котва и кърма в база Варна. Приятелски огън, братче! Няма снимки на това героично събитие, че на кой ли щеше да му хрумне подобна дива идея тогава. То и наказания май нямаше, защото, ако го е извършил синът на наш другар, по-скоро трябва да се мисли за награждаване, нали така?

(Защо ли ми  идват на ума думите на големият руски флотски прозаик Александър Покровский: „На флоте любое начинание всегда делится на четыре стадия:

Первая – ЗАПУГИВАНИЕ;

Вторая – ЗАПУТыВАНИЕ;

Третья – НАКАЗАНИЕ НЕВИНОВНыХ;

Четвертая – НАГРАЖДЕНИЕ НЕУЧАСТВУЮЩИХ.“)

 

И така, готви се СКР (фрегата по сегашному) „Смели“ за участие в учение, като вече е прието в един от торпедните апарати учебно торпедо, с което ще се „поразява“ нашата подводница, която ще играе ролята на цел. Съгласно инструкциите трябва да се изпълнят множество неща, между които и прострелване (т.е. проверка) на торпедния апарат с въздух през задния капак на тпрпедния апарат. Нещо напълно ординарно и всичко върви по план, когато лейтенант Н.Николов решава да го простреля още веднъж, но нещо объркват клапаните и системите и изведнъж торпедото - „Бух“ - изскача и се забива в борда на съседния кораб, на има-няма 4-5 метра.  Получава се нещо като сходня между двата кораба. Голямата глава на практическото торпедо (дълга около 1,5 метра и боядисана на бели и червени ивици, за да бъде разпознавана лесно след изстрелването му и изплаването му) се оказва в хидроакустическата рубка на нищо не подозиращия съсед и то на сантиметри от намиращите се там хидроакустици, които се занимават също с подготовка на материалната си част за плаването.    

Свършено е с бедния лейтенант, ще кажете вие, ще го изстрелят поне на Луната. Да, ама не! Лейтенантът е син на началника на щаба на флота контраадмирал Иван Николов (бог да го прости), който в момента е на някакви курсове в Ленинград и затова му се налага да „загрее“ телефоните за спасяването на сина си – млад е, ентусиазиран е, някой нещо е объркал, да пазим младите офицери (имаше цяла инициатива „грижа за младите офицери“, тъй като доста синове на големи началници се появиха във флота, мога да ги изброя, ако някой си помисли, че нещо измислям. На двама от тях се случи да служат под мое командване.) и т.н.             

Дотук всичко е добре, ама не минават и 2-3 години и старши лейтенант Николов (същият) вече е назначен за помощник командир на кораба, а на неговото място се появява зеления лейтенант Е.Ефтимов. 2-3 дни след прочитането на заповедта за преназначаването им обаче се получава следната ситуация: лейтенант Ефтимов е изпратен с група матроси за някаква помощна стопанска дейност в поделението, известно като „Сокол“, старшината от бойната част е изпратен от ЗКПЧ-то да върши важна работа в града. Едновременно съгласно графика трябва да се извърши подзареждане на акумулаторните батерии на бойните електрически торпеда СЕТ-53 за унищожаване на подводници, които се намират в торпедните апарати. По заповед на помощник командира със зареждането се заема матрос, който подсъединява кабелите, изпълнява и другите положени действия съгласно инструкциите и включва зареждането на едното торпедо. Изведнъж прескачат искри – „Прас“, чува се някакъв взрив „Бух“ и ....      

Акумулаторната батерия, 64 специални акумулатора, намиращи се по цялата дължина на торпедото се взривява, като предизвиква раздуване на корпуса на торпедото и на практика го превръща в нещо, което може единствено да бъде бракувано.

Скандалът е крупен, изведено е от строя бойно торпедо, в бойната част на което има стотина килограма взривно вещество. Назначена е комисия от щаба на флота за изясняване на обстоятелстват. На опитите на височайшата комисия да получи някакви обяснения от ст.лейт. Николов, той ги отпраща с присъщата му надменност и арогантност – да си разследват, но да не го занимават с глупости, той си имал достатъчно важни дела. Раследването обаче установява: 1. Инструкцията за обслужване на торпедото е преведена с грешки (различни от наличната в секретна секция оригинална съветска инструкция)  и утвърдена от ст.лейт. Николов; 2. По кабелите за подзареждане има недобросъвестни действия, в резултат на което, поради оголени кабели, се получава късото съединение със злощастните последствия. 3. Новоназначеният лейтенант Ефтимов още не е влязъл в изпълнение на задълженията си, тъй като за това се изисква той да изучи задълженията и материалната си част, да сдаде определени изпити и проверки и да бъде допуснат със заповед до изпълнение на функционалните си задължения. Това означава, че, въпреки  назначаването на нова длъжност, ст. лейт. Николов носи пълна отговорност за неразбориите по всички точки.

В щаба на флота се създава напрегната ситуация, тъй като таткото застава с пълната си мощ в защита на сина си! А как иначе, нали това повеляваше комунистическия морал! Прави се всичко възможно вината за произшествието да бъде прехвърлена върху торпедната работилница и тиловите органи на базата и на флота, които не били осъществили нужния навременен контрол.

Едва ли някой е правил сметка колко десетки или стотици хиляди левове са стрували ремонтните работи, да не говорим за извеждането от строя на боеготови бойни единици.

Участниците в това събитие разказват, че след договаряне по телефона със съветските другари, раздутото торпедо е превозено до Севастопол и заменено с нормално такова. Естествено всичко това е било придружено с почерпки и братски целувки и прегръдки. Аз съм сигурен обаче, че това торпедо е „осчетоводено“ от съветската страна и съответно заплатено чрез мисиите ни в Москва. На нас ни се разказваха истории за безвъзмездната братска помощ, но по-късно научихме, че за всичко се е плащало. Например, едномесечното престояване на подводниците ни в Севастопол за малки ремонти, проверки, подготовка и провеждане на дълбоководно потапяне се е заплащало с около 1 милион преводни рубли. Една акумулаторна батерия на подводницата е струвала около 3 милиона, а едно торпедо – 80-100 000 рубли.

Споменатите младши офицери станаха големи началници, да са живи и здрави.

А, да не забравя, спомням си някои тъжни и весели неща от нашето минало и си ги публикувам, а който ще – да ги чете. На когото не му се харесват, има си съответните кошчета/клавиши и други опции. Не възприемам обаче поднасянето на следните опорни точки:

-       На него не са му дали достатъчно и затова завижда и очерня. Ядец, имам си всичко, а когато са ми предлагали големи постове след 1989 година, носещи адмиралски звания, категорично съм отказвал. Когато имах възможност да стана доктор, доцент и професор, аз казах, че за мен това са обидни звания. Е, имах предвид не всички, но много бяха такива и сега се доказва какви професори и академици са ни писали историята и науката, като някои от тях безсрамно се бутат в телевизионните студия. Предпочетох да напиша няколко нови за флота книги, свързани с Тактиката на ВМС и присъединяването към НАТО, а също така създадох и въведох основите на практическото обучение на курсантите в тренажори и симулатори във военната катедра;

-       Имал съм голям гръб зад себе си. На това само „Ха-ха-ха“. Запазвам си възможността да напиша още нещо по въпроса;

-       Да не се занимаваме с минали неща, а да гледаме в бъдещето. На това винаги привеждам думите на великия руски историк проф. Ключевский, че непознаването на миналото създава проблеми в настоящето и подготвя катастрофа в бъдещето. Вярно е, че думите му се отнасят до познаването на цялата своя история, което е насъщен проблем за нас. Въпреки това познанието ни за събитията от близкото минало е също от голяма важност. Това личи по масовите бълнувания по „светлото“ бай Тошово време;

-       Има съветници, които ми разказват надълго и нашироко, колко е било сложно всичко и как и те са били онеправдавани и са се борили за нещо си по своему. Ами, много е просто: ако имаш нещо за разказване, разкажи го: как си издигал бойната готовност, как си вдъхновявал личния състав, как си организирал социалистическото съревнование, как си се борил с неправдите .... Сега никой няма да бъде съден за вижданията си, за разлика от едно време. Покажете го бе, другари. Аз например, наскоро публикувах копие на протокол от заседание на Военния съвет на ВМФ, на което бях обвинен в следните „смъртни“ грехове: - да се премахнат народните пенсии; - да се премахнат привилегиите за синовете и внуците на т.н. „активни борци“; - да не се строи чинията на Бузлуджа; - че е загубено доверието в Партията; - че много генерали трябва да се изчистят от армията; - против референдума за самооблагане във Варна и др. Никога впоследствие не съм се борил за някакви награди, за дисидентство или облаги. Имам простото желание да разкажа за някои събития с надеждата, че за много заблуждавани хора за това, колко е било хубаво едно време (бай Тошовото време), ще има поне малко проглеждане. Дай боже!

- Описаните, както и много други събития показват необходимостта да бъде направен подробен анализ на допусканите аварии и предаварийни произшествия във ВМС на основата на изучаването на наличните архивни документи в ЦВА, Велико Търново. Знанието на тези събития и обстоятелства би спомогнало много за подобряване на организацията на службата на корабите и безаварийното използване на корабната материална част.

 

26 март 2019 година



Александр Ушаков‎ до ВМФ России

2 март в 17:25 ч.

АПЛ пр.658 К-178, Приморский край 4 флотилия атомных подводных лодок, бухта Павловского.

Телеуправляемая торпеда торчит в борту "К–178". Стреляла, на глубине 150 метров в октябре 1989, ПЛАТ "К-469" 671В пр. с экипажем "К-454" на борту.

Когда телеуправляемую торпеду готовили к выстрелу, вертикальный тракт аппаратуры самонаведения отключить забыли. А все остальное сделали правильно: совместили пеленга на цель и на торпеду, включили систему самонаведения, торпеда стала наводиться, и вдруг все отключилось.

Торпеду в точке предполагаемого всплытия не обнаружили, зато командир "К-178", ПЛА-цели после всплытия в районе завопил в эфир что-то вроде: "Караул!". Хорошо, что все обошлось, на "К-178" первоначально даже не придали значения, кто их там долбанул по корпусу. Лодку вернули в базу. Торпеду вытащили, сделав любительский снимок. Лодку "К-178"— в завод, торпеду — в ремонт, командира БЧ-3 "К-454" предупредили о неполном служебном соответствии.
Фактический результат стрельбы экипажа"К-454" это ошибка персонала торпедо-технической базы (ТТБ ) и личного состава БЧ-3 при приготовлении практической торпеды. Торпеда наводилась не только по горизонтали, но и по глубине. Результат на фотографии. На ТТБ кого-то поснимали. Экипажу "К-178" очень повезло - торпеда попала в район реакторного отсека и застряла между баллонов ВВД и ГВД. А так, все говорят, что торпеда вошла удачно.

 

<< Назад

Остави коментар

Име
Е - поща
Уеб сайт
Оставащи символи: 255
начало · устав · новини · карта на сайта · контакти