Един за всички...

Съюз на подводничарите в Република България

 

Адрес:
гр.Варна, ул”Селиолу” 14Б,
ет.1, ап.2
Пощенски код: 9002
Тел.: 052/980734
GSM: 0886 010 888
E-mail:

   
 
Днес е г.

НА ПОДВОДНИТЕ ЛОДКИ (1953-1963 г.)
Автор: о. з. контраадмирал Румен Попов, о. з. капитан I ранг Гуцан | Прегледана: 5280
 

През лятото на 1953 г. в дивизиона подводни лодки беше извършена значи телна подмяна на офицерския състав. Тя засегна както командването и щаба на диви­ зиона, така и състава на екипажите. Първият командир на дивизиона капитан III ранг Недялко Милушев беше назначен за командир на военноморска база Бургас. Неговият заместник по политическата част Новаков също остана в България на друга длъж­ ност. Значителна част от офицерския състав на екипажите също беше подменен. Бяха изминали четири години от формирането на дивизиона и тази подмяна беше напълно естествена, още повече като се има в предвид специфичната обстановка около се­ мействата.

Новото попълнение офицери беше подбрано съобразно условията, при ко ито преминаваше службата им далече от родината. Това бяха преди всичко млади офицери с по една до три години стаж в корабните поделения на флота: Чавдар Манол чев, Гуцан Гуцанов, Васил Лазаров, Димчо Димов, Иван Кунин, Христо Д. Христов. Към тази група се отнасяха и заместникът по политическата част на дивизиона капитан III ранг Петранов и дивизионният лекар - капитанът от медицинската служба Атанасов. В дивизиона бяха назначени и група млади, току що завършили Военноморското учили­ ще, офицери: Стоян Попов, Румен Попов, Велизар Пенчев. На 13 септември 1953 г. всички те, заедно със завръщащите се от отпуск офицери и старшини от дивизиона подводни лодки, се качиха на борда на българския параход „Родина". По-голямата част от групата бяха офицери и старшини, които се завръщаха от домашен отпуск. Останалата част от групата съставляваха новоприетите в секретното поделение, наре­ чено „група Б".

Късно след обяд „Родина" напусна пристанището и се отправи към Одеса. Сутринта на 15 септември пристигнахме. След обичайните митнически и гранични проверки нарамихме скромния си багаж и по трапа се спуснахме на брега. В съответств ие с приетия от векове ред в руската армия и флот от кораба директно ни отведоха в ба зовата баня, където под равнодушните погледи на обслужващите жени се окъпахме. После един по един преминахме пред погледа и опипващите пръсти на военния лекар и се озовахме в помещение, където един съветски мичман ни раздаде бельо, ризи, обуща, работно облекло. Натоварени с всичко това, прекосихме района на Арбузкия гаван и се озовахме в току що построената казарма за екипажите на подводни лодки. След малко ни строиха в коридора, където посрещнахме командира на дивизиона ка питан-лейтенант Матей Иванов Матев. Той за пръв път се изправяше пред нас в качеството си на командир на дивизион, назначен на мястото на останалия в България капитан III ринг Недялко Милушев.

Командирът на дивизиона беше тридесетгодишен мъж, на ръст малко над сре дния, с изключително красиво сложена атлетична фигура, силно мургаво и сухо, но не слабо лице, черни строги и внимателно гледащи очи, правилен тънък нос, уста със стиснати, но не тънки устни, над които се чернееха хубаво подстригани мустаци. Над високото му гладко чело сресаната на път леко къдрава коса беше започнала рано да се прошарва. Говореше с ясен висок глас с език, силно примесен с русизми, но неизменно съпроводен от неговото „усъ", вместо „ще". Употребата на тази частица за бъдеще време придаваше колорит на говора му, който по никакъв начин не профани­ раше изреченията му. Цялото му поведение и разпорежданията, които издаваше, вся ваха уважителен респект у всички.

Нарушавайки хронологията на събитията, би следвало да се кажат няколко думи за този човек, когото ние всички - офицери, старшини и матроси неизменно наричахме между себе си „бай Матьо". Това се наложи, защото той остави неизглади ма следа в съзнанието и възпитанието на цялото поколение подводничари, които слу­ жихме с него. Матей Иванов Матев, бай Матьо, беше подводничар до мозъка на кос тите си. Той познаваше подводната лодка до най-дребните детайли, познаваше нейно то оръжие и тактика па използване така, както малцина можеха да се похвалят. С навигацията и мореходната астрономия боравеше на равнището на флагмански щурман. Правилата на експлоатация на акумулаторната батерия и наставлението за борба за живучест познаваше не по-зле и от най-педантичния механик. Но най-важното мо же би беше неговата изключителна способност да привежда и най-сложната материя на лесен за практиката език и правила. Имаше например бай Матьо правило за обръ­ щане на правия пеленг в обратен: „Изваждаш 200 и прибавяш 20 или прибавяш 200 и изваждаш 20".

Когато вечер се връщаше от града, непременно влизаше в каютата на „младите". Ще ни огледа стаята, ще ни попита какво сме учили през деня, след което ще ни подметне по материала и ще ни разходи до късно през нощта ей така, без да сяда. Посещенията му като правило завършваха с проверка на матроския кубрик, където го съпровождаше дежурния офицер, който често за някаква нередност си отнасяше на­ казания от рода на непоряд или забрана за излизане в града. Тези наказания съвсем не фигурираха в Дисциплинарния устав за офицерския състав, но бяха узаконени в личната практика на бай Матью и не будеха никакво недоволство у нас - офицерите. Когато започнахме да изучаваме подводните лодки на място и да провеждаме всякак ви тренировки по борба за живучест, след редовния преглед и проверка на оръжието и техническите средства, командирът на дивизиона започна да ни „разхожда" и прове рява по всички възможни системи, клапани и индикатори кога в непроницаем мрак, кога зад прикритието на първата попаднала матроска шапка. За него каквото и коле­бание в знанията и уменията ни беше недопустимо и той не ни позволяваше това.

В компания беше достъпен и остроумен, обичаше да пее и пие, но никога на попадаше в положение на „напил се". Участието в компания с него съвсем не ни дава ше гаранция, че на следващия ден няма да ни накаже, ако си го заслужим. Когато година по-късно се завърнахме в България, Матей Матеев положи невероятни усилия да изгради дивизиона подводни лодки, да го направи български дивизион, да го научи да плава без чужда помощ тук, в наши води, да създаде от него боеспособна структу ра. По-късно, към 1956 г., капитан III ранг Матеев беше изпратен в академия в Ленинград (Санкт-Петербург), която завърши по единствено възможния за него начин. След академията беше назначен за командир на противолодъчната дивизия във Варна, ко ято по-късно беше трансформирана в бригада ОВР. В края на 60-те години при поред ните „женевски" съкращения на въоръжените сили капитан I ранг Матей Матеев по собствено желание премина в запаса.

Нека се върнем към далечната 1953 г., когато командирът на дивизиона Ма тей Ив. Матеев беше само на 30 г. и имаше скромното офицерско звание капитан- лейтенант. В деня, за който се разказва, ни разделиха по екипажи и се сформира щаба в обновения му състав. Заместник по политическата част на дивизиона стана капитан III ранг Петранов, дивизионен щурман - старши лейтенант Христо И. Христов, дивизи онен торпедист, той и артилерист, - старши лейтенант Конко Стоянов Балинов, дивизионен свързочник - лейтенант Димчо Димов, дивизионен механик - капитан - лейтенант Васил Вълков Петров, дивизионен лекар - капитанът от медицинската служба Атана­сов, дивизионен химик - мичман Стефанов, дивизионен специалист по хидроакустика - мичман Матев и накрая дивизионен тиловак, вещевак, снабдител и финансист в едно лице - мичман Павел Петров. Длъжността началник - щаб на дивизиона по съвместителство изпълняваше командирът на подводна лодка М-203, капитан - лейтенант Илия Мазнев.

Командир на подводна лодка М-202 беше старши лейтенант Тодор Георгиев. За негов старши помощник беше назначен Гуцан Стойков Гуцанов, за ЗКПЧ - Петър Богоев, щурман - Стоян Попов, механик -старши лейтенант Димитър Луканов. Боцман - (?), торпедист - мичман Климент Кънев, командир на група трюмни машинисти - старшина I степен Петър Борисов, командир група машинисти - главен старшина Зар ков, командир група електрици - (?).

Екипажът на подводна лодка М-203 беше комплектован по следния начин: командир - капитан-лейтенант Илия Ил. Мазнев, старши помощник - Чавдар Дим. Манолчев, ЗКПЧ - Димитър Гецов, щурман - Румен Георгиев Попов, механик - лейтенант Иван Георгиев Кунин, боцман - главен старшина Кънчо Маринов Кънчев, торпедист (?), командир на група трюмни машинисти - главен старшина Петко Сурдов, командир на група машинисти старшина I степен (?), командир на група електрици - главен старши на Мадусенков.

Командир на подводна лодка М-204 беше старши лейтенант Неделчев, негов старши помощник бе старши лейтенант Иван Димов Фиданчев, ЗКПЧ (?), щурман лейтенант Васил Лазаров, механик - лейтенант Велизар Пенчев, боцман - главен старшина Кунин, трюмен - главен старшина Щерев, моторист - Ст. Гочев, електрик -мичман Киров, торпедист - Г.Димов.

Офицерите и старшините бяха разпределени по няколко човека в каюта, като с триктно се спазваше субординацията. Необходимостта да се живее в общежитие при казармени условия се приемаше от всички като напълно нормално, а сравнението, което се правеше с битовите условия, които до тогава предлагаше старото ръждиво корито на плаващата казарма „Очаков", възбуждаше не без основание чувство на комфорт, Матроските помещения се намираха в лявата страна на коридора на същия етаж. За водене на занятия се ползваха казармените помещения,но най-важната част от новата материална база - тренажорът за торпедни атаки, се намираше в отделна сграда на базовия район, близко до кея, където бяха ошвартовани подводните лодки. В същата казарма, но в отделни помещения и каюти, бяха настанени съветските екипа жи и щаба на дивизиона, които ние дублирахме.

Командир на дивизиона беше капитан II ранг Цимбровски, ЗКПЧ - капитан II ранг Петров, дивизионен щурман - капитан-лейтенант Мелник, дивизионен миньор ка питан III ранг Гурович, дивизионен механик - капитан III ранг (?). Командир на ПЛ М-202 беше капитан III ранг Меркелов, а негов старши помощник - капитан-лейтенант Приступин, щурман -старши лейтенант Галдубин, механик (?). ПЛ М-203 командваше капитан III ранг Милованов, негов старши помощник беше капитан-лейтенант Сгаруселски, а щурман - старши лейтенант Савчук, механик(?). Командир на ПЛ М-204 беше капитан III ранг Бочкарев, щурман - старши лейтенант Чесебиев.

Отговорността за поддържането на подводните лодки в бойна готовност и тяхната експлоатация лежеше изцяло върху плещите на съветските екипажи и командири, но нашата учебна команда, както ни наричаха, дублираше и делеше всички дейнос­ ти и работи, които се провеждаха. Още на следващия ден с новопристигналите в диви­ зиона офицери започнаха организирани занятия по всички правила на военно-учебни-те заведения. До обяд се провеждаха 4 учебни часа.след обяд - още 2, а вечер -самостоятелна работа, която продължаваше до 21-22 часа. Разрешено бе излизането в града в сряда след 18 часа, в събота след обяд, след голямата приборка, и в неделя след вдигане на флага. Под ръководството на съветските командири и дивизионни - специалисти изучавахме теория, устройство и управление на подводната лодка, торпедно оръжие, торпедни апарати, бойно използване на торпедното оръжие от подводните лодки, наставление по борба за живучест, правила за подържане на акумулатор­ ните батерии, устройство на артилерийската система АК-21 и правилата за стрелба ПАС-Б-4, химическо оръжие и защитата от него, устройство и правила за експлоата­ ция на средствата за дегазация на въздуха в подводната лодка, леководолазно дело.

Само изброяването на всичко, което трябваше да се изучи, и обстоятелст вото, че 90 % от него беше абсолютно ново, непознато и несрещано в нашата досе­ гашна практика, подсказваше колко големи усилия трябваше да положим, за да изу чим себе си като подводничари. Нека не звучи като самохвалство.но нашата група се справяше нелошо, така както се бяха справяли и нашите предшественици. С бързото усвояване на материала и показаната висока подготовка по фундаменталните науки математика, физика, електротехника, теория на кораба, теория на торпедната и арти­ лерийска стрелба, които бяха основата на това, което изучавахме, ние спечелихме уважението на нашите преподаватели. Това беше уважение и към нашето военномор­ ско училище, пък и към цялата ни образователна система.

Заедно със задълбочаване на нашата теоретическа подготовка започна и натрупването на практически опит и умения. Изучаването на оръжието и системите се прехвърли от албумите и тренажорите непосредствено на материалната част. Започнахме да участваме в сутрешния преглед и превъртане на оръжието и техническите средства, в тренировките по борба за живучест, в непосредствената експлоатация на действащата материална част. Препълнената от два екипажа подводна лодка създаваше изключителни трудности за действията по материалната част, които все пак успявахме да преодолеем.

За да се подържат подводните лодки в бойна готовност, се изискваха изклю чителни усилия и те се полагаха от всички наси от щатния съветски екипаж, и от нашата учебна команда. Основната тежест за това лежеше на плещите на старшинския и матроския състав. И понеже стана дума за тях, следва да се подчертае, че българските екипажи бяха комплектовани от прекрасни матроси и старшини - мъже, които повече никога не са служили във флота. Всички те бяха от наборите 1930, 1931, 1932 г., със средно образование. Съвместната подготовка със старшините и матросите от съветските екипажи беше изградила от тях истински специалисти. По-голямата част от мичманите от съветските екипажи служеха на подводните лодки още от времето на войната, те имаха богат военен и боен опит, който нашите матроси и старшини усвояваха до подробности. Може би най- силното качество на нашите матроси от това поколение беше тяхното чувство за отго­ ворност пред България и невероятното им желание и стремеж да служат достойно. Цели три години те отдадоха на подводните лодки на флота на България и никога не допуснаха името на Родината да бъде опетнено, нито поискаха награда от нея. Това бяха наистина прекрасни мъже на България.

Усиленият учебен процес даваше своите резултати и ние бързо навлизахме в същността на теорията и практиката на подводното плаване. С всеки изминал ден самочувствието ни на подводничари се засилваше, макар че до излизане в море и плаване под вода все още беше далече. Между впрочем това и поради климатични причини беше невъзможно. Зимата на 1953-54 г. се оказа мразовита и целият Одески залив и пристанището бяха сковани от лед. За да предпазим леките корпуси на подв одните лодки от повреждане се наложи почти месец денем и нощем да трошим леда около тях, пристанищните буксири-ледоразбивачи трошаха ледовете, сковали цялата пристанищна акватория. Когато зимата премина, с настъпването на пролетта нашата подготовка като подводничари все повече се ускоряваше. Започнахме усилена подготовк а по леководолазно дело. Одеската база не разполагаше със специализиран пол игон, каквито по-късно сме виждали и на които сме практикували в Ленинград и Севастопол. По тази причина леководолазната практика провеждахме в акваторията на пристанището. Усилено вървеше подготовката на екипажа по задачи КПЛ-1, е след това и КПЛ-2.

На полигона току пред пристанището направихме първото пробно потапяне, първата диферентовка без ход. На мерната линия към фара Большой фонтан проведохме първото плаване за определяне на маневрените елементи, девиацията на компас ите, поправките на радиопеленгаторите. Подводните лодки станаха привична среда за работа и подготовка. Цялата подготовка на дивизиона вървеше в установения от години ритъм, който отвеждаше подводните лодки на рейдов сбор в зоната на Тендровската коса, където заедно с други подводни лодки и кораби от Черноморския флот на СССР за месецдва отработихме курса за бойна подготовка, проведохме артилерийски и тор педни стрелби, след което се завърнахме в база Одеса. В началото на м. юни този ритъм беше рязко нарушен - съобщиха ни, че предстои завръщане в България. Не беше съвсем ясно дали ставаше дума за окончателно прибиране или пък само да посетим Варна и отново да се завърнем в Одеса.

Малко по-късно нещата започнаха да се изясняват. Някъде по високите етажи бяха решили подводните лодки да посетят Варна, да проверят на място подготвените вече начални условия за базиране и ако те задоволяват, до края на лятото дивизионът да бъде пребазиран и предаден на ВМФ на България. Започна трескава подготовка както на екипажите, така и на материалната част. Изключителна благодарност ние дължим на капитан III ранг Маркелов, който остро постави проблемите за попълване на запасните части, подмяната на остарелите акумулаторни батерии на ПЛ М-203 и др. В началото на м.юли М-202 и М-204 завършиха подготовката си за отплаване. Поради остра необходи­ мост от срочна подмяна на акумулаторните батерии походът на М-203 беше отложен. Докато двете подводни лодки бяха на посещение във Варна, подмяната бе направена. Когато след десетина дни М-202 и М-204 се завърнаха в Одеса, беше взето окончателно решение дивизионът да се пребазира в България и да бъде предаден безвъзмездно на нашия ВМФ.

Започна денонощна работа по окончателното окомплектоване на подводните лодки с всичко положено по щат и опис, по привеждане на материалната част в техническа годност и вид, съответстващ на най-добрите традиции на съветския воен­ номорски флот и добрата морска практика. Базовият ЗИП, демонтираният тренажор за торпедни атаки и личният ни багаж бе натоварен на спомагателния кораб „Миус". Сутринта на 16 август трите подводни лодки и „Миус" напуснаха пристанището на Одеса и се отправиха към бреговете на България. Беше дошъл краят на един забележителен период от живота на всеки един от нас, когато усвоявахме азбуката на подвод­ ното плаване. Но това беше и едно ново начало. След 5 години подготовка под непос­ редствената опека на съветските подводничари България поемаше сама отговорност­ та за по-нататъшното изграждане на своя подводен флот.

В този ден ние не си давахме ясна сметка, че с пръстите си обърнахме нова страница в историята на флота, а ако щете и на България, но съвсем отчетливо разб­рахме, че върху плещите ни лежи грамадната отговорност на хората, които ще утвър­дят подводните лодки като главната негова ударна мощ. Около обяд на 17 август 1954 г. една след друга, по реда на бордовите си номера, подводните лодки безшумно вля­зоха в полупреграденото пристанище на Варна и застанаха на кея, където и до днес се базират подводните лодки, които след години замениха първите. На следващия ден - 18 август 1954 г. тържествено бе спуснат съветския военноморски флаг и издигнат флага на НРБ. След заминаването на съветските екипажи у нас остана неголяма група от специалисти, която трябваше да помогне за адаптацията на подводните лодки и службата към нашите условия. Екипажите, включително офицерите и старшините, бяха настанени в казармата, която обитават и сега.

Със завръщането ни в България напрежението в нашата работа, което ни съпътстваше от началото на лятото, не намаля. Проблемите идваха от това, че подводните лодки бяха предадени с положената техническа документация, но не ни бяха предоставени нито един от документите, които организират експлоатацията, подготовка и бойната дейност на подводните лодки. Нямахме организация на службата, ПУАБ, НБЖ, НБД - ПЛ. И слава богу, че здравият разум и чувството на отговорност на съветските специалисти, които останаха в България, надделя над разбираемото страхопочитание пред височайшите недомислия, та със тяхна помощ започнахме да възстановяваме параграф по параграф тези обемисти, но жизненоважни документи. С помощ т та на старшините и матросите, които знаеха наизуст целите си книжки боен номер и маса инструкции, към началото на зимата реконструкцията на Организацията на службата, ПУАБ, НБЖ и КПЛ беше завършена. Това даде възможност по-организирано да пристъпим към самостоятелното отработване на първите курсови задачи.

След сдаването на К-1 започнахме първите самостоятелни плавания в надводно положение. Когато обаче назря възможността да започнем потапяния и плава­ния под вода се оказа, че няма специално проверени за мини и др. подводни опаснос­ ти полигони. Тогава се взе решение първите потапяния и подводни плавания да започ­нем във Варненското езеро. Месец или два от зимата на 1954-55 г. подводните лодки изкараха във Варненското езеро, като само епизодично се завръщаха в базата за ППР, провизии и др. Въпреки ограничените възможности на езерото за провеждане на пълноценна подготовка, екипажите добиваха своя самостоятелен образ и практически умения. Междувременно бяха подготвени необходимите ни полигони за подводно плаване източно от Бяла - Обзор и полигон за изпитателни торпедни стрелби в север­ния Несебърски залив. Това ни позволи да напуснем завинаги Варненското езеро и да продължим 100 % бойна подготовка в морето. Пролетта и лятото бяха наситени с активни плавания, артилерийски и торпедни стрелби. До есента ние преминахме целия курс на бойна подготовка и вече окончателно се вписахме в състава на флота като боеспособна структура.

Заредиха се усилени години на самостоятелни плавания и участия в съвместни учения с други сили на флота. Много неща се повтаряха до втръсване, но непре­ къснато нещо ново се прибавяше в нашите знания и умения. Тези години дадоха и достатъчно време на командирите на надводни кораби и части, и на щабовете от всички степени да приемат подводните лодки като неделима и важна част от флота, да ги впишат в своето съзнание, тактическите си и оперативни възгледи. Успешното тактическо и оперативно използване на подводни лодки е немислимо без високата такти­ ческа и оперативна подготовка на командирите. Водено от тези съображения командването на флота взе редица мерки за квалифицирано обучаване на кадрите от дивизи­ он подводни лодки.

Още от есента на 1956 г. офицери от дивизиона започнаха системно да се из пращат на обучение във Военноморската академия в Ленинград и във Висшите специализирани офицерски курсове (ВОЛСОК) или както е по-популярен - СКОС. До 1959 г. през курсове преминаха Илия Мазнев, Гуцан Гуцанов, Конко Балинов, Васил Лазаров , Румен Попов. ВОЛСОК е уникално учебно заведение. То е изградено с цел да дава специал изирана едногодишна подготовка на офицерите със завършено морско образован ие и определен служебен стаж от всички специалности. Учебните програми са изчистени от всичко, което има общообразователно значение, и са насочени изцяло къ м квалификацията на офицерите за точно определени длъжности и проекти кораби. Същевре менно по един изключителен начин те са защитени от профаниране на подготовката на офицерите до равнище на „прави едно - прави две". Самото съдържание на учебните пособия, тяхното теоретично равнище, правеше това невъзможно. Да не го­ворим, че професорско-преподавателският състав, който работеше там, беше от автори или съавтори на редица фундаментални трудове, един от които бе многотомната „библия" на науките осигуряващи корабоплаването: навигация, мореходна астрономия, океанология, океанография, електронавигационни прибори, тактическо маневриране и така - до том 10.

Там работеха автори на редица изследвания по хидроакустика и радиолока ция и хора, близко съпричастни към най-новите оръжия и военноморска техника. Истинска стойност на ВОЛСОК обаче придаваше съчетанието на таланта на професорско-преподавателския състав с богатата съвременна учебно-материална и тренажорна база. Българските подводничари Илия Мазнев, Гуцан Гуцанов, Васил Лазаров, Румен Попов, Балинов, които се обучаваха във ВОЛСОК през 1956-59 г., се подготвяха за командири на подводна лодка проект 613. Всичко, което командирът трябваше да знае и може беше налице: развърнати системи от подводната лодка, тренажор за торпедна атака, тренажор за управление на подводни лодки и мн. др. Учебните програми предвиждаха достатъчно време за тренировки и практическо обучение, така че със завършване на курса офицерите придобиваха уверени знания и умения за незабавна реали­ зация като старши помощници и командири на подводни лодки.

През лятото на 1958 г. подводни лодки М-202 и М-203 бяха изведени от строя и заменени с две нови, построени само преди 4-5 години, средни подводни лодки пр. 613. В тях бяха заложени всички достижения на подводното корабостроене в онези години. Бяха предназначени за бойни действия в морски театър при всякакви условия. Водоизместването им беше малко над 1000 т., дълбочина на потапяне - 200 м. и добро торпедно въоръжение, състоящо се от 4 торпедни апарата в носа и 2 в кърмата. Атаката и стрелбата се осъществяваше със ТАС. Хидроакустическите средс­ тва за подводно наблюдение, радиолокационните станции, хидравлическата система за управление на голяма част от устройствата и механизмите, устройството за РДП, бяха нещо ново и непознато за Малютките XIV серия. Скоро след церемонията по предаването и приемането на подводните лодки от пр. 613 ние изпратихме старите М-202 и М-203 в техния последен поход към Одеса, където те бяха бракувани. У нас остана М-204, но и тя след година-две последва участта на своите посестрими. В тези последни години неин командир беше Конко Балинов.

Новите подводни лодки получиха бордови номера 41 и 42 и бяха комплекто­ вани с команден състав по следния начин: командир на ПЛ-41 стана капитан III ранг Тодор Георгиев, старши-помощник командир - капитан-лейтенант Гуцан Гуцанов, ЗКПЧ - П. Богоев, помощник-командир Васил Лазаров, щурман - л-т (?), щурмански рулеви Илия Дучков, миньор старши лейтенант Иван Керемиков, свързочник - капитан-лейтенант Желю Райнов, механик - старши лейтенант Друмев, началник служба РТС лейтенант М. Цонев, лекар - капитан П. Мирков, командир група движение лейтенант Тодор Камена ров. За командир на ПЛ-42 беше назначен капитан III ранг Иван Фиданчев, старши помощник-командир - Румен Попов, ЗКПЧ - Иван Славов, помощник-командир - Любен Тодоров Христов (Праматаров), щурман - Богдан Тодоров Хлебаров, командир група рулеви - Иван Митев, командир БЧ-3 - Антон Янкулов, ком.БЧ-4 -Павел Любенов Павлов, механик - Иван Кунин, командир на група движение - Николай Войводин Михайлов, началник на РТС - Николай Маринов Николов и лекар - Любен Димитров.

Командир на дивизиона остана капитан II ранг Петър Иванов Петров, началник-щаб - капитан III ранг Ил. Мазнев, ЗКПЧ - Рачо Божинов, щурман - Христо Димитров, миньор - Тодор Стоянов, свързочник - Васил Дочев, механик - Васил Вълков, РТС - капитан-лейтенант Г.Д. Ганев и лекар - капитан Градинаров. Значително по-големият щат за командния състав на подводните лодки от пр. 613 в сравнение със серията М- XV наложи назначаването на голямо количество офицери от други поделения на флота за командири на БЧ и помощник-командири на ПЛ. Относителното тегло на офицерите с опит в подводното плаване към новоназначените беше около 1:3. Това налагаше организирането и провеждането на изключително сериозна обширна подготовка на офицерите, старшините и матросите. Дивизионът за кратко време се превърна в истинско учебно заведение.

Подготовката на екипажите бързо напредваше и през зимата на 1958/59 г. ние започнахме активни плавания и учения на море, които продължихме и през цялата 1960 г. Когато усвояването на подводните лодки беше окончателно завършено и те бяха напълно боеготови. През тази година бойната подготовка във флота се провеждаше изключително интензивно и държавата не жалеше пари за това. През 1960-1970 г. годишния лимит от моторесурс за бойна подготовка и бойна служба на всеки дивизи­ он беше между 700-800 м.ч., а това ни осигуряваше от 90 до 120 плавателни дни за учебна година. Напрежението, разбира се, беше голямо, но удовлетворението от ежедневния ръст в подготовката на екипажите си заслужаваше труда.

60-те, 70-те, 80-те години бяха период на постоянно противопоставяне между страните на НАТО и Варшавския договор. В това противопоставяне нашите подводни л одки се вписаха и носеха своя тежък товар. По график на щаба на ВМФ ние започнах­ ме да носим бойна служба. В определените райони стояхме по 15-20 дни под вода и изпълнявахме поставените задачи. И макар да не ни се наложи да воюваме, ние постоянно придобивахме боен опит, защото бойната служба се носи като на война, а и другата страна си носеше своята бойна служба и тя всячески противостоеше на нашите действия. В този невидим сблъсък ден след ден, година след година, се трупаше безценен опит за бойното използване на подводните лодки в съвременни условия, на тяхното оперативно управление, на оперативното и тактическото взаимодействие с другите сили на флота и други флотове.

о. з. контраадмирал Румен Попов

о. з. капитан I ранг Гуцаи Гуцанов

о. з. капитан I ранг Васил Лазаров

<< Назад

Остави коментар

Име
Е - поща
Уеб сайт
Оставащи символи: 255
начало · устав · новини · карта на сайта · контакти