Един за всички...

Съюз на подводничарите в Република България

 

Адрес:
гр.Варна, ул”Селиолу” 14Б,
ет.1, ап.2
Пощенски код: 9002
Тел.: 052/980734
GSM: 0886 010 888
E-mail:

   
 
Днес е г.

ФУРОК-2 (Станко)
Автор: | Прегледана: 257 | Публикувана на: 08:46, ПЕТЪК 24 МАЙ 2019 | Създай отметка   Домашна страниза
 

ФУРОК-2 (Станко)

 

През 1978 година поех командването на подводница „Победа“ и започнаха, като на сън, подготовки, проверки, плавания, торпедни стрелби и колкото щеш съпътстващи нужни и не съвсем нужни дейности.

На едно от първите плавания влизам в щурманската рубка и наблюдавам действията на русолявия ми щурман лейтенант Станков. Като командир и като човек, който има претенции да бъде добър щурман, аз му правя бележка и му казвам да нанесе на картата някакви пеленги и полигони (сега не помня точно какви), на което Станко ме погледна в очите и каза: „Не, другарю капитан, аз ще го направя по мой начин!“ „Дай да видим“ отговорих аз и проследих действията му на картата. „Добре, щурман и така може.“ Понататък се убеждавах много пъти, както и при повечето ми подчинени офицери и старшини, че той има прекрасна подготовка, убеденост в своите възможности и никакви задръжки да отстоява своите виждания и правота.

В този смисъл аз силно се съмнявам Станко да е бил включен в системата ФУРОК, едно поради отсъствието на солиден гръб, но по-важното заради отчетливите си позиции по много въпроси. Последващото му развитие като командир и ръководител във ВМС и ВВМУ доказа неговите неоспорими делови качества: бързо анализиране на ситуациите и формиране на правилни решения, разпоредителност, комуникативност, настойчивост в изпълнение на решенията и, не на последно място, невероятен талант като душа на всяка компания, в която той веднага блясваше като интересен събеседник и прекрасен изпълнител на песни.

Стана така, че от мой подчинен лейтенант след двадесетина години той стана началник на ВВМУ „Н.Й.Вапцаров“, където можех от позицията си на подчинен да наблюдавам и в определена степен да се наслаждавам на израстването му като ръководител. Както казах, той има много ясни позиции по всички въпроси, с няи от които човек може и да не се съгласява, но във всички случаи е важен един от провъзгласяваните от него принципи: „Да правим каквото трябва, пък да става каквото ще!“ показва ясната отговорност и целеустременост към качествено изпълнение на стоящите пред него задачи.

Не знам дали конюнктурата на момента или някои спречквания с големи началници не дадоха възможност на капитан 1 ранг Станко Станков да заеме значително по-важни постове във флота и държавата.

Но все пак важното е, че той вече 12 години е начело на една от най-бойните и дейни патриотични организации във Варна и в страната – Съюза на подводничарите в Република България. То не бяха паметни и възпоменателни плочи, паметници, чествания и другарски събирания, участие в международни, общински, спортни и други мероприятия, откриване на паметника на подводничаря и борбата за превръщането на подводница „Слава“ в музей!

  

Спомням си като днес, как на едно събиране на офицери от база Варна в Гарнизонния стол по случай някакъв важен празник и във връзка с характерните „изхвърляния“ на другарите от 1 дивизион помощник командирът ми Станко се провикна: „V-нулевото, капитан Джуров, V-нулевото-о-о ....“, за което предупредително го задърпах за ръкава, а той ми отвърна: „Хайде, ще ги вземат дяволите ....“

Моите спомени крият една искрена благодарност към Станко за многото добрини, които той е извършил в службата си и към много хора, но най-малкото като основна фигура в отбелязването на 50 и 60-годишния ми юбилей. С китарата в ръка той направи едни официални чествания да се превърнат в празник за всички гости.

50 годишнина отбелязахме, аз като началник на катедра в Морското училище, а той като командир на дивизиона подводници, но 60-тата годишнина беше особено запомняща се – на борда на учебния кораб в главната база на френския флот в Средиземно море Тулон. Той беше вече началник на Морското училище и старши на похода. Струва си да опиша някои подробности от това посещение, тъй като те подчертават някои особености на характера и способността му да взема бързи и точни решения. 

След официалното посрещане в главната база на френския флот на Средиземно море Тулон, последваха посещение при кмета на града и командира на военноморската база, при което получихме покана да присъстваме на вечерен бал-карнавал, организиран от младшите офицери от бригадата фрегати. И така, вечерта, около 30 офицери, ръководители, курсанти и студенти, участващи в учебната практика, отпътувахме с военен автобус по живописната магистрала на Лазурния бряг и десетина километра преди Сен Тропе се отклонихме вляво и след няколко километра попаднахме в нещо като замък или голяма триетажна фермерска къща сред много добре гледани лозя. Пред къщата имаше просторно място за увеселения – полянки с красиви дървета, дансинг, маси с напитки и закуски. Най-важното беше обаче, че стотината френски млади офицери със своите съпруги или приятелки бяха проявили невероятни усилия за маскирането си като различни исторически личности: мускетари, принцове, артисти, железни или зелени маски, мексиканци, африканци, имаше даже и един Осама бин Ладен. Някъде около 22 30 часа си взехме довиждане с гостоприемните домакини, с които по групички бяхме установили приятелски контакти. 

На следващия ден (събота) най-същественото се случи след 16 00 часа, когато Станко извика при себе си назначения френски офицер за свръзка (слабичък и, по моему, плахичък млад човек) и му постави за решаване следната задачка:

-     Имам желание заедно с няколко ръководителя да посетя самолетоносача Шарл дьо Гол, който се вижда в далечния край на базата. Звъннете на оперативния дежурен да организира посещението.

Леко паникьосано офицерчето почна да звъни на началниците си и след малко се върна с неутешителното:

-     Оперативният дежурен няма право да вземе такова решение. Разрешение за посещение от чужденци се дава само от Париж!

-     Ами тогава да позвъни на Командващия и той да поиска разрешение от Париж. Аз съм Началник на Българското военноморско училище, (което на английски звучеше къде по-тежко - Naval Academy) и едва ли ще има друг път началникът на българската Naval Academy да дойде в Тулон и да се качи на Шарл дьо Гол.

Младото офицерче се засуети, почна да звъни по GSM-а си и се отдалечи с колата си.

Каква беше изненадата и задоволството ни, когато към 21 30 часа офицерът за свръзка дойде и радостно доложи:

-     Има разрешение от Париж, подгответе списък с четирима души, утре в 09 00 часа ще дойде кола да ви вземе.

Списъкът вече беше готов, подписан и подпечатан с корабния печат.

Посещението на самолетоносача няма да описвам, тъй като това се оказа невероятно съоръжение по своите размери и съвкупност на различна техника и механизми с внушително електронно оборудване, въоръжение, организация, ред и чистота. Само ще спомена, че това всъщност се оказа най-големият подарък за рождения ми ден, който отбелязахме вечерта в каюткомпанията на кораба. Естествено, основното събитие бяха изпълненията на Станко – завладяващи български, македонски и руски песни (Лудо младо сън засънило...., ....Биляна платно белеше ...., Зачем нам жены .....)

 

Е хайде, с ФУРОК или без ФУРОК, да си ни жив и здрав, Станко!

 

16.05.2019 г.е

 

Мислих си да изпратя този разказ на капитан 1 ранг Станков за мнение, но реших, че по-добре  е да бъде изненада – направо в мрежата!

 

 

                                                                                                                                             

 

 

<< Назад

Остави коментар

Име
Е - поща
Уеб сайт
Оставащи символи: 255
начало · устав · новини · карта на сайта · контакти