Един за всички...

Съюз на подводничарите в Република България

 

Адрес:
гр.Варна, ул”Селиолу” 14Б,
ет.1, ап.2
Пощенски код: 9002
Тел.: 052/980734
GSM: 0886 010 888
E-mail:

   
 
Днес е г.

МАЛКИ РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ГОЛЕМИТЕ НИ ТРАГЕДИИ
Автор: | Прегледана: 234 | Публикувана на: 08:47, ПЕТЪК 24 МАЙ 2019 | Създай отметка   Домашна страниза
 

МАЛКИ РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ГОЛЕМИТЕ НИ ТРАГЕДИИ

 

Трагичната съдба на България почти винаги се е решавала с тайни съглашения и договорки между т.н. велики сили.

Подобно на публикувания Протокол на срещата между Александър II и Франц Йосиф през 1876 година в Райхщадт, на която се е договорило: в случай на победна война срещу Османската империя да не се допуска създаването на голяма славянска (българска) държава, още по-зловещи събития са се договаряли по отношение на България през 1916 година. Тече Първата световна война, заедно с разгорещените битки в Европа, тайно се обсъждат и въпросите за подялба на останките от Османската империя, която все още владее целия Близък изток, Египет, днешна Саудитска Арабия и части от Балканския полуостров.

През м. февруари 1916 г. се подписва секретно споразумение между Англия и Франция за бъдещата подялба, наблягайки най-вече на разкритите богати петролни залежи в районите на Месопотамия, Кюрдистан (Мосул) и Сирия, както и други райони като Ливан, Палестина Египет и др. Споразумението е известно като Сайкс-Пико по имената на висшите дипломати, които го сключват. Скоро обаче за това научават в Петроград и предявяват своите претенции. В резултат на това през м. май 1916 г. с участието на руския външен министър Сазонов тайното споразумение е допълнено: след победата на Русия ще бъдат предоставени Проливната зона, Истанбул, Южна Армения и Северен Кюрдистан.

Сега да си представим, че в Русия не беше избухнала т.н. Велика Октомврийска Социалистическа Революция. Русия щеше да бъде сред главните държави победителки и на сключването на Ньойския мирен договор щеше да използва силата си да ликвидира България. Как ли? Известно е, че при воденето на преговорите Сърбия, Гърция и Румъния са настоявали България да бъде разделена помежду им. Това щеше да срещне абсолютната подкрепа на Русия (чиито дивизии за разбити и на двата фронта – Добруджанския и Солунския), при което Западна България се разделя между двете ни съседки, а Източна България (Добричка, Варненска и Бургаска области) се присъединяват към Русия, заедно с част от Егейското крайбрежие. Създаването на т.н. Задунайска губерния е било обект на много тайни и явни публикации, кореспонденции и мнения на висши руски дипломати, писатели и др. По този начин Русия щеше да си осигури безпрепятствен достъп до Проливите и Истанбул, които получава съгласно горепосоченото споразумение и едва ли щеше да ги напусне някога, тъй като това е било винаги, и до днешен ден, заветна мечта на руските владетели. Светът узнава за това тайно споразумение още през ноември 1917, когато то е публикувано от болшевишкия режим в Москва, наред с редица други тайни договори на царския режим.

По повод заседанията в Ньой категоричен противник на тези планове и мераци е бил американският президент Уудро Уилсън, който е поставил условието държавите да се формират в техните етнически граници. Поради това, че техните предложения грубо са отхвърлени от осталите сили, в знак на протест американската делегация напуска преговорите.

Както е известно, след войната Турция, както и България, са окупирани от Англия, Франция и Гърция, като окупацията на Турция продължава чак до юни 1923 година, когато Мустафа Кемал Ататюрк ги прогонва след ожесточена национално-освободителна война.

Какво спасява България от премахване от географската карта, ако изобщо можем да смятаме Ньойския договор за спасение?

Не е нужно да се прави кой знае какъв задълбочен анализ на обстановката и събитията, за да се разбере, че спасението идва от .... Германия! Как ли? Ами това е разкрито и доказано отдавна с много факти и документи.

Брилянтният анализ и организирани дейности от немските разузнаване и  Генерален щаб довеждат до идеята, че разрушаването на главния им враг Русия може да стане отвътре и единствената сила, която може да извърши това, е ленинската болшевишка партия. За тази цел се организира безпрепятственото прехвърляне на Ленин и съмишлениците му от Швейцария през Германия и Финландия в запечатани вагони при осигуряването на големи финансови средства и изведнъж другарят Ленин цъфва на Финландската гара в Петроград. Всички последвали дейности са достатъчно добре отразени – главното следствие от извършения въоръжен преврат е: Русия излиза от войната, като сключва унизителния Брест Литовски договор, при което дава на Германия почти половината от европейската си територия – Украйна, Крим и част от Кавказ. Целта на болшевиките е ясна – да се задържат на власт на всяка цена, като едновременно създават условия за разправа с всички свои противници и започват установяването на своя престъпен режим.

Важното за катастрофиралата във войната България е, че Русия не присъства в Ньой. И слава богу! Колкото и жестоки и несправедливи спрямо България да са Ньойските решения, всичко щеше да бъде неизмеримо по-зле за нас, ако в състава на победителите  и диктуващи своите условия беше и Русия. Никаква милост не е можело да се очаква от отмъстителната руска империя, след като нейни официални източници са обявявали: „Всяко тържество на България е смърт за Русия“ и „България не трябва повече да съществува!“

 

Естествено е, че веднага ще се появят „анализатори“, които ще обявят подобни разсъждения за глупост и лъжа, само че: това което е договорено и подписано в Райхщадт през 1876 г., е реализирано в пълен обем чрез наложените от Русия, заедно с западните и партньори, разделяне на етническите български земи: Княжество България под егидата на Русия; Източна Румелия като автономия на турския султан; Вардарска Македония, Егейска и Одринска Тракия в рамките на Османската империя; Добруджа – на Румъния (като компенсация за получената от Русия Бесарабия). Да се предполага, че Русия в случай на победа във войната, ще бъде милостива и ще се откаже от вековните си интереси, е просто наивност, ако не и национално предателство. А какви са тези интереси, определени още от Петър Първи, Екатерина Втора и чак до наши дни:

Както може да се прочете в спомените на „великия“ граф Игнатиев: „нашата историческа задача:

-  Завладяване на проливите;

-  Установяване на присъствие в Цариград;

-  Освобождаване и обединение на славяните под ръководството на Русия под развалините на Турция и Австрия...“

Какво провъзгласява император Александър III след нашето Съединение през 1885 г.: „Според мен ние трябва да имаме главна цел: това е завземането на Констатинопол,  за да се утвърдим завинаги в проливите и да знаем, че те ще бъдат постоянно в наши ръце. ..... всичко, произтичащо на Балканския поплуостров, за нас е второстепенно“.

 

Крайният извод, който може лесно да се направи от този кратък анализ е: въпреки безкрайно реакционната същност на т.н. Велика Октомврийска Социалистическа Революция (ВОСР) и съответното и античовешко отражение в десетки страни по света, тази ВОСР се явява спасителна за България в конкретната военно-политическа и геостратегическа обстановка. България все пак оцелява, макар и съсипана с контрибуции и всякакви ограничения!

Другият извод: абе, големи историци, професори, академици (Пантевци, Марковци и сие), вие тези документи не сте ли ги знаели, защо не сте ги анализирали  и предоставили на народа си? Та това е толкова просто и ясно! За създаването на „македонската“ нация не сте ли чували, кой го в заповядал, кой го е организирал. Бащата на моя съвипускник Георги Боин от Банско през 1964 г. казва в милицията: „Преди 15 години ни бихте да се кръстим македонци, а сега ни биете да се прекръстим на българи!“ Условието е било да си издадат нови паспорти, иначе синът му е щял да бъде изключен от Морското училище! Е, станали са отново българи, а Георги завърши Морското училище и стана капитан далечно плаване.

 

И така: Да здравствует ВОСР!

 

Райхщадското споразумение (на руски: Рейхштадтское соглашение) е дипломатическо и стратегическо споразумение между Русия и Австро-Унгария, част от подготовката на Руско-турската война (1877-1878)

На 26 юни (н. ст. 8 юли) 1876 година руският император Александър II и министърът на външните работи княз Александър Горчаков се срещат с австро-унгарския император Франц Йосиф и министъра на външните работи граф Дюла Андраши. Срещата се провежда в замъка „Райхщад“, откъдето произлиза и наименованието на постигнатото между тях споразумение – Райхщадско споразумение.

Страните подписват тайно споразумение, което има два варианта на текста – руски и австрийски.

Съгласно текста на това споразумение Австро-Унгария и Русия се съгласяват, че „ако се стигне до териториални промени или разпадане на Отоманската империя, създаването на голяма компактна славянска или друга държава е изключено“.  Страните се договарят също така, че Черна гора и Сърбия ще получат възможността да анексират: първата — Херцеговина и пристанище на Адриатическо море, а втората — някои части на стара Сърбия и Босна. В този случай обаче, „Австрия ще има право да анексира турската част от Хърватия, както и някои погранични райони на Босна“. От своя страна, Русия ще получи правото да си върне Бесарабия, отстъпена на Молдовското княжество през 1856 г. В случай на „пълен разгром на Турция в Европа“ текстът предвижда възможност България и Румелия да образуват независими княжества. Споразумението доказва, че още през 1876 г. е било ясно, че страните по него не са били съгласни на Балканите да се създаде нито компактна славянска, нито голяма държава. Именно това съгласие между двете държави прави създаването на Санстефанска България невъзможно, а подписаният през 1878 г. предварителен Санстефански мирен договор – неизпълним.

В австрийския вариант на текста името „България“ изобщо не се среща. Там се казва, че ако Турция бъде победена, Австро-Унгария ще получи Босна и Херцеговина с изключение на някои територии, които ще се присъединят към Сърбия и Черна гора. Босна, Румелия и Албания могат да станат автономни държави, а о‑в Крит и Тесалия ще се присъединят към Гърция. За Константинопол се предвижда евентуално да бъде обявен за свободен град.

 

Будапещенска конвенция е дипломатическо и стратегическо споразумение между Русия и Австро-Унгария, част от подготовката на Руско-турската война (1877-1878)

На 3/15 януари 1877 г., малко преди да завърши Цариградската конференция, в Будапеща се подписва тайна конвенция между Русия и Австро-Унгария. Резултатът е от преговорите между руския посланик Новиков и министъра на външните работи Гюла Андраши. Тази конвенция доразвива основните положения на Райхщадското споразумение и фиксира ангажиментите на всяка една от държавите.

Конвенцията потвърждава Райхщадското споразумение, с което страните са се съгласили на Балканите да не бъде създадена голяма славянска държава. Договаря се независимостта на България, Румъния и Албания (при което Австро-Унгария не предполага създаване на независими княжества България и Албания, а предвижда подобни княжества да останат васални в състава на Османската империя), решава се съдбата на Тесалия, Епир и Крит. Потвърждава се благосклонния неутралитет на Австро-Унгария в предстоящата война на Русия с Турция. В замяна на това се дава възможност на Австро-Унгария да избере кога да завземе с войските си Босна и Херцеговина. Страните се договарят по време на войната Русия да не разпростира действията на армията си върху териториите на Сърбия, Черна гора, Босна и Херцеговина.

В допълнителна конвенция, подписана пак там, се договарят и различните земи, които страните ще получат.

Будапещенската конвенция дава право на Австро-Унгария да поиска преразглеждането на Санстефанския мирен договор – нещо, което Русия се съгласява да стори и с Лондонското споразумение между Великобритания и Русия за промяна на Санстефанския договор (от 18 април/30 май 1878 г.).

 

Договорът Сайкс-Пико от 1916 г. е тайно споразумение между Великобритания и Франция за разделяне на зони на влияние между 2-те страни на арабските владения на Османската империяслед края на Първата световна война чрез анексии и др.

Потвърдено е от Русия и Италия в Антантата след отстъпки в тяхна полза. След края на Световната война е реализирано с малки промени в полза на Англия и без руско участие (поради избухналите революции през 1917 г. в страната и сключването на Брест-Литовския мирен договор) посредством договора от Сан-Ремо от 1920 г.

Споразумението е изготвено още през ноември 1915 г. (непосредствено след влизането във войната на Царство България на страната на Централните сили) от френския дипломат Франсоа Жорж-Пико (на френскиFrançois Georges-Picot) и англичанина Марк Сайкс (на английскиMark Sykes), откъдето носи ѝ името си.

Съгласно споразумението Великобритания получава територията на днешна ЙорданияИрак, и района около Хайфа в Палестина. Франция получава Югоизточна Турция, Северен Ирак, Сирия и Ливан. Всяка държава е имала правото сама да определи вътрешнодържавните граници в своята зона на влияние.

Споразумението е в основата на съвременния конфликт на Арабския свят със Запада поради измамните обещания, дадени от Антантата по времето на Първата световна война за създаването на независима арабска национална държава. По силата на тайното споразумение това е било невъзможно, но въпреки това западните съюзници насърчили арабите да се противопоставят на османската власт в Близкия изток.

 

<< Назад

Остави коментар

Име
Е - поща
Уеб сайт
Оставащи символи: 255
начало · устав · новини · карта на сайта · контакти