Един за всички...

Съюз на подводничарите в Република България

 

Адрес:
гр.Варна, ул”Селиолу” 14Б,
ет.1, ап.2
Пощенски код: 9002
Тел.: 052/980734
GSM: 0886 010 888
E-mail:

   
 
Днес е г.

Подводничарски мисли
Автор: | Прегледана: 234 | Публикувана на: 15:54, СЪБОТА 6 ЮЛИ 2019 | Създай отметка   Домашна страниза
 

 

Подводничарски мисли

 

Лятото на 1969 година. Подводница 42 „Слава“ беше на бойна служба в назначен район пред Босфора. В 21 00 часа, след 16-часово плаване в подводно положение командирът Илия Дучков даде команда за изплаване в надводно положение, след което започна вентилирането на отсеците, зареждането на акумулаторната батерия и изхвърлянето на хранителните и други отпадъци и най-важното - остатъците от регенеративните пластини, които бяха използвани за очистване на въздуха в подводно положение.

На подводниците, както и в космическите апарати, се използва един и същ въздух, който се очиства чрез регенеративни пластини, зареждащи се в специални подвижни устройства – наречени разговорно у нас печки. Включването на регенерацията се извършва чрез  точни разчети по утвърдена методика. Процентното съдържание на въглеродния двуокис се контролира чрез специални газоанализатори на всеки половин час във всички отсеци, като данните се съобщават, записват и анализират в Централния пост. Средно на около 4 часа следва да се извършва презареждане на регенерацията – старите пластини се изваждат и се поставят в найлонови чували или чисти кофи, а на тяхно място се поставят нови пластини. Регенеративните пластини са много пожароопасни при досег с маслени и горивни субстанции. Много от пожарите на подводниците са възниквали поради невнимателно боравене с този материал.

Веднага с изплаването аз изскочих на мостика със секстана и секундомери в ръка, с подготвени за снемане на височини звезди, и започнах важната дейност за щурмана по определяне на мястото на подводницата. Записите за замерите се водеха от подготвения за това рулеви.

На мостика на воля се пушеха цигари, старшият на похода капитан 2 ранг Васил Лазаров неуморимо разказваше своите весели истории, командирът Дучков внимаваше за извършващото се в поверената му подводница и изведнъж от централния пост се чу стряскащ доклад: „Пожар в първи отсек, запалила се е регенерация“! Едновременно механикът Добролевски подаде команда „Аварийна тревога, пожар в първи отсек. Първи, гаси пожара! Втори наблюдавай за действията, подавай противопожарни средства и при опасност закрий люка към първи отсек!“

Не минаха и 5 минути, когато от първи отсек се получи доклад: „Пожарът загасен, силно обгорял е един дюшек и две одеала“! (В първи отсек между торпедата имаше койки за спане на десетина матроси. Лягаш да спиш и на 25 сантиметра над теб студено грамадно торпедо. Какви ли сънища са се присънвали на нашите герои матроси?). След малко на мостика се изнесе обгорелия дюшек и двете одеала и с разрешение на командира се изхвърлиха зад борда, като се направи запис за това във вахтения журнал, за да има основание тези материали да бъдат снети от отчетните книги.

Командирът нареди разследване на произшествието и се оказа следното: когато трюмният матрос изваждал отработената регенерация, едно парче се откъснало и попаднало на маслено петно, запалил се дюшекът, одеалата, матросът изпаднал в паника, командирът на отсека докладвал в централния пост, но действията на личния състав на отсека били неадекватни. Тогава намиращият се в централния пост помощник командир на подводницата Недялко Йосифов (любовно наричан от всички Йоската) пробягал до първи отсек, придружен от моя съвипускник, свързиста на подводницата лейтенант Михаил Гаргов, включили системата за гасене, наречена ВПЛ, и за нула време потушили пожара. (Нужно е да се напомни, че е горяло между бойни торпеда!)

Изводът, който беше направен, е че личният състав се нуждае от много тренировки и психическа подготовка за борба с всевъзможните случаи и предпоставки за възникване на неприятни и опасни за кораба явления.

Неволно свързах по определен начин този позабравен и неописан случай с щастлив изход с възникналата смъртоносна за 14 души авария на подводницата от Северния флот на Русия АС-12 „Лошарик“. Появиха се сума ти статии, разсъждения и догадки за устройството, задачите и обстановката около този случай, за който твърдо е нужно да се изкажат съболезнования към роднините и почит към загиналите. Незапознатите със системата за подготовка на корабите от ВМС обаче поднесоха някакви версии за изпълнявана операция по прекъсване на кабели, подслушване и т.н. Това, че тази специализирана дълбоководна подводница може да изпълнява особени задачи, не подлежи на спор, но тя се е намирала в свои води.

Аз имам своя, достатъчно лесна за обяснение версия, какво и как се е случило. Наличието на такова голямо количество старши офицери – 7 капитани 1 ранг и двама втори ранг може да се обясни с провеждането на проверка и приемане на определена задача за отработване от личния състав на подводницата – всъщност това са най-вероятно проверяващи длъжностни лица от щаба на дивизията/бригадата, заедно с учени, които осигуряват изпитанието и въвеждането в експлоатация на секретни средства. Ще се зададе въпросът: ами защо са били заедно и са загинали заедно? Отговорът може би е също достатъчно прост – или са били в каюткомпанията за обяд/вечеря или са били пак там на съвещание, за да докладват своите бележки по хода на учението и проверките, за уточняване на възникнали въпроси и т.н. Обикновено офицерската каюткомпания се намира над акумулаторната батерия, която при неправилно обслужване, а особено, когато има богато присъствие на началници, могат да се допуснат различни пропуски. Може да  не е имало акумулаторна батерия, а някакво особено пожароопасно устройство (вероятно никога няма да научим какво е причинило пожара или изтичането на отровни газове). Предполагам, че в случая има съвпадение на тези две възможности: събирането на старшите началници и някакъв взрив, пожар, придружен с изтичане на силно отровни газове. Спасението на подводницата в такъв случай е в задрайването на горящия отсек, за да не се разпространи огънят или отровния газ в другите отсеци. Жестоко е, но животът е наложил тези жестоки правила.

Друго нещо ми прави впечатление обаче: как може в днешно време на търсене на добросъседски отношения, на усилия да се потушават конфликти, в Русия непрекъснато да се настройва народът към бъдеща война, която щяла да им донесе победа! В краен случай на народа се обещава от най-високото ниво и то по централната телевизия: „Наши души уйдут в рай, а они просто умрут“! То не бяха пищни паради, пеене на войнствени песнички по телевизиите и в ютуб, в които Вашингтон пламти и се топи, масово шиене и обличане на 3-4 годишни дечица във военни униформи, хвалби с някакви нови космически, ракетни и самолетни разработки (хиперзвукови самолети, „убийци на самолетоносачи“ и др.), подводни атомни торпеда, които щели да създадат 500-метрово цунами за унищожение на САЩ и тази много специална подводница, предназначена за поставяне на атомни заряди по дъното, за подслушване и прерязване на подводни кабели за интернет и други връзки. Хората търсят всякакви начини да се свързват, да обменят информация, да търгуват спокойно, да живеят спокойно, а тук се създават средства за прекъсване на тези възможности. Великият изследовател и бизнесмен Илън Мъск вече пуска спътници за осигуряване в близките години на всеобхватен интернет за цялата земя, но сигурно вече в някои кантори се кроят планове за унищожаване на тези спътници или за заглушаването им. Дали това не напомня нещо от миналото?

Умът ми не го побира: как може толкова високо развити интелектуално хора да бъдат заблуждавани и водени за носа. Абе, днес изобщо не е важно колко балистически ракети имаш, защото използваш ли ги, ще бъдеш унищожен и ти! Днес е важно да се издигне жизненият уровен на населението и това е главното в съревнованието между държавите! Хората да искат да живеят в своите страни, а не във Флорида, Калифорния, Испания, Франция, Кипър и даже в „бедната“ България!

Не мога да го възприема – милиони наши сънародници отидоха да работят и живеят в западните страни, а стотици хиляди руснаци считат България за добро за живеене място? Ха сега де!

 

          Който има достатъчно време може да прочете статията на Максим Мирович  Что на самом деле случилось с «Лошариком»

Ето я и нея:

 

Так, друзья, тут есть одна важная новость — вечером 1 июля произошло ЧП с жертвами на подводной лодке «Лошарик», о чём Министерство обороны РФ сообщило вчера, 2 июля. По официальной версии властей — лодка занималась якобы «изучением природного пространства и дна Мирового океана в интересах Военно-морского флота России». По официальной версии — на подводной лодке погибло 14 человек.

При этом сам состав экипажа очень странный — из 14 погибших 7 человек были капитанами первого ранга, среди которых двое были героями России. Российские власти хотя уверить мировое сообщество, что состав «исследовательских экспедиций» выглядит именно так) Прямо представляю себе Жака Ива Кусто, который смотрит в иллюминатор в окружении дюжины адмиралов с орденами и эполетами. Думаю, что реальная причина крушения лодки «Лошарик» — совсем в другом, но никакой правды вы не дождётесь, а про само происшествие все забудут уже через неделю — как забыли про взрыв в Магнитогорске и «хлопок» в Дзержинске.


Подводная лодка АС-12, которая известна также как «Лошарик» — сверхсекретная российская атомная подводная лодка, не несущая вооружения и способная погружаться на глубину в 6000 метров. Судя по всему, шутливое название для лодки было выбрано точно как в фильме «Особенности национальной рыбалки» — чтобы запутать «вероятного противника». Аппарат впервые был спущен на воду в 2003 году, вооружения у лодки нет.

Спуск на воду «Лошарика» проходил в «лучших советских традициях» — это происходило ночью, тайно — чтобы американцы так сказать со спутника не увидели, сколько и каких подводных лодок есть у СССР. К 2003-му году СССР давно перестал существовать, но видимо в головах разработчиков диверсионной лодки он продолжает существовать до сих пор.

Назначение «Лошарика» долгое время было тайной, однако в 2015 году эксперты Пентагона заявили, что подводная лодка АС-12 «Лошарик» — ни что иное, как диверсионный аппарат для установки различных устройств, что предназначены для разрушения различной подводной инфраструктуры, и в первую очередь кабелей связи. В случае глобального конфликта АС-12 может серьёзно подорвать работу интернета, уничтожив магистральные кабели связи между материками.

А теперь давайте подумаем, что могла делать диверсионная подводная лодка, предназначенная для уничтожения интернета, с семью капитанами первого ранга и двумя героями России на борту? Напомню, что в последние несколько лет Россия, управляемая некомпетентными конспирологами из КГБ, пошла на конфронтацию с цивилизованным миром и стала стремительно окукливаться, приняв в 2018-2019 годах ряд законов по «изоляции российского интернет-трафика» и созданию скрепного суверенного Интернета наподобие северокорейской внутренней сети «Интранет».

С 2017 года наблюдатели и эксперты НАТО отмечали, что «исследовательская деятельность» российского подводного флота носит узконаправленный характер — российские подводные лодки заняты изучением мест прокладки коммуникаций и кабелей, которые связаны с передачей мирового интернет-трафика. Именно по этой причине в июне 2018 года в США ввели санкции против петербургской компании «Дайфтехносервис» — которая занимается производством и обслуживанием подводной техники.

Теперь сложим все составляющие воедино. С 2014 года управляемая большевиками-чекистами Россия пошла на конфронтацию с Западом и с 2017 года активно занимается «изоляцией интернет-трафика». Подводная лодка «Лошарик» предназначена для диверсионных операций как раз в этой сфере, а судя по составу её экипажа — планируемая диверсионная задача была крайне важной, но осуществить её по каким-то причинам не получилось, и экипаж погиб.

Вместо эпилога хочется сказать лишь то, что мы с вами никогда не узнаем, что на самом деле случилось с подводной лодкой «Лошарик» — даже само существование подобной техники до недавнего времени было сверхсекретной тайной — не говоря уже о раскрытии истинных причин тех или иных происшествий с ней. Владимир Владимирович в очередной раз скажет «она утонула» и криво улыбнётся в камеру.

Ясно одно — те люди, что сейчас управляют Россией, продолжают жить в далёком прошлом, и словно ржавые роботы из повести Кира Булычёва «Остров ржавого генерала», пытаются выполнить свою программу по «уничтожению Омерики», что заложили в них в далёкие семидесятые годы…

Такие дела.

 

<< Назад

Остави коментар

Име
Е - поща
Уеб сайт
Оставащи символи: 255
начало · устав · новини · карта на сайта · контакти