Един за всички...

Съюз на подводничарите в Република България

 

Адрес:
гр.Варна, ул”Селиолу” 14Б,
ет.1, ап.2
Пощенски код: 9002
Тел.: 052/980734
GSM: 0886 010 888
E-mail:

   
 
Днес е г.

Абхазия или борбата за православие по руски
Автор: | Прегледана: 4 | Публикувана на: 14:50, ПОНЕДЕЛНИК 9 СЕПТЕМВРИ 2019 | Създай отметка   Домашна страниза
 

Абхазия или борбата за православие по руски

Бил съм в Абхазия 2 пъти, с военни кораби - на учебна практика и на учение. По-точно в Поти, пункт за базиране на малки военни кораби. Въпреки че беше съветски град, Поти си беше в състава на автономната област Абхазия в република Грузия. Градчето беше доста смрадливо, тъй като поради разположението си на нивото на морето, в повечето места нямаше градска канализация и отходните води на много места си течаха във вади отстрани на пътя. Населението на цялата Абхазия е било (по данни от справочниците, 1988 г.) около 530 000 души, от които около 46 % грузинци, 18 % абхазци, 15 % арменци, 14 % руснаци, малко гърци - 3 %, естонци и други.

Трябвало да е било 1988 година, когато с моя приятел Цветан Жеков излязохме на разходка из неголемия град. В центъра изведнъж решихме да се почерпим със сладолед, беше много горещо. Влизаме в една сладкарница и вътре виждаме по масите основно мъже, мустакати и с чисто кавказка външност. Какво ми хрумна, с влизането поздравих с известния грузински поздрав „Гомарджоба, генацвали“, което може да не изписвам много правилно, но знаех, че означава „Здравейте, скъпи (ама много скъпи) приятели“. Изведнъж всички мъже се надигнаха и един през друг започнаха приветливо „Гомарджоба, гомарджоба“ и още много думи на грузински. Тогава съобразихме, че сме с военни униформи и те са ни помислили за свои, съветски сънародници. Освен това работата се състоеше и в това, че и двамата имахме мустаци по грузински образец и силно кавказка външност (зер пра-прадедите ни са от тези краища!). Обяснихме на руски, че сме български офицери от другия край на морето и ни е много приятно да бъдем в такава компания, за което те ни благодариха и изобщо, изядохме си сладоледа в добра компания.

Следващото ми посещение на република Грузия беше през 1994 година на борда на учебния кораб на Морското училище, този път в Батуми, столицата на съседната на Абхазия автономна република на Грузия - Аджария. Бяхме чували, че има някакви проблеми с Абхазия, но нашите проблеми ни стигаха, затова бяхме страшно изненадани, когато посрещащият ни началник на Батумското военноморско училище капитан 1 ранг Хайдаров (бивш командир на атомна подводна лодка) ни съобщи, че курсантите са пуснати в безсрочен отпуск, а сградите на училището са превърнати в общежития за бежанците от Абхазия. И действително, неприспособените за живеене учебни и помощни помещения бяха превърнати в места за живеене на голям брой хора, по прозорците висеше пране и по строевите плацове и другите площадки играеха купища деца. Разбрахме, че в резултат на войните през 1992-1993 г. от Абхазия са били прогонени около 250 000 грузинци, имало е хиляди убити.Тези бежанци залели съседната Аджария и сега течал процес по разпределението и разместването им и в другите републики на Грузия.

Оказва се, че република Абхазия е от особен интерес за Русия, тъй като притежава достатъчно черноморско крайбрежие – 220 км, пристанищни и курортни градове - Сухуми, Поти, Гагра, Очамчире и др. И така Русия се намесва във вътрешно-политическите борби, отначало като въвежда умиротворителен контингент, а по-нататък застава на страната на абхазците, тъй като те изявяват рязко желанието си да напуснат Грузия и нямат нищо против да минат под закрилата на Русия и в края на краищата в състава на Руската федерация. Получава се нещо като в Донецк и Луганск, но тук молбата за помощ е от абхазците, между които има както християни, така и правоверни мюсюлмани. На помощ са извикани и чеченци (също заклети мюсюлмани) и с помощта на „ограничено“ количество руски танкове, бойни вертолети и въздушни десантчици (Спецназ или по-късно „зелени човечета“) по-голямата част от грузинското население е изтласкано в съседната Аджария. Т.е. осъществено е едно от най-големите етнически прочиствания в Европа след Втората световна война – от другата страна на Черно море, на паралела на Варна.

Но най-важното, което трябва дебело да се отбележи тук е: проведено е етническо прочистване на грузинци, православен народ, от тези които най-гръмко се обявяват за защита на православието, за носители на православието! Това е христоматиен пример в днешно време за принципа „Целта оправдава средствата“!

Данните за състава на Абхазия към 2011 г. са: население около 240 000 души, от които грузинци 18 %, абхазци 51 %, руснаци 9 %, арменци 17 %, гърци 0,6 % и др. В Абхазия е дислоциран руски контингент от 4 000 военнослужещи. Абхазия си е обявила независимост, но на практика е протекторат на Русия. Призната е от 4-5 държави, между които Русия, Венецуела и Сирия.

Понеже това, което пиша, частично е художествено произведение, искам да припомня на тези, които ще го прочетат, че по българските телевизии преди няколко години беше показан филма „Мандарин“, който показва доста добре какво се е случило в тази малка територия (около 8 000 кв. км, Бургаска област). Обстановката е достатъчно проста: естонска фамилия, занимаваща се с отглеждане на мандарини още от времето на цар Николай II, попада в средата на смъртно враждуващи абхазци и грузинци, като се появяват и руски главорези, които търсят грузинци за ликвидиране. Естонският старец проявява доброта и състрадание както към ранения грузинец, така и към преследващия го абхазец. Накрая естонецът, както и преди това неговото семейство, се завръща в прародината си Естония.

В заключение мога да обобщя: добре, че нямаме обща граница с най-големите  „освободители“ на света! Добре, че помежду ни е Румъния, а от 30 години и Украйна.

 

<< Назад

Остави коментар

Име
Е - поща
Уеб сайт
Оставащи символи: 255
начало · устав · новини · карта на сайта · контакти