Абхазия или борбата за православие по
руски
Бил
съм в Абхазия 2 пъти, с военни кораби - на учебна практика и на учение.
По-точно в Поти, пункт за базиране на малки военни кораби. Въпреки че беше
съветски град, Поти си беше в състава на автономната област Абхазия в република
Грузия. Градчето беше доста смрадливо, тъй като поради разположението си на
нивото на морето, в повечето места нямаше градска канализация и отходните води
на много места си течаха във вади отстрани на пътя. Населението на цялата Абхазия
е било (по данни от справочниците, 1988 г.) около 530 000 души, от които
около 46 % грузинци, 18 % абхазци, 15 % арменци, 14 % руснаци, малко гърци - 3
%, естонци и други.
Трябвало
да е било 1988 година, когато с моя приятел Цветан Жеков излязохме на разходка
из неголемия град. В центъра изведнъж решихме да се почерпим със сладолед, беше
много горещо. Влизаме в една сладкарница и вътре виждаме по масите основно
мъже, мустакати и с чисто кавказка външност. Какво ми хрумна, с влизането
поздравих с известния грузински поздрав „Гомарджоба, генацвали“, което може да
не изписвам много правилно, но знаех, че означава „Здравейте, скъпи (ама много
скъпи) приятели“. Изведнъж всички мъже се надигнаха и един през друг започнаха приветливо
„Гомарджоба, гомарджоба“ и още много думи на грузински. Тогава съобразихме, че
сме с военни униформи и те са ни помислили за свои, съветски сънародници. Освен
това работата се състоеше и в това, че и двамата имахме мустаци по грузински
образец и силно кавказка външност (зер пра-прадедите ни са от тези краища!).
Обяснихме на руски, че сме български офицери от другия край на морето и ни е
много приятно да бъдем в такава компания, за което те ни благодариха и изобщо,
изядохме си сладоледа в добра компания.
Следващото
ми посещение на република Грузия беше през 1994 година на борда на учебния
кораб на Морското училище, този път в Батуми, столицата на съседната на Абхазия
автономна република на Грузия - Аджария. Бяхме чували, че има някакви проблеми
с Абхазия, но нашите проблеми ни стигаха, затова бяхме страшно изненадани,
когато посрещащият ни началник на Батумското военноморско училище капитан 1
ранг Хайдаров (бивш командир на атомна подводна лодка) ни съобщи, че курсантите
са пуснати в безсрочен отпуск, а сградите на училището са превърнати в
общежития за бежанците от Абхазия. И действително, неприспособените за живеене
учебни и помощни помещения бяха превърнати в места за живеене на голям брой хора,
по прозорците висеше пране и по строевите плацове и другите площадки играеха
купища деца. Разбрахме, че в резултат на войните през 1992-1993 г. от Абхазия
са били прогонени около 250 000 грузинци, имало е хиляди убити.Тези бежанци
залели съседната Аджария и сега течал процес по разпределението и разместването
им и в другите републики на Грузия.
Оказва
се, че република Абхазия е от особен интерес за Русия, тъй като притежава
достатъчно черноморско крайбрежие – 220 км, пристанищни и курортни градове -
Сухуми, Поти, Гагра, Очамчире и др. И така Русия се намесва във
вътрешно-политическите борби, отначало като въвежда умиротворителен контингент,
а по-нататък застава на страната на абхазците, тъй като те изявяват рязко
желанието си да напуснат Грузия и нямат нищо против да минат под закрилата на
Русия и в края на краищата в състава на Руската федерация. Получава се нещо като
в Донецк и Луганск, но тук молбата за помощ е от абхазците, между които има
както християни, така и правоверни мюсюлмани. На помощ са извикани и чеченци
(също заклети мюсюлмани) и с помощта на „ограничено“ количество руски танкове, бойни
вертолети и въздушни десантчици (Спецназ или по-късно „зелени човечета“) по-голямата
част от грузинското население е изтласкано в съседната Аджария. Т.е.
осъществено е едно от най-големите етнически прочиствания в Европа след Втората
световна война – от другата страна на Черно море, на паралела на Варна.
Но
най-важното, което трябва дебело да се отбележи тук е: проведено е етническо
прочистване на грузинци, православен народ, от тези които най-гръмко се
обявяват за защита на православието, за носители на православието! Това е
христоматиен пример в днешно време за принципа „Целта оправдава средствата“!
Данните
за състава на Абхазия към 2011 г. са: население около 240 000 души, от
които грузинци 18 %, абхазци 51 %, руснаци 9 %, арменци 17 %, гърци 0,6 % и др.
В Абхазия е дислоциран руски контингент от 4 000 военнослужещи. Абхазия си
е обявила независимост, но на практика е протекторат на Русия. Призната е от
4-5 държави, между които Русия, Венецуела и Сирия.
Понеже
това, което пиша, частично е художествено произведение, искам да припомня на
тези, които ще го прочетат, че по българските телевизии преди няколко години
беше показан филма „Мандарин“, който показва доста добре какво се е случило в
тази малка територия (около 8 000 кв. км, Бургаска област). Обстановката е достатъчно
проста: естонска фамилия, занимаваща се с отглеждане на мандарини още от
времето на цар Николай
II,
попада в средата на смъртно враждуващи абхазци и грузинци, като се появяват и руски
главорези, които търсят грузинци за ликвидиране. Естонският старец проявява
доброта и състрадание както към ранения грузинец, така и към преследващия го
абхазец. Накрая естонецът, както и преди това неговото семейство, се завръща в
прародината си Естония.
В
заключение мога да обобщя: добре, че нямаме обща граница с най-големите „освободители“ на света! Добре, че помежду ни е
Румъния, а от 30 години и Украйна.
|
