Съюзът на
подводничарите подкрепя инициативата за придобиване на подводници за родните
ВМС
На свое заседание, Управителният съвет (УС) на Съюза
на подводничарите в Република България (СПРБ), с протокол № 05/19.12. 2019 година взе решение по повод намерението на
Правителството на Република България за закупуване на норвежки подводници, заявено от министър-председателя Бойко Борисов в
щаб-квартирата на НАТО в Брюксел на 12.12.2019 г. То пробуди надеждите на подводното братство за възстановяване на
подводното плаване у нас. В същото време новината предизвика широка дискусия
сред морската общественост по повод факта, че подводниците клас „ULA“ (германски проект „U-210“), ще бъдат „втора
ръка“, че са на 30 години и пр.
Становището
на УС на СПРБ по този въпрос е
следното:
1. В
исторически план България никога не е придобивала нови бойни
кораби, в частност подводни лодки и независимо от това българските подводничари
са воювали на тях (“UB-18”, Първа световна война) и успешно са усвоили още три
проекта съветски подводници, като са
изпълнявали в пълен обем целия спектър от задачи, характерни за техните
класове. За десетилетията подводно
плаване флотът ни не е губил не само подводница, но и нито един подводничар по
време на плаванe!
В експлоатацията на корабите не
отстъпвахме на нито един флот, за което нееднократно сме получавали признание
и от германски и от руски подводничари. Подводница
„Слава“ беше изведена от строя на 51 години, като преди това последните екипажи
участваха практически в учения на нашите ВМС, в т.ч. и с кораби на НАТО - при
това твърде успешно!
2.
В технически план подводниците клас „ULA“ са едно поколение след нашите последни, с много
добри тактико-технически характеристики – изключително маневрени, безшумни,
бързи под вода, въоръжени с модерни сензорни, технически и оръжейни системи,
даващи възможност за успешно решаване на задачите им.
Животът на една подводница зависи
най-вече от състоянието на нейния здрав корпус. При износване до определена
степен корпусът се наварява, а при по-сериозно износване се ограничават
работната и пределната дълбочина на потапяне. При това, по-важна е не
пределната дълбочина, а дълбочината от която подводницата може да използва
оръжието си, тъй като да остане скрита от противника е най-силното ѝ бойно качество, но то
не е самоцел. Всички останали механизми, системи и устройства на подводницата в
по-малка или в по-голяма степен подлежат
на модернизация.
3.
В тактически план подводниците са
единственото средство, което може да бъде „скрито“ в нашето море, имайки в
предвид, че възможностите на средствата за електронно разузнаване на такава
малка акватория са практически неограничени. Един самолет за радиоелектронно
разузнаване „осветява“ обстановката в целия Черноморски театър, като лети, да
речем, над южния му бряг.
Подводниците са оръжие на слабите,
изключително подходящи за решаване на чисто отбранителни задачи – водене на
наблюдение и разузнаване в обширни райони, оставайки скрити за противната
страна, следене на кораби (подводници) и предаване на данни за техните
действия, търсене и спасяване на кораби и техните екипажи, както и борба с
асиметрични заплахи, следене на нелегален трафик, охрана на нефтени платформи и
други съоръжения, добиващи ресурс в морските пространства и континенталния шелф
на България.
4.
В оперативно-стратегически аспект поддържането на подводен флот има сдържащ
ефект спрямо останалите държави в региона и влияе директно на политиката и
планирането на съседните страни – приятелски, и не дотам приятелски.
Придобиването на нови военноморски способности води до промяна (като правило)
на военновременните планове на целия театър на евентуални бойни действия.
Констатирането на отсъствие на подводница в пункта ѝ за базиране незабавно
повишава напрежението на силите за разузнаване и наблюдение, както и на тези за
борба с подводници!
5.
Не на последно място наличието на подводници във ВМС ще повиши подготовката
на собствените ни сили за борба с тях, защото ще позволи провеждане на учения
на море, а не в симулационни условия на брега. При това регулярни, а не
епизодични (както е сега) и в методическа последователност, изискуема от
наставленията и правилата за подготовка на силите.
Пак в този аспект, процесът на
подводното плаване се руши лесно и бързо, а се възстановява с години. Фактът, че в нашия флот все още са налице
хора, служили на подводниците ни, ще улесни овладяването на новия проект кораби
в кратки срокове и с по-малък ресурс!
Предвид гореизложеното, УС на СПРБ
счита, че на България са ѝ нужни подводници сега и подкрепя намеренията на
българското правителство!
Управителен съвет на
Съюза на подводничарите в РБ
|
