Един за всички...

Съюз на подводничарите в Република България

 

Адрес:
гр.Варна, ул”Селиолу” 14Б,
ет.1, ап.2
Пощенски код: 9002
Тел.: 052/980734
GSM: 0886 010 888
E-mail:

   
 
Днес е г.

„Н Е С Е С Е Р”
Автор: ОР капитан 1 ранг Станко Атанасов Станков | Прегледана: 4147 | Публикувана на: 09:54, ЧЕТВЪРТЪК 14 АВГУСТ 2008
 

 - Бойна тревога, торпедна атака! Торпеден апарат номер три за изстрел приготви! Дълбочина на хода на торпедото... Щурман, дълбочина под кила?

- Двеста и осемдесет метра!

- Дълбочина на хода на торпедото сто метра! На замерите, товс!**

И започна поредната ни „игра”, която можеше да завърши фатално за повече от шестдесет души! Започна както обикновено, с подготовка за излизане на море, ред контролни упражнения на тренажора за торпедни атаки,инструктажи и прочие рутинни работи, изпълнявани стотици, хиляди, ако щете, пъти! И точно, защото бяха рутинни, щяхме да „обуем жълтите гащи”, като Чапаев по време на отстъпление - да не ни се виждат наср... задни части! Главно на командира, разбирай - моите!

Предстоеше зачотно*** провеждане на бойно упражнение - торпедна стрелба „подводница по подводница”, с участието на „Победа”, чийто командир бях аз, в ролята на атакуващ, и (тогава) „Димитровски комсомол” като цел, с командир капитан-лейтенант Марин Маринов (малкия „Ломски”).

Макар, че имах допуск до самостоятелно управление на кораба, след завръщането ми от Военна академия в Петербург, Русия, трябваше да премина целия цикъл на подготовка на единичния кораб, при това с действащия в момента екипаж, за да потвърдя знанията и уменията си. Това изискваха ръководните документи, и по тази причина с мен, като осигуряващ командир плаваше началникът на щаба на дивизиона подводници - капитан ІІІ ранг Дарин Матеев. Колегата Маринов, също новоназначен, плаваше под зоркия поглед на доайена на командирите - капитан ІІІ ранг Краснодар Костадинов - Руския.

Стрелбата се състоеше (по всички правила на военното изкуство) от поиск в назначен район, откриване на целта, провеждане на торпедна атака, и след излизане в „точката на залпа”- изстрелване на едно практическо торпедо „СЕТ- 53” по „противниковата” подводница. За осигуряване на безопасността на корабите хода на торпедото се ограничаваше по дълбочина, като разликата между него и целта трябваше да бъде не по-малко от 60 метра. И така, в нашия случай дълбочината на хода на торпедото беше фиксирана още в базовата торпедна работилница на 50 метра, а подводницата - цел трябваше да плава на 110 метра. Така и започнахме...

- Централни, торпеден апарат номер три готов за изстрел! Въведена дълбочина на хода на торпедото - 100 метра!

- Слушам, Първи! Въведи омегата!

Да, ама не. Слушам, но не чувам. Лошото е, че и Дарин не „чу” доклада от първи отсек.

- Коректировъчен, товс!- последна проверка на изменението на пеленга към целта.

- Двеста двадесет и четири! Двеста двадесет и четири и половина!- хидроакустикът, главен старшина Красимир Гърдев вече чакаше да чуе нашето торпедо.

- Апарат,то-о-вс!

- Торпеден апарат номер три-товс! Омега осем ляво!- „омега” наричахме ъгъла, на който торпедото трябва да „завие” за да легне на боен курс, към целта.

- Апара -a-т, пли!

Командата „пли!” идва от руския глагол „плыть”- плавам, и в случая означава „залп”. Цялото ни внимание бе концентрирано върху шумовете на целта и торпедото. Ще се насочи ли то към целта, ще се слеят ли двата шума, което означава, че е минало точно над нея и оценката ще бъде „отличен”. Още от старпом стрелях добре. Очаквах и сега да е така.

- Шумът на торпедото се сля с шума на целта!- докладва акустикът. Е, сега

оставаше само да намерим торпедото и... към базата, по най-хубавия маршрут!

- По места за изплаване!- нататък беше лесно.

Изплавахме първи, защото бяхме „най-горе”- на тридесет метра. Когато започна продухването на главния баласт вече пушехме с Дарин на мостика. Изведнаж, при нас „изпълзя” помощник-командирът - лейтенант Милчо Маринов - блед като чаршаф... Апропо, непосредствено преди атаката го изпратих в първи отсек да следи действията на „салагата”- командир на минно-торпедна бойна част - лейтенант Румен Лазаров.

- Другарю капитан-лейтенант, ние в „първи” въведохме фактически дълбочина

на хода на торпедото 100 метра! Виноват, но изпълнявахме Вашата команда!

Кръвта нахлу в главата ми като шквал. Разликата в дълбочините на хода на тор-

педото и „четворката” е била само десет метра! И ако...

- Аз съм виновен!- това беше гласа на Дарин. Чест му прави, но не е вярно. Аз

в никакъв случай нямаше да деля собствената си вина с някой друг, пък бил той и началник! По-важно сега беше какво да правя. Да се потопя и да търся връзка? Няма време. Ако всичко е нормално, Марин трябва вече да е в процес на изплаване, тоест да се появи до петнадесет минути на радара. Ако не, жална ни майка!

За миг си представих „четворката” с дупка в лекия корпус, може би и с повреди по винто-рулева група, задбордна арматура... После ме доядя на бившия командир на дивизиона - капитан І ранг Антон Янкулов, с неговите изисквания за „вживяване” в тактическата обстановка, впрочем съвсем правилни! Човекът ни учеше да воюваме, при това много добре!

Този тип торпеда „ходеха” по дълбочина от 20 до 200 метра, и при дълбочина на района повече от двеста, правилата изискваха да се въвежда хода им на сто метра. Добре се бях „вживял”, много добре!

През цялото това време се гледахме с началник-щаба като сигурно в главите ни е било едно и също. И се разбрахме без думи- ще чакаме... Чакал съм жени, автобуси, влакове, началници и какво ли не, но никому не пожелавам такова чакане! Никому!

- Мостик, малка цел, пеленг..., дистанция..., предполагам осемдесет и четири!

радиометристите, както и всички други не подозираха какво значеше за нас, на мостика този доклад.

- Мостик, докладва радиорубка, получен сигнал от осемдесет и четири:

„Изпълних „Вълна”, забележки нямам!”- вече влизах обратно в кожата си, макар и много бавно.

Завърнахме се в базата. Дарин реши, че трябва да ми бъде наложено наказание „строго мъмрене”, главно за да предотвратим по-тежко такова, ако се разчуе. Наложи го командирът на дивизиона - капитан ІІ ранг Петър Петров. Хубаво, ама сметката ни беше „без кръчмаря”. А „кръчмаря” в случая беше капитан ІІІ ранг Илия Димчев - бивш началник на щаба на дивизиона, който на това плаване беше на борда, в ролята на посредник на Командващия флота.

Илия се премести в Отдел „Бойна подготовка” на Щаба на ВМС, когато за командир на дивизиона назначиха Петров, с когото той очевидно не искаше да служи. Какъв по-удобен случай да злепоставиш човека, заел мястото, което си желал самият ти? Какво да се прави, не всеки се ражда в село, което си има адмирал, при това - Заместник-командващ на флота!

Това, разбира се не оневинява никого. За такъв „фал” едно строго мъмрене е повече от несериозно наказание. Знаех си, че няма да ми се размине така леко...

Командващият, вицеадмирал Венцеслав Велков ме „поръси” с „предупреждение за непълно служебно съответствие”- сурово, и справедливо. „Несесер” му казвахме във флота. За срок от шест месеца следваше службата ми да се наблюдава „под лупа”, и ако станеше друга беля следваха по жестоки мерки- понижение в звание, длъжност, че дори и уволнение - зависи от белята! А ако всичко е нормално- наказанието просто отпада, остава само записано в служебния картон, и то до присвояване на старши офицерски пагон. Този акт ми предстоеше след една година, и той се случи!

Мина една седмица. Извика ме отново началник-щаба и ми постави нова задача. Имаше вече в базата данни на компютърната мрежа специална програма, официално наречена „Обмяна на опит”, а между нас - „секс”. Трябваше накратко да изложа предпоставката за произшествие, и да запиша някакви изводи. Написах акуратно пасквилчето, последвано от следните изводи:

- „Който го е страх от мечки, да не ходи сам в гората!”

- „За един бит, двама небити дават!”

На другия ден Дарин търчи и вика:

- Разкарай ги тия изводи, като ги види Янкула ще скърца пак със зъби!

- Моите изводи, Даре, са тези. Ако на някого не му харесват - да си напише негови.

Останаха си изводите ми - такива, каквито ги написах Но по-важен беше изводът, който завинаги направих за себе си: „По-ниско носа, Станко, и по-далеч от рутината!” Колкото до вживяването в обстановката, била тя тактическа, или просто житейска - така и ще продължа да го правя, така съм устроен, да горя в това, което правя с желание, или без!

А Руския, половин година след това продължаваше от време на време да мърмори:

- „Салаги”, защо искахте да ме удавите като коте, и да оставите семейството ми да осиротее!

После - усмихнат, засукваше щръкналия си мустак нагоре. Най-големият от четиримата командири на български подводници беше само на тридесет и седем години...

* “Несесер” - “Предупреждение за непълно служебно съответствие”, едно от най-строгите наказания за офицерите и старшините;

** Товс – команда, заимствана от съветския флот, която означава готовност на този, към който е отправена да даде данни или да изпълни конкретно действие. “Апарати, Товс” означава, че всички дейности по подготовката на торпедния (ракетния) залп са изпълнени и след нея следва само командата “Пли” или “Залп”.

*** Зачотно (учение или упражнение) – при което се поставя крайна оценка на отработвания елемент от Курса за бойна подготовка на подводниците.

 

ОР капитан 1 ранг Станко Атанасов Станков

24 юли 2008г.
Варна

<< Назад

Остави коментар

Име
Е - поща
Уеб сайт
Оставащи символи: 255
начало · устав · новини · карта на сайта · контакти